Определение №270 от 24.6.2010 по ч.пр. дело №270/270 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
 
№ 270
 
     гр. София, 24.06.2010 година
 
       В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А
 
Върховният касационен съд на Република България, Второ  гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори  юни през   две хиляди и десета година в състав:
 
                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  Камелия Маринова                                                                                                                        
                                                                                                               Веселка Марева
 
 като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 270 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 4997/25.05.2010г. на А. В. И. от гр. С. срещу определение № 208/10 от 11.05.2010г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение постановено по ч.гр.д. № 99/2010г., с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение № 569 от 30.12.2009г. по ч.гр.д. № 466/2009г. С последното е потвърдено определение на Софийски градски съд по гр.д. № 2877/2007г. за спиране на производството по делото на основание чл. 182,б.”г” ГПК.
Жалбоподателят счита определението за неправилно. Според него жалбата срещу определението № 569/30.12.2009г. на ВКС е допустима, тъй като определенията по чл. 182,б.”г” ГПК/отм./ подлежат на обжалване. Изтъква доводи за неправилност на определението на Софийски градски съд за спиране на производството и определението на Върховния касационен съд, с което то е потвърдено.
Ответницата по частната жалба К. С. М. не е взела становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано с правен интерес лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
По същество е неоснователна.
 
Предмет на обжалване е определение на тричленен състав на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба на А. В. И. срещу определение на друг тричленен състав на Върховния касационен съд за потвърждаване на определение на Софийски градски съд за спиране на производството по гр.д. № 2877/2007г. на основание чл. 182,б.”г” ГПК/отм./. В обжалваното определение съдът е изложил съображения, че тричленният състав на ВКС по чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК не е висшестояща съдебна инстанция на съставите на ВКС, които се произнасят по частни жалби срещу определения, постановени за първи път от въззивен съд. Определенията на въззивните съдилища по чл. 274, ал.1 ГПК подлежат на двуинстанционно разглеждане и затова обжалваното определение, с което е потвърдено спиране на производството, е окончателно.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение счита, че обжалваното определение е правилно.
Вярно е, че определенията за спиране на производството подлежат на обжалване по изричната разпоредба на закона – чл. 185 ГПК/отм./, а и това произтича от преграждащия им за хода на делото характер – чл. 274, ал.1, т.1 ГПК. Тъй като определението за спиране е постановено от въззивен съд, то подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал.2, изр.1 ГПК пред Върховния касационен съд. В случая процесуалният ред за това обжалване е изчерпан с постановяването на определение № 569 от 3.12.2009г. по ч.гр.д. № 466/2009г. от Върховния касационен съд. Не е предвидена в закона възможност това определение да се обжалва пред друг тричленен състав като касационна инстанция. Втори тричленен състав може да контролира само определения по чл. 274, ал.1 ГПК постановени за първи път от състав на ВКС – чл. 274, ал.2, пр.2 ГПК. Следователно определенията, посочени в чл. 274, ал.2 ГПК, постановени за първи път било от въззивен съд, било от състав на ВКС, подлежат на двуинстанционно разглеждане. Върховният касационен съд се произнася като трета – касационна инстанция, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, само в хипотезите на чл. 274, ал.3 ГПК – по отношение на преграждащи определения на първоинстанционни съдилища, които са потвърдени от въззивния съд – т.1 и спрямо определения, с които се разрешават по същество или се преграждат други производства – т.2. Въз основа на горното като е счел, че не съществува процесуален ред за обжалване на определението на ВКС, с което се потвърждава определение за спиране на производството от въззивен съд, съставът на ВКС, Второ гражданско отделение, е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Изложените в частната жалба съображения по същество за неправилната преценка на съдилищата относно предпоставките на чл. 182, б.”г” ГПК/отм./ не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство, тъй като са извън обхвата му.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 208 от 11.05.2010г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, постановено по ч.гр.д. № 99/2010г., с което е оставена без разглеждане частната жалба на А. В. И. срещу определение № 569 от 30.12.2009г. Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение по ч.гр.д. № 466/2009г.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top