6
Върховен касационен съд на Република България ГК, ІІ г.о. дело № 1130/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№106
гр.София, 16.02. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1130/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Е. А. Б., П. Х. Ф., К. А. Ф. и наследниците на А. А. Ф. /починал на 26.03.2011 год./ С. Ц. Ф., Д. А. Ф. и К. А. Ф., са подали касационна жалба вх.№ 5269 от 19.07.2011 год. срещу въззивното решение № 305 от 17.06.2011 год. по в.гр.дело № 226/2010 год. на Врачанския окръжен съд, с което е отменено решение № 69 от 01.07.2008 год. по гр.дело № 2131/2006 год. на Врачанския районен съд в частта, с която е извършена делбата и вместо него на основание чл.292 ГПК/отм./ е поставен в общ дял на първите трима касатори и починалия А. А. Ф. обособен самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1017.123.4 по кадастралната карта на [населено място], попадаща в поземлен имот 12259.1017.123 с адрес: [улица], със застроена площ 142 кв.м., четири етажа и предназначение „Административна делова сграда”, представляващ етаж втори от сградата, който е със застроена площ от 117.8 кв.м., стълбищна клетка към втория етаж със застроена площ 20.06 кв.м., 1/3 идеална част от проход и стълбище, съответстваща на 11.53 кв.м. и мазе от 3.20 кв.м. редуцирана застроена площ – общо 152.59 кв.м., ведно с 25.17% идеални части от правото на строеж. Със същото решение на основание чл.292 ГПК/отм./ в дял на [фирма], [населено място] е поставен обособен самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1017.123.4, представляващ кафе-ресторант на първи етаж/партер/ от сградата със застроена площ 103.25 кв.м., етаж трети от сградата, който е със застроена площ 117.8 кв.м., стълбищна клетка към третия етаж със застроена площ 20.06 кв.м., мецанин от 35.60 кв.м., 2/3 идеални части от проход и стълбище, съответстващи на 23.07 кв.м. и мазе от 16 кв.м., редуцирана застроена площ – общо 315.78 кв.м., ведно с 52.09 идеални части от правото на строеж върху сградата. Получилите втория дял са осъдени да заплатят на [фирма] за уравнение сумата 47 165 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от влизане на решението в сила до окончателното й изплащане. Съделителите са осъдени да заплатят държавна такса върху стойността на дяловете си.
Поддържат се оплаквания за съществено нарушение на процесуалния закон и нарушение на материалния закон /чл.182, ал.1, б.”б” ГПК, отм. и чл.39, ал.2 ЗС/-решението било постановено, без да се спре производството, за да бъдат конституирани наследниците на починалия съделител А. А. Ф. и неправилно разпределението било извършено не по вариант първи от заключението на вещото лице, а по втория вариант, при който делбата била извършена при определяне на по-голям като площ и стойност дял от общата вещ за съделителите – физически лица, което довело до съответно увеличаване размера на паричното уравнение, без да е отчетена стойността на преустройствата при приложение на първия вариант с оглед по-пълно доближаване на правата на отделните съделители.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/противоречие с решение № 807 от 03.12.2004 год. по гр.дело № 545/2004 год., решение № 173 от 16.03.2003 год. по гр.дело № 485/2003 год., решение № 1 от 07.02.2011 год. по гр.дело № 393/2000 год., решение № 1969 от 11.10.1969 год. по гр.дело № 1455/1969 год., решение № 914 от 15.04.1964 год. по гр.дело № 171/1964 год. на ВКС и ВС І г.о., Постановление № 7/28.11.1973 год. на Пленума на Върховния съд.
Ответникът по касация [фирма], [населено място] е на становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С обжалваното решение въззивният съд е разпределил делбените имоти по реда на чл.292 ГПК/отм./ съгласно вариант втори от заключението на вещото лице П. Гърков, при който дял първи, поставен на съделителите-физически лица, включва втория етаж от сградата със застроена площ 117.8 кв.м., 1/3 идеална част от проход и стълбище, съответстваща на 11.53 кв.м., стълбищна клетка към втория етаж със застроена площ 20.06 кв.м. и мазе от 3.20 кв.м., редуцирана застроена площ – общо 152.59 кв.м., ведно с 25.17% идеални части от правото на строеж върху сградата. В дял на „Н а. М.”, [населено място] е поставен в дял кафе-ресторант на първия етаж/партер/ от сградата със застроена площ от 103.25 кв.м., третия етаж от сградата със застроена площ 117.8 кв.м., стълбищна клетка към третия етаж със застроена площ 20.06 кв.м., мецанин от 35.60 кв.м., 2/3 идеални части от проход и стълбище, съответстващи на 23.07 кв.м. и мазе от 16 кв.м. редуцирана застроена площ-общо 315.78 кв.м., ведно с 52.09 идеални части от правото на строеж върху сградата. Стойността на първия дял възлиза на 112 140 лева, а на втория – на 277 710 лева. Съдът не е възприел първия вариант от заключението на вещото лице П. Гърков, тъй като обособяването на кафе-ресторанта в самостоятелен обект в съответствие с одобрения инвестиционен проект, щяло да доведе до значителни неудобства за дружеството-съделител, подробно изложени от експерта /стр.89 и стр.90 от гр.дело № 2131/2006 год. на РС-Враца/. Прието е, че при вариант втори не се налага преустройство и приложението му не би довело до никакви неудобства за страните по делото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
По доводите за нарушение на чл.182, ал.1, б.”б” ГПК/отм./.
Поддържа се, че смъртта на съделителя А. А. Ф. е настъпила преди хода на устните състезания във въззивното производство, но въпреки това окръжният съд не спрял делото, за да конституира на мястото на починалата страна нейните наследници и да вземе становището им по делбата на общата вещ.
С молба вх.№ 5686 от 05.08.2011 год. до Врачанския окръжен съд /л.22 от настоящото дело/ касаторите са представили удостоверение № 4636/29.03.2011 год. на [община]/л.23/, от което е видно, че съделителят А. А. Ф. е починал на 26.03.2011 год., т.е. след като са приключили устните състезания по гр.дело № 226/2010 год. на Врачанския окръжен съд, проведени на 18.03.2011 год./срвн. протокола за заседанието на л.111/. Съгласно постоянната практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд, когато смъртта на страната е настъпила след приключване на устните състезания, не е налице пречка съдът да постанови решение по делото, а спирането настъпва след постановяване на решението. В случая, макар решението да е постановено след смъртта на съделителя А. А. Ф., последният е бил жив към момента на приключване на устните състезания, т.е. бил е процесуално дееспособна страна и не е съществувало законно основание за отмяна на определението за даване ход на делото по същество и за спиране на производството с издирване на правоприемниците на починалия и призоваването им в открито заседание /срвн., напр.: решение № 96 от 27.09.1985 год. по гр.дело № 67/1985 год. на ОСГК на ВС/. Универсалните правоприемници по закон на починалата страна са конституирани на нейно място с определение № 671 от 15.09.2011 год. по гр.дело № 226/2010 год. на Врачанския окръжен съд /л.24 от настоящото дело/.
Предвид на това, липсва твърдяното първо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е необходима проверка за процесуалната допустимост на решението по реда на чл.290 ГПК.
Не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК и във връзка с оплакването, че неправилно делбата била извършена с определяне на по-голям като площ и стойност дял от общата вещ за съделителите-физически лица, което водело до съответно увеличаване размера на паричното уравнение, без да е била отчетена стойността на преустройствата при приложението на първия вариант от заключението на съдебно-техническата експертиза. Липсва противоречие на въззивното решение с решенията на Върховния съд и на Върховния касационен съд, представени с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Решение № 807 от 13.12.2004 год. по гр.дело № 545/2004 год. на ВКС, І г.о. е неотносимо към настоящия казус. Същото разглежда хипотеза, при която съделител е починал след влизане в сила на решението по допускане на делбата /но не и след приключване на устните състезания във въззивното производство/ и е посочено, че делът на починалия се отрежда общо в натура на наследниците му по закон. В процесния случай съделителите-физически лица са заявили желание да получат общо единия дял от имота още пред първата инстанция на 26.05.2008 год. по гр.дело № 2131/2006 год.
Решение № 173 от 16.03.2004 год. по гр.дело № 485/2003 год. на ВКС, І г.о. подчертава, че изборът на способ, по който да се извърши делбата се обуславя не само от простото съотношение между броя на съделителите и броя на имотите, нито само от съпоставяне на стойността на имотите с обема на притежаваните от съделителите права, а следва да се съобразят и настъпилите след влизане в сила на решението за допускане на делбата правнозначими промени в имотите – в конкретния случай по решението са били извършени допустими преустройства, довело до увеличение на броя на обектите, предмет на делба.
Решение № 1969 от 11.10.1969 год. по гр.дело № 1455/1969 год. на ВС, І г.о. е израз на постоянната практика, според която ако част от съделителите са изявили желание да получат общ дял от имотите и са се обособили в толкова на брой групи, колкото са и имотите, последните не се изнасят на публична продан, а се разпределят по реда на чл.292 ГПК/отм./.
Същата идея е залегнала и в решение № 914 от 15.04.1964 год. по гр.дело № 171/1964 год. на ВС, І г.о., според което в хипотеза на делба на многоетажна сграда или на няколко постройки в едно дворно място, когато отделните етажи или части от етажи могат да се ползват самостоятелно без значителни преустройства или неудобства за обитателите, съдът трябва да учреди етажна собственост и ако отделните жилища са достатъчно на брой, да състави разделителен протокол и делбата да се извърши по реда на чл.287, 289, 290, 291 и 292 ГПК/отм./.
Решение № 1 от 07.02.2001 год. по гр.дело № 393/2000 год. на ВКС, І г.о. припомня разясненията на Постановление № 7/1973 год. на Пленума на Върховния съд, според които разпределението по чл.292 ГПК/отм./ се извършва, за да се избегне съделител, който има по-малък дял, да получи по-голям имот – съдът разпределя допуснатите до делба наследствени имоти между съделителите с различни квоти, като възлага по-големите имоти на съделителя с по-голяма квота, а по-малките – на съделителя с по-малка квота.
Липсата на противоречие на обжалваното решение с цитираната практика на ВС и на ВКС по приложението на чл.292 ГПК/отм./ следва и от обстоятелството, че в дял на дружеството-ответник, което има 30/36 идеални части от делбения имот, е поставен имот на стойност 277 710 лева, а в дял на съделителите-физически лица/сега касатори/, които притежават останалите 6/36 идеални части, е поставен имот на стойност 112 140 лева. При положение, че делбата беше извършена съобразно първия вариант от заключението на вещото лице инж.П. Д.Гърков и на съделителите-физически лица/сега касатори/ беше предоставен кафе-ресторантът на партера/първия етаж/ с по-малка площ/103.25 кв.м./, но с по-висока стойност /135 560 лева – по таблицата на л.82 от делото във ВрОС/, то сумата за уравнение на дяловете, която биха дължали на ответното дружество, би била още по-висока.
Като се има предвид, че обжалваното решение е съобразено и с указанията на ВКС в отменителното решение № 91 от 25.03.2010 год. по гр.дело № 778/2009 год. за извършване на разпределението по чл.292 ГПК/отм./ при наличие на вариант, който не налага преустройства, не е налице предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 305 от 17.06.2011 год. по в.гр.дело № 226/2010 год. на Врачанския окръжен съд по жалба вх.№ 5269 от 19.07.2011 год. на Е. А. Б., П. Х. Ф., К. А. Ф., С. Ц. Ф., Д. А. Ф. и К. А. Ф..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: