О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 466
гр. София, 10.05.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 331 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение на № 615 от 12.11.2009г. постановено от Плевенски окръжен съд, Гражданска колегия по гр.д. № 465/2009г., с което е отменено решение на Районен съд К. по гр.д. № 192/2007г. и вместо него е постановено друго за допускане на съдебна делба между И. П. Г., Д. П. Р., Л. Д. Д., А. И. Г., Д. И. Г., В. И. Г., В. Х. К., Г. Х. Ж., М. С. З. и Й. С. З. върху земеделски имоти, останали в наследство от И. Н. Г. , а именно шест ниви в землището на гр. К., при квоти: по 1/18 ид.ч. за А. Г. , Д. Г. и В. Г. , по 2/18 ид.ч. за В. К. , Г. Ж. , за М. З. и Й. З. – в общ дял и по 3/18 ид.ч. за И. Г. , Д. Р. и Л. Д.
Жалбоподателят И. П. Г., чрез пълномощника си адв. К, поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно. В изложението по чл. 283, ал.3, т.1 ГПК се позовава на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Счита, че въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС за конститутивното действие на решенията на П. комисии, установена в ТР № 1/1997г. на ОСГК, както и в редица други решения, е подменил носителя на правото на собственост по решението на П. комисия. Относно основанието по т.3 на чл. 280, ал.1 навежда довод, че решението на П. комисия за възстановяване на собствеността разпростира действието си и спрямо неучаствали в административното производство наследници, поради което той не е имал интерес да води иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Ответниците по жалбата Г. Ж. , В. К. и М. З. я оспорват, без да излагат конкретни съображения относно основанията за допускане на касационно обжалване. Останалите ответници не са изразили становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Преди да пристъпи към преценка на основанията за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
За да отмени решението на първоинстанционния съд и да допусне делба на имотите при посочените дялове, Плевенски окръжен съд е установил, че страните по делото /с изключение на Й. З. / са наследници по закон на Н. И. Г. , починал през 1941г. и на сина му И. Н. Г. , починал 1961г. Богдана Х. И. , понастоящем починала, в качеството си на наследник на И. Н. Г. , е продала на дъщеря си М. С. З. по време на брака й с ответника Й цялото си останало наследство от И. Н. Г. Съдът е установил, че първите пет ниви, предмет на спора, са възстановени през 1995г. с решение на П. комисия – К. № 2* от 07.12.1995г. на наследници на И. Н. Г. , “предст. на баща си”. Заявлението за възстановяване е от Г. Х. Ж.. Съдът е приел, че добавката “предст. на баща си” не променя титуляра на собствеността, съответно на възстановяването, тъй като бащата Н. Г. е починал през 1941г. преди образуване на ТКЗС и изработването на комасационния план от 1946г. Поради това е приел, че имотът е възстановен на наследниците на И. Н. Г. Шестият имот е възстановен също на наследници на И. Г. и за него няма спор между съделителите. При определяне на дяловете на страните съдът е зачел договорът за продажба на наследствени права от 24.10.2001г. и е постановил в делбата да участва и съпругът на приобретателката М. З. – Й. З. , като техният дял представлява съпружеска имуществена общност. Дяловете на останалите съделители съдът е определил въз основа на правата им, произтичащи от наследственото правоприемство на наследодателя И, без да вземе предвид представеното публично нотариално завещание на наследодателя Н в полза на внуците му Д. Г. и П. Г.
При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на противоречие ТРОСГК № 1/1997г. относно конститутивното действие на решението на П. комисия /сега ОСЗ/ за възстановяване на собствеността, което съставлява основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК. Не може да се приеме, че такова противоречие е налице. Съдът е взел предвид конститутивното действие на решението и изрично се е мотивирал с посоченото Тълкувателно решение. В случая не е налице спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, а спор, свързан с тълкуването на отбелязването „предст. на баща си” след посочване името на наследодателя И в решението на П. комисия с оглед установяване действителната воля на административния орган за настъпване ефекта на реституцията – дали в лицето на наследниците на И. Г. или на баща му Н. Г. Съдът в рамките на делбеното производство е разрешил този спор като е изложил подробни мотиви за това. Видно е, че добавката „предст. на баща си” фигурира в удостоверението от ОбНС К. от 23.08.1991г., в което е посочено какви имоти са декларирани от И. Н. Г. по имотните ведомости към комасационния план от 1946г. и вероятно тази добавка е пренесена именно оттам в решението на ПК. С оглед на това и на факта, че Н. Г. е починал през 1941г., преди комасационния план и много преди кооперирането на земите, съдът е достигнал до извод, че земите са възстановени на сина му И. Н. Г. Още повече, не са ангажирани от заинтересованите страни каквито и да е доказателства на какво основание И. Г. е бил представител на баща си /починал към този момент/ и откъде произтича това представителство. При така постановеното решение на ПК и при липса на проведено производство по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за установяване, че земите са на Н. И. Г. , а не на И. Н. Г. , съдът е разрешил законосъобразно възникналия спор. Дори и да се приеме, че за наследниците на Н. Г. не е съществувала правна възможност и интерес да докажат в отделно производство, че имотът следва да бъде възстановен на техния наследодател, тъй като са възприели решението на П. комисия именно по такъв начин, то този въпрос правилно е намерил разрешението си в рамките на настоящето производство, в което са страни наследниците и на двамата наследодатели.
Въз основа на горните изводи не съществува противоречие и с останалите цитирани решения на ВКС, които покриват основанието по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК. Решение № 1* от 27.10.2008г. по гр.д. № 211/2008г. на ІІІг.о. постановява, че е недопустим иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ след като административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността. Това решение е неотносимо към спора, тъй като в настоящия случай имаме не отказ, а положително решение за възстановяване на собствеността. Решение № 1* от 23.10.2008г. по гр.д. № 4688/2007г. на ІІ г.о. визира хипотеза на недопустимост на иск по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ и също е неотносимо. Според Решение № 1* от 13.11.2008г. по гр.д. № 4880/2007г. на ІІ г.о. при спор за материално право е необходимо всеки от заинтересованите собственици, които си оспорват правата, да е подал заявление за възстановяване на собствеността. То приема, че при липса на подадено заявление не е налице интерес от провеждане на иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. Посоченото е още един аргумент в подкрепа на възприетото в обжалваното решение по въпроса за собствеността върху възстановените имоти, тъй като в случая не е налице заявяване на същите земи едновременно от наследниците на И. Г. и от наследниците на Н. Г. В Решение № 1* от 05.12.2008г. по гр.д. № 4684/2007г. на І г.о. се изтъква кои са подлежащите на доказване обстоятелства по иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, като на първо място е правото на собственост на наследодателя преди обобществяването. Това решение също пряко не е относимо към спора, понеже предявения иск е за делба, а не е спор за материално право.
Наведеното основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е мотивирано от жалбоподателя с твърдението, че решението на ПК разпростира действието си и спрямо неучаствали в административното производство наследници, поради което той не е имал интерес да води иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, още повече, че спорът е сведен до дяловете на сънаследниците. Затова според него преразглеждането на въпроса за квотите на съделителите по реда на касационното производство е от съществено значение за точното прилагане на закона.
Съгласно разрешенията, дадени в ТРОСГКТК №1/2009г., т.4 хипотезата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК предполага разглеждането на разрешеният от съда правен въпрос да допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й – тогава въпросът е от значение за точното прилагане на закона. Същият е от значение за развитието на правото когато законите са непълни, неясни или противоречиви и няма съдебна практика по прилагането им или се налага тя да бъде осъвременена поради настъпили промени в законодателството и в обществените условия. В случая по визираните от жалбоподателя въпроси за конститутивното действие на решението на П. комисия и за правния интерес от иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е създадена задължителна практика /по първия въпрос/ и утвърдена практика /по втория въпрос/, които са съобразени от въззивния съд, и не са налице горните условия за промяната й. Затова няма място за допускане на касационно обжалване на визираното основание.
Предвид изложеното след като не е налице основание по чл. 280, ал.1 ГПК, то не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 615 от 12.11.2009г. постановено от Плевенски окръжен съд, Гражданска колегия по гр.д. № 465/2009г. по касационната жалба на И. П. Г. от гр. К..
О. не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: