О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1268
[населено място], 30.12.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1455 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 269 от 03.06.2010г. на Д. окръжен съд постановено по гр.д. № 2 /2010г., с което е оставено в сила решение № 204 от 29.10.2009г. по гр.д. № 1/2008г. на Балчишки районен съд за уважаване на предявения от „Е.ОН Б. М.” АД против [фирма] иск по чл. 108 ЗС за установяване собствеността и предаване владението върху десет трафопоста, намиращи се на територията на к.к. А., подробно описани в решението, както и за отмяна на основание чл. 431, ал.2 ГПК/отм./ на издадените констативни нотариални актове относно тези обекти.
Жалбоподателят [фирма] намира обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК сочи, че съдът е разрешил материалноправния въпрос за принадлежността на правото на собственост върху трафопостове в противоречие с други влезли в сила решения, което съставлява основание по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Посочени са решения на ВКС, които касаят приложението на чл. 17а ЗППДОбП/отм./, както и решения на окръжни съдилища, за които няма данни да са влезли в сила. Изведен е и въпросът за придобиването на трафопостовете по давност. Всички изтъкнати съображения са свързани с конкретния спор, с обсъждане на доказателствата по делото и направените от съда изводи.
Ответникът по жалбата „Е.ОН Б. м.” АД я оспорва. Счита, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Преди да се произнесе по сочените основания по чл. 280, ал.1 ГПК съобрази следното.
Спорът е за правото на собственост върху десет трафопоста, находящи се в к.к. А., общ.Б.. Установено е, че повечето от тях, с изключение на три, обслужват само обекти на [фирма]. Съдът е приел, че трафопостовете са изградени в периода 1968-1973г. и са станали държавна собственост по силата на чл.2, ал.1 от Закона за електростопанството от 1948г.; били са предоставени на електроснабдителното предприятие за стопанисване и управление съгласно чл.7 ЗС. Проследено е извършеното преобразуване в системата на електроснабдителните предприятия, при което през 1991г. е създадена Н., после имуществото е преминало към [фирма], а през 2006г. чрез отделяне имуществото, свързано с разпределението на електрическата енергия, е преминало към [фирма], което пък е пренаименовано в „Е.ОН. Б. м.” АД. Решаващият съд е приел, че с оглед специалното предназначение и режим на тези обекти те не са били включени в активите на туристическото предприятие „А.” и съответно не са преминали в [фирма] при извършеното преобразуване на държавното предприятие в държавна фирма и последващата приватизация. На второ място е счел, че трафопостовете не са придобити и по давност от [фирма], понеже не е конкретизиран периода на придобиване, а такава е можело да тече най-рано от 1.06.1996г до влизане в сила на ЗЕЕЕ /от 1999г., сега отм./, който изключва трафопостовете от гражданския оборот, като поставя изискване такива обекти да бъдат собственост само на съответно лицензирани енергийни предприятия.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Поставените въпроси, от значение за изхода на спора, са два: за предпоставките за придобиване на имущество по реда на чл.17а ЗППДОбП/отм./ и за придобиването по давност на имущество, което е било държавна собственост.
Касаторът не сочи постановления на пленума на Върховния съд, тълкувателни решения на ОСГК, ОСТК или ОСГКТК. Позовава се на две решения, постановени в производства по чл. 290 ГПК по двата поставени въпроса. Решение № 24 от 11.09.2009г. по гр.д. № 596/2008г. на ВКС, ІІ т.о. касае спор за собственост на възлова подстанция. Касационното обжалване е допуснато по въпроса за приложението на чл. 17а ЗППДОбП спрямо обекти по чл.2 ЗЕ, но в крайна сметка съставът е намерил този въпрос за неопределящ изхода на спора и не му е дал отговор. Решение № 163 от 17.03.2010г. по гр.д. № 2769/2008г. на ВКС, І г.о. приема, че по отношение на обектите, собственост на търговски дружества, включително и такива, образувани с държавно имущество, не съществува забрана в ЗС да тече придобивна давност. Не е налице противоречие с обжалваното решение, той като в него съдът е приел, че пречка за течението на давностния срок са не разпоредби на ЗС, а уредбата в специалния закон – Закон за енергетиката и енергийната ефективност /от 1999г., сега отм./ и Закона за енергетиката, която изключва възможността енергийни обекти да бъдат собственост на лица, извън лицензираните енергийни дружества. Съобразно горното не е налице основание по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Не са обосновани и твърденията за противоречива практика по двата въпроса, която би запълнила основанието по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК. Тук следва да се посочи, че съдът не взема предвид приложените решения на окръжните съдилища, за които няма данни да са влезли в сила, тъй като те не са част от практиката на съдилищата. По въпроса за приложението на чл.17а ЗППДОбП/отм./ са представени решения на окръжни съдилища и на Върховния касационен съд. Не се констатира противоречиво разрешаване на този въпрос. В обжалваното решение съдът не е цитирал изрично сочената правна норма, но е приел, че за да премине собствеността от държавното предприятие в преобразуваната държавна фирма е необходимо имотът да е бил предоставен за стопанисване и управление на държавното предприятие. Изложил е съображения, че трафопостовете не са били включени в капитала на преобразуваната държавна фирма ДФ”А.”, защото не са били предоставени за стопанисване и управление на Държавното предприятие „А.”, а на електростопанското държавно предприятие. Тъй като в приложената съдебна практика също се изисква като условие за преминаване на собствеността имотът да е бил предоставен за стопанисване и управление на съответното предприятие, то обжалваното решение е постановено в съответствие с практиката.
Освен това, съдът установи, че представеното решение № 541 от 20.10.2008г. на гр.д. № 567/2008г. на Р. окръжен съд е отменено от Върхавния касационен съд, като е постановено в производство по чл. 290 ГПК Решение № 300 от 28.06.2010г. на І г.о. по гр.д. № 169/2009г., с което е дадено разрешение на спор за собственост на трафопостове между „Е.ОН Б. м.” АД и [фирма],[населено място] като е прието, че собствеността на енергийните обекти принадлежи на лицата, получили лиценз за осъществяване на дейности в областта на енергетиката. Поради това при приватизация на дружества, в които има изградени енергийни обекти, те не се включват в предмета на приватизационната сделка, а се прехвърлят на съответното енергийно предприятие – в този смисъл е §4, ал.11 ПЗР ЗЕ, както и § 67 от ПЗР на ЗЕЕЕ/отм./. Въззивното решение на Д. окръжен съд се основава на същите разсъждения. Горното също обуславя липсата на основание за допускане на касационното обжалване.
Относно придобиването по давност не е представена съдебна практика, удостоверяваща противоречиво разрешаване на този въпрос съгласно чл. 280, ал.1,т.2 ГПК. Решението на В. окръжен съд № 1204 от 14.08.2009г. по гр.д. № 1469/2008г. е първоинстанционно и няма данни да е влязло в сила.
Хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е посочена и обоснована от жалбоподателя.
Предвид изложеното, след като не са налице сочените основания по чл. 280, ал.1 ГПК, то не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение 269 от 03.06.2010г. на Д. окръжен съд постановено по гр.д. № 2 /2010г. по касационната жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление к.к. А., общ. Б..
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: