О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1052
гр.София, 08.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 455/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Д. Г. Т. от[населено място] е подала касационна жалба вх.№ 401 от 08.02.2010 год. срещу въззивното решение № 528 от 23.11.2009 год. по в.гр.дело № 800/2009 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 1213 от 31.03.2008 год. по гр.дело № 829/2007 год. на Разложкия районен съд, както и допълнителното решение № 1061 от 01.04.2009 год. по същото дело, с които е отхвърлен иска на жалбоподателката по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на ОСЗГ-Р. правото на наследниците на Г. Н. Т. да си възстановят собствеността върху следните земеделски имоти в землището на[населено място]: 1. нива в м.”С.” от 0.700 дка; 2. нива в м.”Р.” от 1.000 дка, при съседи: Б. К.; 3. нива в м.”Р.”/В. р./ от 2.00 дка, при съседи: Х. Д., П. Х. Д., Н. П.Т., наследници на А. Р. и Т. П. Т.; 4. нива в м.”И.” от 0.500 дка; 5. нива в м.”П. ч.” от 3.00 дка; 6. нива в м.”П.-Ж.” от 1.00 дка; 7. ливада в м.”Р.” с площ 2.5 дка, при съседи: Г. М.Т., б., С. Д.; 8. ливада в м.”Ч.” от 1.5 дка, при съседи: В. Г. Т., И. Ч. и И. Ц.; 9. ливада от 1.5 дка в м.”К.”; 10. ливада от 1.5 дка в м.”К.”; 11. ливада с площ 1.5 дка в м.”С. к.”, при съседи: А. А., М. К. и вада и 12. нива в м.”П. ч.” от 3.00 дка, при съседи: И. Л.Р., И. П..
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост с искане за отмяна на решението и уважаване на предявения иск.
Като основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се сочат: а/ противоречива практика на съдилищата относно допустимостта на писмените доказателства съгласно чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ с позоваване на решение № 421 от 23.01.2006 год. по гр.дело № 663/2005 год. на ОС-Велико Търново, решение от 22.11.2007 год. по гр.дело № 955/2007 год. на ОС-София; решение № 3093 от 08.07.2005 год. на РС-Благоевград по гр.дело № 100/2005 год.; решение от 03.01.2008 год. по гр.дело № 832/2007 год. на ОС-София; решение от 28.12.2007 год. по гр.дело № 947/2007 год. на ОС-София и решение от 03.12.2007 год. по гр.дело № 853/2007 год. на ОС-София; б/ необходимост от тълкуване на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ във връзка с чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ относно въпроса кои документи съставляват „други писмени доказателства”.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, че представената декларация от наследодателя на ищцата/касатор/ от 1931 год. не може безспорно да удостовери правото му на собственост, тъй като липсват граници и съседи на описаните в нея само по площ и местности имоти. Прието е, че по своята същност това доказателства представлява едностранна декларация за установяване само на конкретни факти относно притежаваните имоти. За декларацията, както и за представените пред въззивната инстанция протоколи за заменки на полски имоти на кооператорите, включени в кооперативните блокове на ТКЗС от 23.02.1949 год., 09.04.1956 год., 15.03.1950 год. и от 31.08.1955 год., въззивният съд е приел, че в по-голяма част от тях процесните имоти изобщо не фигурират, а името на наследодателя на жалбоподателката/ищца/ е посочено като съсед на ниви в съответните местности – факт, който по никакъв начин не можел да установи, че е имал в съседство на описаните имоти, при това по площ и размери, така както се претендира с исковата молба. До извод, че наследодателят е бил собственик на имотите към момента на кооперирането, според въззивния съд не било могло да се достигне и след преценка на представения картен материал, относим към периода 1940-1945 год. от воден синдикат, доколкото не било безспорно установено копията, за които се претендира да са извадка от разписния лист на плана на синдиката. За пълнота на изложението е добавено, че не са посочени доказателства, откога е започнало упражняването на фактическа власт от праводателя на ищцата/касатор/ по отношение на процесните имоти, вкл. дали това владение е било явно, трайно и спокойно, за да се прецени дали към 1957-1958 год. е могъл да придобие по давност.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
По поставения с изложението на основанията за допускане на касационно обжалване процесуалноправен въпрос относно кръга на писмените доказателства, изброени примерно в чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ, са налице решения на състави на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл.290 ГПК, според които разпоредбата включва освен документи, които пряко доказват придобитото право на собственост, но и такива, които съставляват индиция за наличието на такива права /срвн. решение № 211 от 09.06.2010 год. по гр.дело № 212/2009 год. на І г.о.; решение № 223 от 10.05.2010 год. по гр.дело № 205/2009 год. ІІ г.о./. Доколкото разрешението на процесуалноправния въпрос, дадено с обжалваното въззивно решение противоречи на решения на ВКС по чл.290 ГПК, които се обхващат от понятието „задължителна практика” по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, следва да се допусне касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 528 от 23.11.2009 год. по в.гр.дело № 800/2009 год. на Благоевградския окръжен съд по жалба вх.№ 401 от 08.02.2010 год. на Д. Г. Т. от[населено място].
ДАВА на жалбоподателката едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметката на ВКС държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа № 1 за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 30/тридесет/лева и в същия срок да представи в съда квитанция за внесената сума, като при неизпълнение на указанията, жалбата ще й бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване, а в противен случай-за прекратяване от съдебния състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/