3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№44
Гр. С., 23.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело № 630/2012 г.
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 и ал. 2 във връзка с чл.407, ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Щ. И. и Л. Щ. Д., и двамата от [населено място], срещу определение № 2200 от 05.09.2012 г. по ч.гр.д.№ 1653/2012 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено определението на Бургаския районен съд от 25.07.2012 г. за отхвърляне на молбата на А. Щ. Г. за издаване на изпълнителен лист и вместо него е постановено да се издаде изпълнителен лист в полза на същото лице за поставения в негов дял недвижим имот-нива с площ * кв.м., находящ се в м.”Б.”, в землището на [населено място], в земите за земеделско ползване, представляваща неурегулиран поземлен имот с идентификатор *, съобразно диспозитива на решение № 1665 от 04.12.2009 г. по гр.д.№ 2093/2006 г. на Бургаския районен съд.
Поддържат се оплаквания за нарушение на закона, като се твърди, че конститутивното решение по чл.292 ГПК /отм./ не се ползва с изпълнителна сила и не подлежи на принудително изпълнение.
Преди да се произнесе по допустимостта на частната жалба, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С молба от 24.07.2012 г. А. Щ. Г. е поискала от Бургаския районен съд да й бъде издаден изпълнителен лист за присъдените й с решение № 1665 от 04.12.2009 г. по гр.д.№ 2096/2006 г. суми и за въвеждане във владение на поставения й в дял по реда на чл.292 ГПК/отм./ недвижим имот.
С определение от 25.07.2012 г. районният съд е постановил да бъде издаден изпълнителен лист за разноските, но е отхвърлил молбата в частта за въвеждане на съделителката във владение на имота, поставен в неин дял, като е приел, че решението за извършване на делбата не съдържа осъдителен диспозитив за предаване на владението и не подлежи на принудително изпълнение в тази му част.
С обжалваното сега определение, въззивният съд е приел, че макар и да не е осъдително по своя характер, на решението за разпределение на делбените имоти по реда на чл.292 ГПК /отм./ е придадена изпълнителна сила на основание чл. 415, ал.1, изр.първо ГПК /отм./, възпроизведен в чл.522, ал.1 ГПК, поради което отменил определението на първоинстанционния съд в обжалваната част и постановил да се издаде изпълнителен лист и за поставения в дял на А. Щ. Г. недвижим имот.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира частната жалба срещу определението на окръжния съд за недопустима, поради което я оставя без разглеждане поради следните съображения:
Определенията по чл.274, ал.1, т.2 ГПК /в т.ч. и разпореждането за издаване на изпълнителен лист съгласно чл.407, ал.1 ГПК/ подлежат на двуинстанционно разглеждане.Върховният касационен съд се произнася по частни жалби срещу такива определения /разпореждания/ само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивен съд /срвн., т.6 на тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по тълк. гр.д.№ 1/2001 г. на ОСГК на ВКС/. В случая, окръжният съд се е произнесъл като въззивна инстанция по частната жалба срещу определението /имащо характер на разпореждане/ от 25.07.2012 г. по гр.д.№ 2096/2006 г. на Бургаския районен съд, с което е отхвърлена молбата за издаване на изпълнителен лист в частта за въвеждане на А. Щ. Г. във владение на поставения в неин дял по реда на чл.292 ГПК /отм./ недвижим имот. Определението не е постановено от окръжния съд като въззивна инстанция по исково дело, а по частна жалба срещу определение /разпореждане/ на районния съд по частно гражданско производство, което няма исков характер. Защитата на длъжника при липса на материалноправни предпоставки за законност на принудителното изпълнение- спиране на изпълнението при извънсъдебните изпълнителни основания /чл.420 ГПК/, респ. предявяване на иск за съществуване на вземането /чл.422 ГПК/, както и оспорването на изпълняемото право чрез предявяване на отрицателен установителен иск по чл.424 ГПК при съдебно изпълнително основание, изключват възможността за касационен контрол върху определението на въззивния съд, постановено по частна жалба срещу определението /разпореждането/, с което е била уважена отхвърлената от първоинстанционния съд молба за издаване на изпълнителен лист на основание чл. 404, т.1 ГПК. Допълнителен аргумент относно двуинстанционното разглеждане на искането за издаване на изпълнителен лист по чл.404, т.1 ГПК е разпоредбата на чл.407, ал.3 ГПК. Според нея, разпореждането за издаване на изпълнителен лист при условията на чл.406, ал.2 във връзка с чл.404, т.т.2 и 3 ГПК се обжалва по „общия ред”. Доколкото актът в случаите по чл.406, ал.2 във връзка с чл.404, т.т..2 и 3 ГПК е издаден въз основа на разпореждане на първоинстанционен съд, то това разпореждане подлежи на обжалване пред касационния съд при условията на чл.274, ал. 3, т. 2 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, и съответно съгласно чл.274, ал.2 ГПК, ако е постановено за първи път от по-горния съд. По аргумент за противното, определението /разпореждането/ за издаване на изпълнителен лист по чл.406, ал.1 във връзка с чл.404, т.1 ГПК подлежи на двуинстанционно разглеждане и касационният контрол е недопустим.
В случая с произнасянето на окръжния съд е изчерпана предвидената от процесуалния закон възможност за инстанционен контрол върху определението на районния съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 13723 от 01.10.2012 г., подадена от К. Щ. И. и Л. Щ. Д., и двамата от [населено място], срещу определение № 2200 от 05.09.2012 г. по ч.гр.д.№ 1653/2012 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданската колегия на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: