1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
[населено място], 29.02.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 106 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 234 от 26.10.2011г. постановено от Старозагорски окръжен съд по гр.д.№ 312/2011г., с което е потвърдено решение № 605 от 03.12.2010г. на Казанлъшки районен съд по гр.д. № 3104/2009г. в частта му относно извършването на съдебна делба. Решението досежно разрешените претенции по сметки не е обект на обжалване.
Касационна жалба е подадена от съделителките Е. И. Г. и Б. И. Ф.. Те обжалват решението само в частта му, с която при определяне стойността на жилищния имот, съответно на сумите за уравнение, е приспадната стойността на правото на ползване предвид извършения от наследодателя завет на правото на ползване. Развити са съображения, че решението в атакуваната част е неправилно поради нарушения на процесуалните норми. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателките се позовават на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК като отново са изложили съдържащите се в жалбата оплаквания за неправилност на решението. Представили са няколко решения на Върховния касационен съд, които считат, че са в противоречие с обжалваното решение.
Ответницата И. Д. Г. е представила писмен отговор, в който изтъква, че не е посочен правен въпрос, разрешен от съда, а приложените съдебни решения не разрешават аналогични казуси. Претендира възстановяване на направените разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е допустима като подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството е по съдебна делба във фазата по извършването й и разрешаване на претенции по сметки. Обект на делбата е дворно място с построено жилище в [населено място] със завещано право на плодоползване върху него и земеделски земи в землището на [населено място] и на [населено място]. Съдът е извършил делбата като е поставил в дял И. Г. на основание чл. 349, ал.1 ГПК жилищния имот, а в дял на останалите две съделителки земеделските имоти, предмет на делбата. При определяне стойността на жилищния имот съдът е приспаднал стойността на вещното право на ползване, като е взел предвид завета на това право, извършен от наследодателя със завещанието от 05.12.1993г. Съдът е изтъкнал, че автентичността на документа не е била оспорена от ищците и че заветът отговаря на изискванията на чл. 25, ал.1 ЗН; без значение за действителността му е фактът, че към момента на съставянето му бракът между наследодателя и И. Г. още не е бил сключен.
При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване съдът намира следното:
Липсва формулиран от касаторите правен въпрос, разгледан от съда и обусловил решаващите му изводи. Изложението дословно приповтаря касационните оплаквания в жалбата за допуснати процесуални нарушения при преценка действителността на завещанието от 05.12.1993г.; неоткриване на производство по проверка истинността му, въпреки заявеното оспорване; липса на преценка на всички възражения и твърдения на страните. Н. на правен въпрос, разрешен от съда, е достатъчно основание да бъде отказано допускане на касационно обжалване – виж Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на О. на ВКС, т.1. Сочените процесуални нарушения съставляват касационни основания по чл. 281 ГПК и не могат да обосноват достъп до касационен контрол съгласно чл. 280, ал.1 ГПК. Тезата на жалбоподателите е, че пълномощникът им в съдебно заседание е оспорил представения от ответницата завет и съдът е следвало да открие производство по оспорване и да разпредели доказателствената тежест. Видно от протокола за проведеното съдебно заседание на 05.03.2010г. пред Казанлъшки районен съд, че пълномощникът на касаторките адв. М. е заявил, че не оспорва подписа на т.нар. завещание, но моли съдът да не го взема предвид, т.е. оспорване на документа не е заявено. Отделно от това, същият е представен в първата фаза на делбата и е обсъден от съда в решението по допускане на делбата, което е влязло в сила. Съдът е намерил, че ненаименованият документ от 05.12.1993г. представлява завещание, с което е завещано плодоползване и именно поради това е допуснал до делба голата собственост върху имота. Ето защо въпросът за преценка истинността и правните последици от този документ не може да бъде преразглеждан във втората фаза на делбата.
Приложените съдебни решения не установяват противоречиво разрешаване на релевантни за делото въпроси. Ж. само са цитирали съдебните актове, без да изложат съображения за разгледаните в тях правни проблеми и относимостта им към настоящия спор. При прегледа на решенията се установява следното: Решение № 666 от 14.03.1968г. по гр.д. № 162/1968г. на І г.о. изтъква, че със завещанието могат да се уговарят само тежести, подлежащи на изпълнение след смъртта на завещателя, а не приживе. Решение № 1194 от 30.07.1984г. по гр.д. № 483/1984г. на І г.о. постановява, че завещанието е недействително ако съдържа задължение за осигуряване издръжка и гледане на завещателя. И двете хипотези нямат нищо общо с разглеждания казус. Решение № 1669 от 1977г. по гр.д. № 950/1977г. на І г.о. приема, че действието на завещанието, направено под условие, зависи от настъпването на условието, а при несбъдването се счита, че няма завещание. Въпросът за сбъдването или не на поставеното в завещанието от 05.12.1993г. условие изобщо не е обсъждан от съда в обжалваното решение. Решение №493 от 9.07.2003г. по гр.д. № 106/2002г. на І г.о. сочи, че в тежест на ползващия се от завещанието е да докаже автентичността му. Както бе изяснено по-горе въпросът за действителността на процесното завещание не може да бъде повдиган. Решение № 963 от 21.10.2008г. по гр.д. № 2954/2007г. на І г.о. разглежда въпроса за силата на присъдено нещо на мотивите, а Решение № 512 от 9.07.2003г. по гр.д. № 391/2002г. на І г.о. касае явна фактическа грешка – все хипотези, несвързани с настоящия спор.
Основанието на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК не е обосновано от касаторите по никакъв начин. Без конкретни съображения защо разрешените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото касационно обжалване на това основание не може да бъде допуснато – виж т.4 на цитираното по-горе Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на О..
При изложените съображения липсва основание за допускане на касационно обжалване на решението на Старозагорски окръжен съд.
Ответницата по жалбата И. Д. Г. има право на сторените разноски в касационното производство за адвокатско възнаграждение, които са в размер на 500 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 234 от 26.10.2011г. постановено от Старозагорски окръжен съд по гр.д.№ 312/2011г. по касационната жалба на Е. И. Г. от [населено място] и Б. И. Ф. от [населено място].
ОСЪЖДА Е. И. Г. от [населено място], [улица], вх.А, ет.5, ап.39 и Б. И. Ф. от [населено място], ул. „И. Е. – В.” № 7 да заплатят на И. Д. Г. от [населено място], [улица] сумата 500 /петстотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.