О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№350
гр. София, 07.04.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 368 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1* от 10.12.2009г. на Варненски окръжен съд, Гражданска колегия, постановено по гр.д. № 1266/2009г., с което е оставено в сила решение №958 от 03.04.2007г. по гр.д. №3518/2006г. на Варненски районен съд, с което е отхвърлен предявения от Г. Д. С., В. С. П., К. Г. А., С. Г. С., З. К. З., М. С. Г. и М. М. С. иск с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК/отм./ за признаване за установено, че С. А. Л. и Р. А. М. не са собственици на реална част с площ 535 кв.м. от ПИ № 454 по ПНИ на с.о. „М”, гр. В., повдигната в син цвят на скицата на вещото лице, която е приподписана от съда и представлява неразделна част от решението.
Жалбоподателите – ищци в процеса, чрез пълномощника си адв. Н намират решението за необосновано и неправилно. В изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК сочат, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, касаещ спазване разпоредбите на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ относно наличието на сграда в имота. Твърдят, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС и същия е от значение за точното и еднакво прилагане на закона. Представят съдебни решения.
Ответниците по жалбата С. А. Л. и Р. А. М. считат, че не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК, а по същество намират жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по предявен от ищците – наследници на В. Д. К. срещу ответниците С. А. М. отрицателен установителен иск за собственост относно имот с площ 535 кв.м., представляващ реална част от ПИ № 454 в землището на гр. В., местн. „М”, кв. Владиславово, попадаща в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. От фактическа страна е установено безспорно, че ищците са наследници на В. Д. К. и с решение на ПК –Варна № 822 от 02.10.2001г. на наследниците й е признато възстановяване на собствеността в съществуващи стари реални граници върху нива с площ 5 дка в терен по §4 в землището на В. , кв. Владиславово, местност „М”, представляващ имот № 89 по кад. план от 1997г. Ответниците С. Л. и Р. М. са наследници на Ж. С. Зафирова, на която е било предоставено от ИК на ГНС- В. право на ползване върху земеделска земя с площ 600 кв.м. в местност „М” по реда на ПМС № 76. П. 1994г. наследодателката е заплатила стойността на земята в размер на 24 300лв. Имотът съставлява имот № 454 по плана на новообразуваните имоти и според приетата техническа експертиза 535 кв.м. от него са част от стария имот № 89, възстановен на ищците.становено е, че в имота има изградена дървена барака с площ 11,02 кв.м. на бетонна основа, състояща се от стая с кухненски бокс и склад. Постройката е електрифицирана и водоснабдена. С оглед указанията, дадени в отменително решение на Върховния касационен съд № 601 от 19.06.2009г. по гр.д. № 725/2008г., спорът е сведен до преценка характеристиките на постройката с оглед изискванията на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. За да остави в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска Варненски окръжен съд е приел, че процесната постройка е сграда по аргумент § 1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ, тъй като не попада в нито една от изброените хипотези, в които по пътя на изключването е определено понятието „сграда” по см. на §4а ПЗР ЗСПЗЗ. Посочил е, че сградата отговаря на изискванията на чл. 177, ал.3 от Наредба № 5 за строителни правила и норми, тъй като притежава две помещения – едното за обитаване, другото за инвентар, като в помещението за обитаване е обособен кухненски бокс. Следователно нейното предназначение е да служи сезонно, а не да задоволява целогодишно нуждите на ползвателите. При тези данни и след като са налице останалите предпоставки на § 4а за трансформиране на правото на ползване в право на собственост съдът е приел отрицателният установителен иск за неоснователен.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Жалбоподателите сочат, че съдът се е произнесъл по въпроса за приложението на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ относно наличието на сграда в имота и че възприетото от съда противоречи на практиката на ВКС и на съдилищата, както и че въпросът е от съществено значение за точното и еднакво приложение на закона. Няма съмнение, че посоченият въпрос е такъв, който е обусловил изхода на спора. В подкрепа на твърдението за противоречие с практиката са представени едно решение на Варненски районен съд и на Варненски окръжен съд, за които няма данни дали са влезли в сила, а практиката на съдилищата се формира само от влезлите в сила решения. Представени са две решения на Върховния касационен съд. В решение № 1* от 01.11.2007г. по гр.д. № 1150/2006г. на ВКС, ІІІг.о. е обсъждана сграда, която не може да се обитава и няма технически данни на сезонна постройка. В Решение № 1* от 29.11.2006г. по гр.д. № 2440/2005г. на ВКС, ІV г.о. предмет на спора е била сграда, която се състои само от едно помещение. С оглед на тези различни фактически обстоятелства съставите на ВКС са приели, че не са налице материално-правните изисквания на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. Тъй като в настоящия случай сградата е от две помещения с обособен кухненски бокс, то цитираните хипотези са неотносими. Поради това не може да се приеме, че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата. Следва да се посочи, че разрешаването на въпроса за характера на сградата във всеки отделен случай е обусловено от конкретните особености и характеристики на изградената постройка.
Наведеното основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК не е мотивирано от жалбоподателите. Правният въпрос, решен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В разглеждания случай по приложението на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ и § 1в ДР ППЗСПЗЗ има установена съдебна практика, която е актуална и не се нуждае от промяна. Затова и няма място за допускане на касационно обжалване на визираното основание.
Предвид изложеното след като не е налице основание по чл. 280, ал.1 ГПК, то не следва да се допуска касационно обжалване на решението. В полза на ответницата по жалбата Р. М. следва да се присъдят направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство в размер на 300лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 10.12.2009г. на Варненски окръжен съд, Гражданска колегия, постановено по гр.д. № 1266/2009г. по касационната жалба на Г. Д. С., В. С. П., К. Г. А., С. Г. С., З. К. З., М. С. Г. и М. М. С., всички от гр. В..
ОСЪЖДА Г. Д. С., В. С. П., К. Г. А., С. Г. С., З. К. З., М. С. Г. и М. М. С., всички от гр. В. да заплатят на Р. А. М. от гр. В. сумата 300 /триста/ лв. разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: