О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 533
гр. София,25.05.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 575 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, № 649 от 23.11.2009г. постановено по гр.д. № 726/2009г., с което е потвърдено решение на Е. районен съд от 16.04.2009г. по гр.д. № 407/2008г. за отхвърляне на предявения от Р. А. С. срещу Г. С. Х. и М. Г. Х. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да възстановят покрива и тавана на едноетажна къща, построена в УПИ * от кв. 53 по плана на гр. Е..
Ж. Р. А. С. поддържа, че обжалваното решение е нищожно и евентуално неправилно. Твърдението за нищожност е обосновано с нарушение на повелителни и ”свръхповелителни” правни норми, както и с липса на мотиви. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са посочени в 29 точки доводите за нищожност и неправилност на решението, развити и в жалбата, с твърдение, че те съставляват произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона. Налице е позоваване на ТР № 31/85г. на ОСГК на ВС и на Решение 2455-78-І относно възможността съсобственик да води иск по чл. 109 ЗС и да иска премахване на строеж, направен без разрешение или в отклонение на разрешението; на ППВС № 6/74г. относно това дали незаконното строителство съставлява подобрение на имота, както и на Решение 107-56-ОСГК и Р 905-58-ІV относно нищожността на решението.
Ответниците по жалбата Г. С. Х. и М. Г. Х. не са подали писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Преди да пристъпи към преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване съдът намира следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, Софийски окръжен съд е приел, че ответникът Г. С. Х. е собственик по 4/6 идеални части от дворното място и 16/24 ид.ч. от жилищната сграда, като част от съсобствеността е придобил по завещание от Д. Х. С. , а друга част по наследство от баща си С. Ищецът Р. А. С. е собственик на 1/16 ид.ч. от къщата, което право е придобил по наследство от баща си А. Останалите 13/48 ид.ч. от къщата и 2/6 ид.ч. от дворното място са собственост на други лица – наследници на М. С. , които не участват в процеса. Във връзка с наведеното от ответника възражение за придобиване на имота по давност от завещателя Д. С. Х. и от ответника Г. С. Х. съдът е приел за недоказано, че те са превърнали държането на частите на останалите сънаследници във владение и са демонстрирали собственическото си намерение спрямо тях, поради което не са могли да станат изключителни собственици на дворното място и къщата. Според съда ищецът Р като собственик на 1/6 ид.ч. от къщата има право да иска от трети лица да преустановят неправомерните си действия, пречещи на правото на собственост, включително от друг съсобственик. В случая обаче останало недоказано извършени ли са действия по бутане на покрива и кой ги е извършил и поради това искът е неоснователен. Независимо от това съдът е изложил съображения, че предприетите от ответниците строителни действия не са самоволни, а са въз основа на одобрен архитектурен проект за пристрояване и разширяване на сградата, като извършването на строеж не е действие, което смущава правото на собственост на другите съсобственици и не препятства упражняването на правото на собственост на ищеца. На последно място съдът е изтъкнал, че за действия на управление и използване на общата вещ, каквито са ремонтът и пристрояването на имота, решение може да вземе съсобственикът с дял по-голям от 50%, какъвто е ответника.
Въз основа на горното и при преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът счита, че е налице такова по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателят Р. А. С. не е извел изрично материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за спора, по който се е произнесъл съда, а е повдигнал множество въпроси, които според него са решени неправилно и се е позовал на съдебна практика, която не е представил. При обобщаване на обстоятелствената част на изложението може да се уточни, че това са въпросите: 1. нищожно ли е решението поради немотивираност и противоречие с т.нар. от жалбоподателя „свръхповелителни” правни норми; 2. дали извършването на разрушаване и строеж в съсобствен имот въз основа на разрешение за строеж на името на един съсобственик представлява действие, което създава пречки за ползване на имота и застрашава правото на собственост на другите съсобственици; 3. дали изграждането на незаконен строеж има характер на подобрение на имота и 4. дали притежаващият дял в съсобствеността повече от 50% може да извършва действия по събаряне, рушене и изграждане на постройки в имота. Наред с тези въпроси са изтъкнати и съображения за нарушения на чл. 188 ГПК/отм./ при обсъждането на събраните доказателства, но такова нарушение има отношение към правилността на решението, респ. е основание по чл. 281, т.3 ГПК за касационно обжалване, но не и предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК.
Съдът счита, че следва да се допусне касационно обжалване по втория въпрос на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК поради противоречие с Тълкувателно решение № 31/84г. от 06.02.1985г. на ОСГК. В него се приема, че съсобственикът има право чрез иск по чл. 109 ЗС да иска прекратяване на създаващо пречки за ползване на съсобствения имот неоснователно действие, съставляващо строеж, изграден в отклонение на разрешението за строеж или в нарушение на действащи разпоредби. Добавя се също така, че разрешителното за строеж, архитектурният проект и другите строителни книжа определят само техническата допустимост на строежа, но те не установяват дали подлежащите на осъществяване въз основа на тях права принадлежат само на адресата на разрешението и че не се засягат чужди права. Затова засегнатият носител на правото на собственост не е лишен от защита чрез негаторен иск въпреки наличието на съответните административни актове относно строежа. А в обжалваното решение съдът е приел, че щом е издадено разрешение за строеж на името на ответника, то извършените от него действия не накърняват правата на ищеца като съсобственик.
Що се отнася до първия въпрос, то от изложението не може да се изведе съмнение за нищожност на решението поради немотивираност или поради нарушение на някакви „свръхповелителни” норми. Нищожно би било решението, ако волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост, какъвто настоящия случай несъмнено не е. Наведените от жалбоподателя твърдения за нищожност са израз на несъгласието му с изводите на съда в решението, а не на невъзможност да се установи каква е волята на съда.
Третият въпрос е пряко неотносим към изхода на спора. В мотивите на съда е посочено, че изграждането на сграда в съсобствения имот не представлява действие, смущаващо упражняването на правото на собственост, а е подобряващо имота, като отношенията във връзка с подобренията подлежат на уреждане по друг ред. Този довод е спомагателен, а не е решаващ за отхвърляне на иска. Тук следва да се отчете, че предмет на спора са действията на ответниците по разрушаване на покрива и тавана на съществуващата сграда, а не тези по извършването на нов строеж, въпреки, че в случая първите явно са подготвителен етап за вторите. Поради това не може да се търси несъответствие с ППВС № 6/74г., което третира въпроси за заплащането на подобренията, понеже настоящата претенция не е за подобрения.
Четвъртият въпрос също не е пряко обуславящ изхода на спора с оглед на посоченото по-горе относно предмета на делото. В обжалваното решение съдът е допуснал известно смесване на действията по управление и ползване на имота, в които се включват подобряването и ремонта, с действията на разпореждане с имота, където попада извършването на нов строеж. /Последното води до промяна в правото на собственост и затова представлява акт на разпореждане./. Тези съображения на съда обаче също са допълнителни и са извън конкретния спор, касаещ действия по разрушаване, а не по строителство. Отделно от това, по този въпрос не е посочена съдебна практика и не е обоснована никоя от конкретните предпоставки на чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК за селектиране на касационните жалби.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 649 от 23.11.2009г. постановено по гр.д. № 726/2009г. на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение по касационната жалба на Р. А. С. от гр. Е..
У. на жалбоподателя Р. А. С. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 25 /двадесет и пет /лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията, а при неизпълнение в срок – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: