8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№156
С., 11.04.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 1771 от описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Я. В. и Л. Г. В., правоприемници на починалия в хода на делото ищеца Г. Л. В., чрез пълномощника им адвокат Г. И. П.-С. против решение № 4333 от 10.06.2013 г., постановено по гр.д. № 1538 по описа за 2008 г. на Софийски градски съд, ІV-В състав в частта, с която е оставено в сила решение от 30.06.2003 г. по гр.д. № 6543/2000 г. на Софийски районен съд, 47-ми състав за отхвърляне на предявените против И. С. С. /правоприемник на починалия в хода на делото С. К. С./, П. Й. Г. С. Г. Г., Й. Г. Г., Г. Г. Г. / четиримата правоприемници на починалите в хода на делото Й. Г. М. и Г. Й. Г. /, М. М. П., Л. М. Т. /двете лично и като правоприемници на починалата в хода на делото Й. Т. М./, Т. А. Г. и М. А. Г. /двамата правоприемници на починалата в хода на делото Й. Т. М./, А. Т. Г., Т. А. Г., М. А. Г. /последните трима правоприемници на починалата в хода на делото Р. М. Г./, Й. Ц. Т., С. С. Д. /правоприемник на починалата в хода на делото Ц. С. С./, В. В. Ц. и А. В. Ц. иск с правно основание чл.72 ЗС вр. § 4в ПЗР ЗСПЗЗ за заплащане на подобрения общо в размер на 3837 лв. /кладенец – 600 лв., ограда – 264 лв., овощни насаждения – 2275 лв., декоративни дръвчета – 698 лв./, извършени в имот пл. № 865, к.л. 719 в [населено място],[жк], м.”Сухата река”, на които иск е допуснато увеличение на размера пред СГС, както следва: за овощни насаждения – 3586.40 лв., за горски дървета – 633.50 лв. и за изкоренени трайни насаждения – 2204.09 лв. В. решение в частта, с която са отхвърлени предявените против Столична община иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 70.98 лв. и иск по чл.86 ЗЗД за заплащане обезщетение за забава в размер на 200 лв. за периода 19.01.1996 г. – 19.04.2000 г. е влязло в сила при условията на чл.296, т.1 ГПК.
Отговор на касационната жалба е подал само Й. Ц. Т., който счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените по повод обжалването разноски.
В. решение е постановено при условията на чл.281з ГПК-отм. след като с решение № 396 от 22.04.2008 г. по гр.д. № 1423/2007 г. на ВКС, ІV г.о. е отменено предходно въззивно решение в тази част, поради липса на мотиви на съда и делото е върнато за ново разглеждане на иска по чл.72 ЗС. Съдът е установил, че имот с пл. № 1903 от кадастрален лист 1719, изработен през 1950 г., възстановен с решение № 463 от 22. 02.1994 г. на наследници на Т. П. М., е нанесен в новия кадастрален план с нов пл. № 865 по преписка № 94-С-143 от 1994 г. През 1995 г. имотът, разделен на три, е нанесен в кадастрален лист № 719, както следва: имот с пл. № 865 – за дял III – на С. К. С., н. а. 174, т. ХІ, д. № 2290/1995 г. за 2 225 кв. м.; имот с пл. № 932 – за дял II – на В. и Й. Ц. Т., н. а. № 172, т.ХІ, д. 2288/1995 г. за 900 кв. м. ; имот с пл. № 931 – за дял I – на Ц. Ст.С., н. а. № 173, т.ХІ, д. № 2289/1995 г. за 700 кв.м. Имоти с пл. № 931, 932 и 865 от к. л. 719, нанесени в кадастралния план през 1995 г., са идентични с имоти с пл. № : 364 /част/, 365, 366 /част/, 367 /част/, 368 и 369 /част/, нанесени в кад. план през 1977 г. Посоченото решение на ПК е влязло в сила на 24.03.1994 г. и с него се възстановява правото на собственост върху нива от 4 дка (3.835 дка по скица) – имот извън регулация на [населено място], м.”Сухата река”, имот № 1903, к. л. 719 от преди 1958 г. Това решение на ПК е цитирано в протокол за съдебна спогодба по гр. д. № 4884/1995 г. на СРС, 53 състав, в който е документирано одобряването на спогодба между С. К. С., В. и Й. Ц. Т. и Ц. С. С., съобразно която е извършено нанасяне на имоти в кадастралния план. Ц. С. С. е продала получения в дял имот на Ц. П. д. с договор поноариален акт № 105, том L., дело № 15345/1995 г. Наследниците на Т. П. М. са въведени във владение на възстановения им имот на 23.01.1995г., въз основа на решение на ПК № 463/22.02.1994 г. Част от ответниците са наследници на Т. П. М., съгласно удостоверението за наследниците му, приложено в първоинстанционното производство. В констативен акт № 4/27.03.1995 г. на инспекцията по контрол на незаконното строителство е записано, че оградата на имота от лицевата страна и откъм имот пл. № 365 е съборена. От заключението на СТЕ, изслушана при първоначалното разглеждане на делото от въззивния съд, е прието за установено, че процесния имот попада с площ от 305 кв. м. върху имот пл. № 931; от 389 кв. м. върху имот пл. № 932 и от 6 кв .м. в имот пл. № 369, като през 1977 г. този имот за първи път е заснет и е нанесен в кадастралия план с пл. № 368, к. л. 719, а от заключението на съдебно – техническата експертиза – че в имот пл. № 368, к. л. 719, заснет през 1977 г., с нов пл. № 867 (макар процесният да е индивидуализиран като пл. № 865), к. л. 719, има кладенец с циментови цилиндрични тръби и бетонова площадка и ограда в северозападната част на имота от циментови колове и метална мрежа, които вещото лице към 18.03.2002 г. е оценило на 600 лв., съотв. оградата на 264 лв. Въз основа на съдебноагрономическата експертиза е прието за установено, че стойността на овощните насаждения и на горските дървета, налични в процесния имот, към 12.06.2003 г., възлиза на 2 699, 10 лв. (без 939, 65 лв. – стойност на неналични насаждения), от съдебноагрономическата експертиза, изслушана при повторното разглеждане на делото от въззивния съд – че, стойността на овощните насаждения в процесния имот възлиза на 3 586, 40 лв.; на горските насаждения стойността възлиза на 633, 50 лв.; неналичните насаждения, изкоренени според ищеца, вещото лице е остойностило на 2 204, 09 лв., а от допълнителната агрономическа експертиза от 07.03.2013 г. – че стойността на 18 овощни дървета (круша, ябълки, череши, вишни, слива и лешник), от които някои на възраст от около 10 – 15 години, възлиза на 6 101,32 лв., на горските дървета – четири бора и една бреза – стойността възлиза на 488 лв. Обсъдени са и събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля М. /който твърди, че ищецът е обработвал място в С., което било оградено, като не знае кой е садил боровете в него; в мястото имало плодни дръвчета и кладенец/; на свидетеля Б. /който знае от ищеца, че той е облагородил мястото/; на свидетеля С. /който знае от ищеца, че той е засадил дръвчетата в имота в С. и е направил кладенец в него, като оградата с бетонни колове я е изградил свидетелят/; на свидетеля М. /че в имота на Т. М. към момента на обоществяването е имало плодни дръвчета – джанки и диви круши/; на свидетеля С. /която твърди, че е участвала в саденето на боровете в имота, които били около 14 на брой, а в имота имало и плодни дръвчета и бунар с бетонови пръстени, като имота бил ограден с желязна ограда на цементова площадка/; на свидетеля А. /която твърди, че в мястото, обработвано от ищеца имало плодни дръвчета – череши, ябълки, вишни, слива, дюля, като мястото било оградено и имало метална ограда/; на свидетеля П. /според която в имота на С. С. няма ограда, кладенец и овощни дръвчета, незасадени от С., като към 1997 – 98 г. имотът е бил ливада/.
Съдът е отбелязал констатацията си, че с молба от 26.11.2008 г. ищецът – жалбоподател е поискал да се допусне и експертиза за увеличената стойност на имота, вследствие направените от него подобрения, но това искане не е поддържано от жалбоподателите – правоприемници на ищеца, поискали освобождаване на внесения депозит за експертизата.
При така възприетите факти, са изложени съображения, че съгласно § 4в ПЗР ЗСПЗЗ лицата, извършили подобрения върху имотите, подлежащи на връщане, имат правата по чл. 72 от Закона за собствеността, следователно те имат право да получат сумата, с която се е увеличила стойността на вещта, вследствие на направените подобрения. Подобрение е налице винаги, когато вложеното в имота (труд, средства, материали) води до трайно, обективно увеличаване на стойността му. Подлежи на заплащане само онова подобрение, което е трайно прикрепено към имота и не може да бъде отделено без увреждане и намаляване на стойността му, съотв. тази на имота. Условие за дължимост на разноските е подобрението да съществува към момента на постановяване на съдебното решение, като длъжник на правото за полезни разноски поначало е собственикът на имота към момента на извършването им. Счетено е, че в разглеждания случай, с оглед указанията на ВКС по приложението на закона съдът следва да изходи от положението, че наследодателят на жалбоподателите е лице, на което е предоставено право на ползване върху процесния имот по реда на § 4 П. и въз основа на това право е владял имота. Това право не се е трансформирало в право на собственост – с влязло в сила съдебно решение е отхвърлен ревандикационният иск на Г. Л. В. срещу ответниците. Ищецът обаче не е провел пълно доказване (чл. 127, ал. 1 ГПК отм.), че е направил всички твърдени подобрения. Гласните доказателства не се установяват категорично тези обстоятелства. Само св. С. твърди, че е виждала ищеца да сади борове, от които понастоящем има само 4 броя, а останалите свидетели на ищеца възпроизвеждат негови твърдения. От друга страна част от овощните дръвчета са на такава възраст, която предпоставя засаждането им след въвода във владение на собствениците на имота. Не са събрани и доказателства кладенецът в имота, предоставен за ползване на ищеца, какъвто няма данни да е съществувал при обобществяването му, поради което може да се заключи, че е направен от ползувателя, в кой имот на ответниците се намира – съгласно СТЕ, изслушана пред СРС, кладенецът се намира в имот пл. № 867, к. л. 719, макар процесният имот да е индивидуализиран с пл. № 865, но не е установено в кой от възстановените на ответниците имот, нанесен след делбата, с пл. № № 865, 931 и 932, се намира. Ето защо, предвид изложеното, не е установено кой е длъжник на вземането за полезни разноски. Същото се отнася и за оградата, посочена като подобрение, още повече, че по делото има данни, че тя е частично съборена. По делото не са събрани и доказателства за увеличената стойност на ползвания имот, вследствие на подобренията. Жалбоподателите, въпреки дадените им указания, че за правилното решаване на делото е необходимо изслушването на СТЕ за тази увеличена стойност на имота са се отказали от изслушването на експертиза (поискали са и освобождаване на внесения депозит). Следва да се има предвид, че стойността на насажденията и изграденото не съвпада с увеличената стойност на имота (арг. и от чл. 74, ал. 1 ЗС), макар обективно разноските, които се твърди да са направени, да би следвало да водят до увеличаване на стойността на имота. Следователно искът за заплащане на подобрения, извършени от ищеца като добросъвестен подобрител по чл. 72 ЗС вр. § 4в П., е недоказан. С оглед правилото за разпределение на доказателствената тежест недоказването на посочените по-горе факти се отнася във вреда на ищеца, носещ тежестта на доказване (чл. 127, ал. 1 ГПК отм.), поради което и искът следва да се отхвърли.
К. считат, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.218з ГПК-отм. и по-специално, че новото разглеждане на делото следва да започне от онова незаконосъобразно действие, което е послужило като основание за отмяна /в случая от фазата на устните състезания, тъй като предходното въззивно решение е касирано, поради липса на мотиви, а не от фазата на събиране на доказателства/; по въпроса „длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решение при повторното разглеждане на делото да изложи мотиви във връзка с правните въпроси, поставени с указанията, дадени в отменителното решение и да обсъди събраните доказателства във връзка с дадените указания и доводите на въззивника”, тъй като въззивният съд не се е съобразил, че споровете относно правното значение на установените по делото факти, обсъдени от касационният съд, се преклудират и с указанията в отменителното касационно решение и направената в него преценка, че са налице предпоставките за заплащане на увеличената стойност на имота от ответниците; както и по въпроса „каква е увеличената стойност на имота, вследствие на извършените от ползувателя подобрения”, тъй като въззивното решение не изследва каква би била цената на вещта без подобрението и каква е тя с него.
По първият въпрос действително е допуснато противоречие с практиката на ВКС, но в случая, то е неотносимо към изхода на спора, тъй като въззивният съд е предприел действия по събиране на поисканите от ищците-жалбоподатели доказателства и дори и при тяхното обсъждане е приел, че искът е недоказан, поради което този въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване.
Липсва противоречие с практиката на ВКС по втория поставен въпрос, тъй като тезата на касаторите за преклудиране на спора дължат ли ответниците обезщетение за подобрения е обоснована със собственото им тълкуване на отменителното касационно решение, а не с обсъденото в него правно значение на установените факти, а именно, че Г. В. е имал качеството ползувател въз основа на ПМС № 21/1963 г. на процесния имот, поради което и разполага с правата по чл.72 ЗС за направените подобрения до момента на възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ. В касационното решение не са обсъждано доказано ли е извършване на претендираните подобрения, поради което този спор не е бил преклудиран при новото въззивно разглеждане на делото.
По третият въпрос въззивното решение е постановено в съответствие практиката на ВКС по т.ІІ на ППВС № 6/27.12.1974 г., в която е прието, че във всички случаи на подобрения, съдилищата следва да изследват каква би била цената на вещта без подобрението и каква е тя с него. В. съд е изпълнил указанията по прилагане на материалния закон и служебно е допуснал експертиза за установяване на увеличената стойност на имота вследствие на претендираните подобрения /доколкото наличните по делото експертни заключения са дали оценка единствено по базисните цени на трайните насаждения/, но това обстоятелство е останало недоказано, поради процесуалното поведение на ищците, които изрично са заявили, че няма да внесат депозит и не желаят събирането на това доказателство.
В обобщение не е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
С оглед изхода на настоящото производство касаторите следва да възстановят на Й. Т. направените по повод касационното обжалване разноски в размер на 500.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат С. С..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4333 от 10.06.2013 г., постановено по гр.д. № 1538 по описа за 2008 г. на Софийски градски съд, ІV-В състав в частта, с която е оставено в сила решение от 30.06.2003 г. по гр.д. № 6543/2000 г. на Софийски районен съд, 47-ми състав за отхвърляне на предявените против И. С. С. /правоприемник на починалия в хода на делото С. К. С./, П. Й. Г. С. Г. Г., Й. Г. Г., Г. Г. Г. / четиримата правоприемници на починалите в хода на делото Й. Г. М. и Г. Й. Г. /, М. М. П., Л. М. Т. /двете лично и като правоприемници на починалата в хода на делото Й. Т. М./, Т. А. Г. и М. А. Г. /двамата правоприемници на починалата в хода на делото Й. Т. М./, А. Т. Г., Т. А. Г., М. А. Г. /последните трима правоприемници на починалата в хода на делото Р. М. Г./, Й. Ц. Т., С. С. Д. /правоприемник на починалата в хода на делото Ц. С. С./, В. В. Ц. и А. В. Ц. иск с правно основание чл.72 ЗС вр. § 4в ПЗР ЗСПЗЗ за заплащане на подобрения общо в размер на 3837 лв. /кладенец – 600 лв., ограда – 264 лв., овощни насаждения – 2275 лв., декоративни дръвчета – 698 лв./, извършени в имот пл. № 865, к.л. 719 в [населено място],[жк], м.”Сухата река”, на които иск е допуснато увеличение на размера пред СГС, както следва: за овощни насаждения – 3586.40 лв., за горски дървета – 633.50 лв. и за изкоренени трайни насаждения – 2204.09 лв.
ОСЪЖДА А. Я. В., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], вх.Д, ет.6, ап.90 и Л. Г. В., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], вх.А, ет.1, ап.3 двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.А, ет.3, офис 9, адвокат Г. И. П.-С. да заплатят на Й. Ц. Т., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.6, офис 613, адвокат С. Л. С. разноски за касационното производство в размер на 500 /петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: