О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
гр. София, 11.02.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 76 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 119 от 15.05.2008г на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІV-д отд. постановено по гр.д. № 3661/2008г., с което е отменено решение на Софийски районен съд от 26.02.2008г. по гр.д. № 5171/07г. в отхвърлителните му части с изключение на частта, с която исковете са отхвърлени срещу З. И. Д.- К. и вместо него е постановено допускане на делба на УПИ * от кв. 27 по плана на в.з. Бистрица с площ 578 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда и на УПИ ХХVІ-527 от кв. 27 на същата вилна зона с площ от 578 кв.м. между М. С. Д., Д. С. Д., И. И. Г. и Е. Н. Г. при квоти : 48/4980 ид.ч. за М. Д. , 48/4980 ид.ч. за Д. Д. , 2 442/4980 ид.ч. за И. Г. и 2442/4980 ид.ч. за Е. Г. Отхвърлени са исковете за делба на същите имоти спрямо Р. А. Г., Х. Н. Г. и Е. Н. Г. Отменен е на основание чл. 431, ал.2 ГПК/отм./ констативен нотариален акт № 191 от 14.12.1967г., том ХІІІ, н.д. № 2405/67г. на ІV-ти нотариус при Софийска нотариална служба.
Жалбоподателите Е. Н. Г. и Р. А. Г., чрез пълномощника си адв. М, поддържат, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Считат, че съдът е извършил отмяна на констативния нотариален акт на наследодателя без да изложи мотиви и без да има искане за това с единствено съображение, че е ”несъответен с действителното правно положение”. Съдът не е изследвал кой е бил собственик на имота преди делбата от 1968г. и не е отчел, че описаната в протокола за делба сума 480 лв. не е за уравнение на дяловете, а е недължимо платено. По тези съображения се иска отмяна на решението и постановяване на друго за оставяне в сила на първоинстанционното решение. В изложението по чл. 283, ал.3,т.1 ГПК жалбоподателите поддържат, че във връзка с въпроса, предмет на спора, първоинстанционния и въззивния съд са постановили противоречиви решения с практиката на гражданските съдилища, което е основание за допускане на обжалването по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК. Сочат и основанието по т.3 на чл. 280, ал.1 с оглед на това, че съдът е извършил отмяна на нотариалния акт без да има подобно искане и без конкретни мотиви. Затова тези действия според тях са недопустими и противоречат на практиката на ВКС.
Ответниците по жалбата М. и Д. Д. я оспорват. Считат, че жалбата не отговаря на изискванията на чл. 280, ал.1 ГПК и не следва да бъде допускане касационно обжалване.
Останалите ответници не са изразили становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
За да отмени решението на първоинстанционния съд и да допусне делба на имота, включен в делбената маса по реда на чл. 278, ал.2 ГПК/отм./, Софийски градски съд е приел, че към 09.05.1968г. имотът е бил лична собственост на И. Г. , независимо, че е придобит по време на брака му с А. В. , с оглед на заявеното от нея признание гр.д. № 291/1991г., което признание обвързва наследниците й. Също така съдът е счел, че поради извършеното доплащане на 480лв. при извършената делба с протокол от 09.05.1968г. по гр.д. № 1653/1968г., то 480/4980 ид.ч. от имота са станали съпружеска общност съгласно разрешението на ППВС № 5/72г., а останалата част е лична собственост на И. Г. С оглед на това са определени дяловете на наследниците на двамата съпрузи и делбата е допусната между посочените в решението петима съделители след отчитане на извършените в хода на делбеното дело разпореждания с идеални части от имота – от Н. Г. на Е. Г. и от З. Д. на Е. Г. и И. Г.
Съдът констатира, че в решението си Софийски градски съд е допуснал очевидна фактическа грешка като е постановил отхвърляне на иска за делба и спрямо Е. Г. , при положение, че в първия диспозитив на решението делбата е допусната с нейно участие и видно от мотивите такава е била волята на съда. Грешката следва да се отстрани по реда на чл. 192, ал.2 ГПК/отм./ след приключване на настоящето производство.
В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателите не са формулирали материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изхода на спора, но се позовават на хипотезата на т.2 от чл. 280, ал.1 ГПК, като сочат две решения на ВС – № 300 от 06.07.1989г. по гр.д. № 242/89г. и № 110 от 17.01.1983г. по гр.д. № 3593/82г. Според първото решение при извършване на делбата съдът следва да спазва принципа на диспозитивното начало. Според второто бившият съпруг може с възражение в делбеното производство да установява, че имотът, предмет на иска, не е семейна общност, а индивидуална собственост. Очевидно е, че не е налице противоречие с тези две решения. В производството по делбата съдът е допуснал исканите от страните доказателства за изясняване дали имотът е бил индивидуална собственост на И. Г. или съпружеска общност с А. В. и е взел предвид направеното от А. приживе признание, че имотът е на съпруга й. Същевременно при данните в протокола за съдебна спогодба от 09.05.1968г. за извършено доплащане на 480 лв. за имота по време на брака, съдът е бил длъжен да приложи разрешенията на ППВС № 5/72г., след като доказателства, установяващи друг произход на сумата 480 лв. не са били ангажирани.
При липсата на посочен въпрос от значение за изхода на спора, разгледан от съда, не може да се обсъжда и наличието на формално посоченото основание по т.3 на чл. 280, ал.1 ГПК. Според жалбоподателките произнасянето на касационната инстанция е от съществено значение за точното прилагане на закона. Това твърдение не може да бъде възприето, тъй като точното прилагане на закона се постига чрез тълкуване на правната разпоредба. В случая не е ясно коя разпоредба, подлежаща на тълкуване, е приложена неправилно. Действително, съдът е обезсилил констативния нотариален акт от 1967г., без да има искане за това, но е изложил мотиви за това свое действие. Очевидно съдът е приложил Тълкувателно решение № 178 от 30 юни 1986 г. по гр. д. № 150/85 г. на ОСГК. Следва да се посочи, че на практика извършеното обезсилване не се отразява на изхода на спора.
Предвид изложеното след като не е налице основание по чл. 280, ал.1 ГПК, то не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 119 от 15.05.2008г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІV-д състав постановено по гр.д. № 3661/2008г. по касационната жалба на Е. Н. Г. и Р. А. Г..
О. не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: