1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№448
С., 12.12.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 7355 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. П., чрез пълномощниците му адвокат М. Б., против решение № 2001 от 23.05.2013 г., постановено по гр.д. № 201 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено решение № 9468/29.11.2012 г. по гр.д. № 1257/2012 г. на Районен съд-Благоевград за отхвърляне на предявения от В. А. П. против Ю. С. Д. иск по чл.108 ЗС във връзка с чл.22, ал.1, изр.1 СК по отношение едноетажната жилищна сграда, находяща се в [населено място], общ.С., махала Долна № 1, със застроена площ от 90 кв.м., построена в УПИ ІV-333 от 463 кв.м.
Ответникът по касационната жалба Ю. С. Д. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
В. съд е констатирал, че ищецът поддържа, позовавайки се на разпоредбата на чл. 22, ал. 1 СК, че вещното право върху имота е лично негово, придобито преди брака му с ответницата, като по делото е дали грубият строеж на процесната жилищна сграда е приключен преди сключване на гражданския брак между страните и е приел установената от районния съд фактическа обстановка: страните са бивши съпрузи, като бракът им е сключен ан 22.03.1988 г. и е прекратен с развод на 3.09.2011 г.; след сключване на брака със заповед № 90/29.04.1988 г. на председателя на ОНС-С. на В. П. е отстъпено право на строеж върху парцел ІV по плана на [населено място], а застройката е одобрена от ОНС [населено място] на 16.11.1987 г.; на 16.05.1988 г. е издадено разрешение за строеж за жилищна сграда съобразно одобрените на 11.05.1988 г. проекти и сградата е декларирана от страните през 1998 г. като съсобствена при равни квоти. В. съд е дал вяра на показанията на разпитаните свидетели пред първата инстанция, доведени от ответницата в процеса, тъй като същите са последователни и непротиворечиви и съответстват на останалия доказателствен материал събран по делото и въз основа на тях е приел за установено, че ответницата – въззиваема е имала принос в изграждането на постройката, изразявайки го с пари и помощ.
Счетено е, че ищецът по предявения иск не е осъществил главно и пълно доказване на твърдения от него факт, че процесният недвижим имот е придобит изцяло с негови лични средства. Не е установено твърдението му, че грубият строеж на сградата е приключен преди сключването на гражданския брак между страните, като въззивният съд е възприел съображенията на районния съд – всички представени по делото документи, имащи отношение към строежа, са издадени след сключването на гражданския брак и тъй като по своята характеристика същите са официални документи и се ползват с формална и материална доказателствена сила за вписаните в тях факти и обстоятелства е недопустимо, съгласно чл.164, ал.1, т.2 ГПК, да се опровергава съдържанието им със свидетелски показания, а ищецът не ангажира други доказателства с своя подкрепа, като същевременно показанията на ангажираните от ответницата свидетели установяват, че тя също е имала участие, като е готвела на майсторите, а и се е грижила за децата на ищеца от предишния му брак и за възрастния му дядо.
К. счита, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В касационната жалба, както и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК обаче липсва формулиран правен въпрос, а такъв не може да бъде уточнен и от наведените доводи, че изводът на съда, че изграждането на процесната къща в груб вид е станало след сключването на брака, което изключва приложимостта на правилото на чл.22, ал.1, изр.първо СК противоречи на посочената разпоредба, която предвижда, че „вещните права, придобити преди брака, както и придобити по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил”, следователно без значение е кога е построена жилищната сграда, а е важно кой е построил сградата и с какви средства и дали и двамата съпрузи са участвали със средства в изграждането, като в конкретния случай е доказано по безспорен начин, че процесната жилищна сграда е построена изцяло със средства и труд на родителите на ищеца и без никакво участие нито със средства, нито с труд на родителите на ответницата и както законно така и житейски е несправедливо ответницата да придобие дял от този имот. Посочените доводи са свързани с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК „необоснованост” и „нарушение на материалния закон”, които обаче са неотносими в производството по чл.288 ГПК. При липса на формулиран правен въпрос и възможност за уточняване на такъв, отговорът на който да е свързан с необходимост от тълкуване на непълна или неясна нормативна уредба или с необходимост от преодоляване на неправилна съдебна практика или с липса на такава, то не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение на Окръжен съд-Благоевград.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2001 от 23.05.2013 г., постановено по гр.д. № 201 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Благоевград.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: