О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……
С., 12.04.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 2026 от описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационното производство е образувано по жалба на Р. Д. А., чрез пълномощника й адвокат М. В., против решение № 507 от 15.12.2012 г., постановено по гр.д. № 453 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Добрич, с което е потвърдено решение № *, том *, стр.*-* от * г. по гр.д. № 6596/2011 г. на Районен съд-Добрич за уважаване на предявения от К. Д. А. против Р. Д. А. установителен иск за собственост по отношение на * ид.ч. от апартамент № * в [населено място], пл.”С.” №*, вх.*, ет.*, имот с идентификатор № * по кадастралната карта на [населено място] и за отмяна на констативен нотариален акт за собственост № *, том *, рег. № *, нотариално дело № */* г. на нотариус с регистрационен № * по отношение на * ид.ч. от удостовереното право на собственост въз основа на давностно владение.
Ответникът по касационната жалба К. Д. А. е подала писмен отговор чрез пълномощника си адвокат И. Ж., в който поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Ищцата е основала иска си на твърденията, че е собственик на * ид.ч. от имота по наследство от баща си Д. А., като спорът възникнал след като през 2010 г. ответницата, нейна сестра, се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост по давност и на наследствената на ищцата * ид.ч. В отговора на исковата молба ответникът Р. А. е заявила, че предявеният иск е допустим, но неоснователен, тъй като е придобила по давност спорната идеална част. Първоинстанционният съд след събиране на писмени и гласни доказателства, е приел, че възражението за придобивна давност е неоснователно, тъй като ответникът не е доказала промяната в намерението си и нейното демонстриране по начин, показващ несъмнено, че отрича правата на другия наследник. Във въззивната жалба са посочени следните конкретни пороци на първоинстанционното решение – съдържанието на съдебния протокол от съдебното заседание, в което са разпитани свидетелите, не съответства с действително извършените действия от съда и страните, като в протокола не е вписано ограничаването само на ответницата при събирането на доказателствата, а именно допускане само по два въпроса и две минути, докато подобно ограничение липсвало за ищеца, довело до обективна невъзможност да бъде попълнено делото с всички релевантни факти и относими доказателства и да бъде реализирана пълноценна защита; решението е постановено в неразумен срок, което лишило ответника от законоустановеното й право да поиска поправка и допълване на съдебния протокол; непосочване в доклада на съда на обстоятелствата, от които произтичат съответните права и задължения, правната квалифика;ия на правата, претендирани от ищеца и на насрещните права и възраженията на ответника, кои права и обстоятелства се признават, не е конкретизирано и не е определено основанието на претендираното искане, което възпрепятства доказателствената тежест, като не е указано на ответника за кои твърдения не сочи доказателства; не са обсъдени посочените в жалбата /т.5/ писмени доказателства и доводи на ответника; нищожност на решението, тъй като не може да бъде изведена волята на съда, поради абсолютна неразбираемост, от къде черпи правни си извод за признаване за установено, че ищцата е собственик, след като не е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност. Поискано е събиране на доказателства – преразпит на свидетелите и прослушване записа от проведеното съдебно заседание в първоинстанционното производство.
В. съд е приел, че исковата молба е редовна, а предявения иск – допустим, тъй като за ищцата е налице правен интерес за установяване на правата й, оспорени от ответницата както извънсъдебно, така и в хода на делото, като постановеното решение е валидно. Разглеждайки доводите относно правилността му, съдът е намерил за основателно оплакването, че районният съд е изготвил непълен доклад, като на ответницата не е указана доказателствената тежест за фактите, на които тя основава възражението си за придобивна давност, а именно владение и срок на владението, което процесуално нарушение е основание за събиране във въззивното производство на доказателства за тези факти при посочването им от страната. В. е поискала събиране на доказателства във връзка не с възражението си за непълнота на доклада, а във връзка с друго твърдяно процесуално нарушение – ограничаването й при задаване въпроси към свидетелите, поради което свидетелите са преразпитани /с изключение на М. Д. Р. и С. И. В., от чийто преразпит страната изрично се е отказала/, но показанията им не внасят нещо ново и различно като информация за релевантните обстоятелства в сравнение с изложеното пред първоинстанционния съд. Въз основа на доказателствата е прието, че ответницата не е установила завладяване на идеалната част на ищцата, тъй като липсват каквито и да било действия по отблъскване на фактическата й власт. Допълнително са изложени съображения, че дори и да се приеме завладяване след смъртта на майката на страните на 31.03.2004 г., след която ищцата повече не е посещавала имота, то за периода от този момент до предявяване на иска не са изтекли 10 години.
Поставените въпроси, които по същество се свеждат до: правомощията на въззивният съд при непълен доклад на първоинстанционният съд – следва ли съдът да направи нов доклад във връзка с констатирания порок, да разпредели доказателствената тежест, да укаже на страната за кои обстоятелства не сочи доказателства, да даде възможност да страната да посочи доказателства – са включени в предмета на тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и настоящото дело следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по гр.д. № 2026 по описа за 2013 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: