О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
София, 16.02.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1222 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Й. Л. П., чрез пълномощника му адвокат Д. С., против решение № 74 от 18.03.2011 г., постановено по гр.д. № 61 описа за 2011 г. на Окръжен съд-Хасково, с което е потвърдено решение № 345/25.10.2010 г. по гр.д. № 671/2010 г. на Районен съд-Димитровград за отхвърляне на предявения от Й. Л. П. против А. М. А., Б. Ю. А. и Х. Ю. С. ревандикационен иск по отношение на описания апартамент.
Ответниците по касационната жалба А. М. А., Б. Ю. А. и Х. Ю. С. поддържат, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е установил следните факти: процесният недвижим имот е бил собственост на родителите на ищеца, които са починали на 27.08.2005 г.; приживе на 14.07.2004 г. същите са продали имота на Г. и Х. Г. с нотариален акт № *, т. *, рег.*, дело № *; на 23.02.2005 г. Купувачите са продали апартамента на Ю. С. Ю., починал на 9.03.2007 г., чиито наследници са ответниците по настоящия спор; с обезпечителна заповед №76 по ч.гр.д. 306/2002 г. на РС-Димитровград в полза на ищеца Й. П. е допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана върху процесния имот на бъдещ иск на Й. Л. П. против родителите му Л. П. Д. и Л. Т. Д. в размер на 4000 лв., с правно основание – неоснователно обогатяване, като с влязъл сила на 16.01.2007 г. съдебен акт обезпечението е отменено; с решение № 390/23.12.2008 г. на ОС-Хасково, е признато за установено, че договорът за покупко-продажба, сключен между Л. и Л. Д. от една страна и Г. и Х. Г. от друга страна, оформен с нотариален акт № * от 2004 г. е нищожен, поради привидност, като прикриващ договор за гледане и издръжка, с който Л. и Л. Д. прехвърлят на Г. и Х. Г., описаните в нотариалния акт недвижими имоти срещу задължение на последните да поемат гледането и издръжката им докато са живи и със същото решение, влязло в сила на 17.07.2009 г. е развален сключения договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу издръжка и гледане, поради неизпълнение.
Ищецът е основал иска на посоченото решение за прогласяване на привидността и разваляне на договора за издръжка и гледане и разпоредбата на чл.88, ал.1 ЗЗД. Въззивният съд е приел, че посочената разпоредба е неприложима в настоящият случай, тъй като преди самото разваляне на договора за издръжка и гледане, преди вписването на исковата молба за това разваляне, имотът, предмет на този договор е бил вече прехвърлен на трети лица, по отношение на които следва да намери приложение разпоредбата на чл.88 ал.2 от ЗЗД, съгласно която развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба, а в случая исковата молба е вписана на 16.10.2006 г. За неоснователен е приет и довода, че сделката с имота, извършена в полза на наследодателя на ответниците е недействителна по отношение на ищеца и не може да му се противопостави, тъй като към момента на извършването й е била вписана възбрана върху имота. Прието е, че наличието на възбрана върху имота, не е пречка същият да бъде предмет на сделки, нито прави извършените такива недействителни, а и случая възбраната е наложена като вид обезпечение на бъдещ осъдителен иск с цена 4000 лв., а не като обезпечителна мярка по установителен или конститутивен иск за собственост на възбранената вещ. Счетено е за ирелевантно обстоятелството, дали праводателят на ответниците е знаел, че въпросният имот е спорен и че върху него тежи възбрана.
Касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като счита, че изводите на въззивния съд по приложението на чл.88, ал.2 ГПК, без отчитане признанието на ответниците, че са били предупредени от ищеца за съществуващите спорове относно имота, знаели са за привидността на сделката, с която техния праводател е придобил имота /т.е. оборена е презумпцията за добросъвестност на последващия приобретател на имота от придобилия го по симулативна продажба/, противоречат на решение № 132 от 15.05.2003 г. по гр.д. № 43/2002 г., ІV г.о.
Тълкуването по решение № 132 от 15.05.2003 г. по гр.д. № 43/2002 г., ІV г.о. е направено по спор за установяване симулативност на договор за продажба и нищожност на прикритото съглашение и съответно възможността да се оборва добросъвестността, изисквана от чл.17, ал.2 ЗЗД за запазване правата, които трети лица са придобили от приобретателя по привидната сделка. Това тълкуване е неотносимо в настоящия случай, при който прикритата сделка е действителна и е породила вещнотранслативния си ефект, поради което е и развалена и съответно приложение намира нормата на чл.88, ал.2 ЗЗД, която не изисква добросъвестност на третото лице-приобретател преди вписване на исковата молба за разваляне.
В обобщение не е удостоверено наличието на противоречиво разрешаван от съдилищата правен въпрос, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 74 от 18.03.2011 г., постановено по гр.д. № 61 описа за 2011 г. на Окръжен съд-Хасково.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: