4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№314
[населено място], 09.10.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 4104 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 141 от 12.04.2013г. по гр.д. № 501/2012г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 123 от 15.10.2012г. по гр.д. №179/2002г. на Девински районен съд за извършване на съдебна делба чрез изнасяне на делбения имот – УПИ * в кв.* по плана на [населено място], общ. Д., с площ * кв.м. на публична продан. С решението е извършена и съдебна делба на полумасивна жилищна сграда, построена в горепосочения УПИ, като втория жилищен етаж от сградата, застроен на * кв.м., е възложен в дял на А. О. Б., а първия жилищен етаж, застроен също на * кв.м., е възложен в дял на С. О. М.; в общ дял на А. О. Б. и С. О. М. е поставен сайвант, построен в имот пл. № *, участващ в УПИ *,*,* от кв.* на [населено място], [община]; на останалите съделители е присъдено парично уравнение на дяловете.
Касационната жалба е подадена от А. О. Б. чрез пълномощника му адв. Ч.. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК се поставя правния въпрос дали при липса на представен от страните инвестиционен проект за разделяне на имота по чл. 203 ЗУТ, съдът следва да го приеме за неподеляем и така да извърши делбата или е длъжен да внесе делото в архив до изготвяне на такъв проект. Този въпрос според касатора е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците по жалбата не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за делба във фазата по извършването й. Обект на делбата е УПИ*,*,* в кв. * по плана на [населено място], с площ от * кв.м., заедно с построената в него полумасивна двуетажна жилищна сграда, застроена на * кв.м. и сайвант, без останалите стопански сгради в имота. С. са: Ш. О. Б., С. О. М., Е. О. М. и А. О. Б. с квота * ид.ч. за всеки от тях и Д. С. Б., В. Р. Р., Ф. Р. Г. и Ю. Р. К. с квота по * ид.ч. за всеки от тях.
Първоинстанционният съд е извършил делбата като е възложил в дял на А. О. Б. втория жилищен етаж от полумасивната жилищна сграда; в дял на С. О. М. е възложил първия жилищен етаж от полумасивната жилищна сграда; в общ дял на посочените двама съделители е поставил паянтов сайвант, застроен на * кв.м.; поземленият имот е изнесъл на публична продан. В. съд е потвърдил този съдебен акт. Изложил е съображения, че според приетите технически експертизи дворното място разполага с достатъчно лице и площ за разделяне на два урегулирани поземлени имота, но въпреки дадената многократна възможност на страните да представят проект за изменение на действащия план за регулация и инвестиционен проект за подялба на втория жилищен етаж на повече от един дял, такива не са представени. Поради това и тъй като изготвянето и представянето на проект разделяне на имота е задължение на страните по делото, съдът е счел, че поземления имот в този си вид е неподеляем и единствения възможен способ за делба е изнасянето му на публична продан. Посочил е, че е недопустимо поземленият имот да се възложи на всички съделители, както е поискано в жалбата, тъй като това противоречи на целта на делбеното производство – да се ликвидира съсобствеността. Необходимо е да се отбележи, че в случая делото двукратно е внасяно в архив и производството е възобновявано; на страните са давани многократни възможности за изработване и одобряване на проект за изменение на ПУП; такъв проект е бил изготвен, но заповедта за одобряването му е била отменена по жалба на настоящия касатор.
Досежно жилищната сграда съдът е изтъкнал, че тя разполага с два самостоятелни етажа с отделни самостоятелни входове и след изпълнение на довършителни работи по изграждане на санитарно помещение на първия етаж, ще представлява две жилища. Поради това и отчитайки съществуващия начин на ползване на двата етажа, а именно, че съделителя А. Б. ползва втория етаж, а съделителя С. М. – първия етаж, им е възложил в дялове съответните етажи.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Изложените в жалбата доводи са свързани единствено с делбата на поземления имот, който е изнесен на публична продан. К. изтъква липсата на инвестиционен проект и се позовава на нарушение на чл. 203 ЗУТ при изнасянето на поземления имот на публична продан. Видно, че е извършено от негова страна смесване на хипотезите на чл. 201 ЗУТ за делба на урегулиран поземлен имот, в която хипотеза е необходимо одобряване на изменение на плана за регулация и на чл. 203 ЗУТ за делба на жилищна сграда, където законът изисква одобряване на инвестиционен проект за разделяне на сградата. Независимо от това, тъй като оплакванията касаят делбата на поземления имот, следва да се приеме, че формулираният правен въпрос: „дали при непредставяне на инвестиционен проект съдът трябва да приеме имота за неподеляем и така да извърши делбата или следва да внесе делото в архив до представяне на проект от страните”, всъщност има предвид не инвестиционен проект, а проект за изменение на плана за регулация. К. счита, че спрямо посочения въпрос е налице основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, но не е обосновал защо въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото съгласно разясненията, дадени в т.4 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Освен това, въпросът има своето разрешение в практиката, което изключва допускането на касационно обжалване на соченото основание. Съгласно Решение № 311 от 18.12.2012г. по гр.д. № 268/2012г. на І г.о. съдът не може да извърши делба на урегулиран поземлен имот, за който има изразено становище за поделяемост, без да е налице издадена заповед по реда на чл. 201, ал.3 ЗУТ за изменение на действащия план за регулация. Посочено е в решението, че при възможност за разделяне на имота страните следва да внесат проект за изменение на регулационния план, който да бъде одобрен по съответния административен ред и едва тогава да се извърши делбата. Проектът може да се внесе от всички съделители при общо съгласие или от някой от тях. При липса на такъв одобрен проект имотът се счита за неподеляем и делбата се извършва според положението на имота по действащия план. В този смисъл е и Решение № 776 от 12.11.2009г. по гр.д. № 284/2008г. на І г.о., постановено в производство по чл. 218а ГПК/отм./. Обжалваното решение е в съответствие със сочената практика, което обуславя отказ за достъп до касационен контрол.
С оглед извършеното позоваване на чл. 203 ЗУТ и на липсата на инвестиционен проект в допълнение може да се посочи, че при делбата на сградата съдът също е процедирал съобразно практиката на ВКС по приложението на цитираната правна норма, като е приел, че фактическото съществуване на самостоятелни обекти в сградата изключва необходимостта от изготвяне на инвестиционен проект. В този смисъл е Решение № 211 от 15.02.2012г. по гр.д. № 991/2011г. на І г.о.
По изложените съображения следва да се откаже допускане на касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 141 от 12.04.2013г. по гр.д. № 501/2012г. на Смолянски окръжен съд по касационната жалба на А. О. Б. от [населено място], общ. Д..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: