1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 546
[населено място], 01.11.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 714 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 276 от 23.05.2012г. на Врачански окръжен съд, Гражданско отделение по гр.д. № 199/2012г., с което е оставено в сила решение от 12.01.2012г. на Врачански районен съд по гр.д. № 2453/2009г. в частта по извършването на делбата и дължимите суми за уравнение на дяловете.
Касационната жалба е подадена от Н. И. В., И. Б. В. и М. Б. В. чрез пълномощника им адв. В.. Те обжалват решението в частта, с която ПИ с идентификатор *, в който се намира незавършен строеж, е поставен в дял на Е. Г. Б.. Считат, че незавършеният строеж представлява тяхна собственост, а съдът неправилно го е третирал като подобрение. Като основание за допускане на касационно обжалване се позовават на хипотезата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК по въпроса чия е собствеността върху започнатия и недовършен строеж във възложения на Е. Б. имот. Поставят и процесуалния въпрос за предмета на доказване и доказателствената тежест.
В срока за обжалване е подадена отделна жалба от Н. И. В. и М. Б. В. чрез пълномощника им адв. Д.. В изложението към нея се поддържа, че съдът е нарушил основен принцип при извършване на делбата – за справедливо и съразмерно разпределяне на имотите според правата на всеки съделител. Считат, че решението противоречи на Решение № 173 от 16.03.2003г. по гр.д. № 485/2003г. на І г.о., на Решение № 158 от 1986г. на І г.о., на Т. № 33/1971г. и на ППВС № 2/82г., както и на ППВС № 6/1974г. и ТР 85/68г. относно подобренията.
Ответникът по жалбата Е. Г. Б. оспорва и двете подадени жалби. Развива съображения за липса на посочени основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са допустими.
Производството е по извършване на съдебна делба. Обект на делбата са: поземлен имот в [населено място] с идентификатор по кадастралната карта *, с площ от * кв.м. ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда от * кв.м. и поземлен имот в [населено място] с идентификатор по кадастралната карта * от * кв.м., с изключение на построената в имота жилищна сграда от * кв.м. при дялове: */* ид.ч. за Е. Г. Б. и по */* ид.части за Н. И. В., И. Б. В. и М. Б. В.. Съдът е извършил делбата като разпределил имотите – в дял на Е. Б. поставил имот № *, в който се намира собствената му сграда, изключена от делбата и недовършения строеж, а в общ дял и собственост на останалите страни поставил другия делбен имот с едноетажната жилищна сграда. По отношение на съществуващия в ПИ * започнат и недовършен строеж с изградени * зимнични помещения и * бр.гаражи, приетите експертизи са установили, че строежът е започнат при одобрени проекти и разрешение за строеж, но понастоящем срокът на разрешението за строеж е изтекъл; няма пречка за продължаване на строежа след издаване на ново разрешение за строеж и евентуално изготвяне на нови проекти. Установено е, че строежът е осъществен от трето лице, въз основа на учредено право на строеж, като впоследствие договорът за право на строеж е бил развален поради неизпълнение. Съдът е приел, че стойността на недовършения строеж следва да се включи в стойността на допуснатите до делба имоти, респективно в дела, разпределен на съделителя Б., тъй като това не е незаконен строеж по смисъла на ЗУТ и увеличава стойността на имота.Изхождайки от тези обстоятелства съдът е определил стойността на делбените имоти и дължимите суми за уравнение на дяловете.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
В първата жалба, подадена от тримата касатори чрез адв. В. не е формулиран конкретен правен въпрос, разгледан от съда и обусловил крайните му изводи. В жалбата са изложени фактически твърдения и оплаквания на касаторите, свързани с тезата им, че недовършения строеж е тяхна собственост. Въпросът чия е собствеността върху него обаче не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, разяснен в Т. № 1/2009г., т.1. А липсата на правен въпрос е достатъчно основание да се откаже допускане на касационно обжалване.
Във втората жалба, подадена от Н. и М. В. се поддържа противоречие на решението с практиката на ВКС и с редица тълкувателни решения и постановления на пленума на ВС, без да са изведени конкретни правни въпроси. Първото посочено /но не представено/ решение е № 173 от 16.03.3002г. по гр.д. № 485/2003г. на І г.о., което изисква при извършване на делбата съдът да длъжен да съобрази всички обстоятелства, имащи отношение към правилното поделяне на имотите. Не може да се приеме противоречие с него доколкото във всеки отделен случай съдът съобразява съответните конкретни обстоятелства – в случая съдът е съобразил, че съделителят Б. е изключителен собственик на сградата в единия имот и затова му е възложил същия имот; съобразил е също така, че строежът има характер на подобрение, което увеличава стойността на този имот. Решение № 9 от 1987г. на І г.о. /също непредставено с жалбата/ сочи на възможност при делба на парцел с жилищна сграда, индивидуална собственост, на този съделител да се предостави идеална част от дворното място. Сочената хипотеза е неотносима към настоящия случай, в който е възможно разпределение на имотите между съделителите и окончателно ликвидиране на съсобствеността. Решение № 158/1986г. на І г.о. предвижда възлагане в дял на правото на строеж, заедно с идеални части от дворното място. В разглеждания по настоящето дело казус право на строеж не е включено в делбата. Изобщо всички доводи на касаторите са свързани с твърдението им, че недовършеният строеж е тяхна собственост. Тези въпроси – относно обектите за делба и собствеността върху тях се разглеждат в първата фаза на делбата и при наличие на влязло в сила решение по допускане на делбата, не могат да бъдат обсъждани отново. Поради това са напълно неотносими цитираните Т. № 33/1971г. и ППВС № 2/82г., тъй като те касаят допустимостта на съдебна делба.
Поради изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът Е. Г. Б. претендира възстановяване на направените разноски, но не е представил доказателства за сторени такива в касационното производство.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 276 от 23.05.2012г. на Врачански окръжен съд, Гражданско отделение по гр.д. № 199/2012г. по касационната жалба на Н. И. В., И. Б. В. и М. Б. В., тримата от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: