О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№429
С., 05.10.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 382 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.второ във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ДП”НК Железопътна инфраструктура”, [населено място], чрез пълномощника му адвокат Р. Т., против определение № 123 от 10.05.2011 г., постановено по гр.д. № 1585 по описа за 2010 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданко отделение, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба против възвззивното решение от 21.07.2010 г. по гр.д. № 239/2010 г. на Ямболския окръжен съд.
Ответникът по частната жалба [фирма], гр.С. не изразява становище в настоящото производство.
Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, е приел, че предмет на исковете е имот, който е с данъчна оценка в размер на 630.20 лв. /удостоверение от 18.09.2009 г./, която представлява обжалваемия интерес и съгласно чл.280, ал.2 ГПК в приложимата редакция от преди изменението в ДВ бр.100/2000 г. е изключен касационния контрол на въззивните решения с обжалваем интерес до 1000 лв.
Неоснователна е поддържаната в частната жалба теза, че обжалваемият интерес следва да се съизмерва не с данъчната оценка на имота, представена при предявяване на иска, а с пазарната цена на конкретно претендираното вещно право. При липса на легално определение на термина „обжалваем интерес”, същият следва да се преценява с оглед цената на иска и предмета на обжалване, което следва от изискването въззивният съд да посочи дали решението му подлежи на касационен контрол /чл.273 във връзка с чл.236, ал.1, т.7 ГПК/, а това е възможно само въз основа на регламентираните в закона обективни критерии – цена на иска и интерес за съответната страна да обжалва решението в неизгодната за нея част. Процесуалният закон /чл.69, ал.1, т.2 ГПК/ регламентира пазарната цена на вещното право като цена на иска само, ако имота няма данъчна оценка. Съгласно чл.70 ГПК, цената на иска се посочва от ищеца при подаване на исковата молба, спорове във връзка с нея могат да се повдигат най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, в който случай определението на съда за определяне цената на иска подлежи на обжалване с частна жалба. След изтичане сроковете по чл.70 ГПК се преклудират споровете, касаещи цената на иска. В случая удостоверената по делото цена на иска е 630.20 лв., а следователно обжалваемият интерес е под определение в приложимата редакция на нормата на чл.280, ал.2 ГПК размер от 1000 лв., поради което въззивното решение е влязло в сила с постановяването му.
В обобщение атакуваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, поради което Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 123 от 10.05.2011 г., постановено по гр.д. № 1585 по описа за 2010 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданко отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: