О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1116
С., 26.11.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 760 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. кооперация „Н.”,[населено място], чрез пълномощника й адвокат И. П., против решение от 25.02.2010 г., постановено по гр.д. № 649 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Кюстендил в частта, с която е отменено решение от 24.04.2009 г. по гр.д. № 943/2008 г. на Районен съд-Кюстендил и е постановено друго за отхвърляне на предявения от П. кооперация „Н.”[населено място] против държавата установителен иск за собственост на УПИ VІ-207 в кв.24 по плана на[населено място], обл.К. с площ от 7000 кв.м. при посочени граници за разликата над 1455/7000 ид.ч.
Ответникът по касационната жалба Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, не е изразила становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Ищцовата кооперация е твърдяла, че е собственик на урегулирания поземлен имот на основание договор за дарение и придаване по регулация. Съдът е отчел установеното от писмените доказателства и експертното заключение – придобиването по дарение на парцел ІІ, кв.28а, парцел VІІ, кв.28а и парцел І, кв.35 по плана от 1937 г., придаването към тях на площи по регулация и идентичността на част от процесния УПИ само с парцел VІІ, кв.28а и парцел І, кв.35 и е направен извод, че в процесния имот попадат 1455 кв.м. от придобития по дарение и регулация имот, а следователно искът е неоснователна за разликата над 1455/7000 кв.м.
В касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са наведени твърдения кои факти са установени по делото – придобиване по дарение и регулация общо на 1865 кв.м., по покупка – на 1280 кв.м. и 1608 кв.м. или общо 4753 кв.м., съдебно решение, с което кооперацията е призната за собственик на имота от 7000 кв.м. по отношение на [община] и е наведен довод, че съдът не е обсъдил доказателствата за закупуване на имоти и липсата на доказателства за твърдяната собственост на държавата, докато кооперацията владее имота от 1912 г. и го е застроила с много сгради с различно предназначение, нейна собственост. Посочените твърдения и доводи, следва да бъдат квалифицирани като позоваване на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК – съществено процесуално нарушение и необоснованост, които обаче подлежат на разглеждане при постановяване на касационното решение по реда на чл.290 и сл. ГПК, но са неотносими при преценка допустимостта на касационното обжалване. Липсва формулиран правен въпрос и обосновка относима към някое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.02.2010 г., постановено по гр.д. № 649 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Кюстендил.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: