О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 503
гр. София, 17.05.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 544 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение на С. окръжен съд, ГК, №64 от 23.12.2009г. постановено по гр.д. № 310/2009г., с което е оставено в сила решение №175 от 16.03.2009г. на К. районен съд по гр.д. № 740/2006г. за отхвърляне на предявените от „О. с. на трудово-производителните кооперации” гр. С. против Г. И. С. и С. К. С. искове, от които първия установителен за признаване, че „О”, регистриран с решение № 41 от 24.03.1993г. по ф.д. № 247/1993г. на ОС С. З. , е правоприемник на преустановилия дейността си през 1970г. „О” гр. С., и втория ревандикационен – за предаване владението на недвижим имот – ателие № 5 в четириетажна масивна производствена сграда, построена в УПИ *, кв. 145 на ул.”О” № 33 в гр. К., което ателие се намира в източната част на втория етаж и е с полезна площ 99,45 кв.м., заедно с принадлежащите му идеални части от общите части на сградата, равни на 28,80 кв.м. и съответните идеални части от правото на строеж върху терена.
Жалбоподателят О. с. на трудово-производителните кооперации – гр. С. поддържа в касационната си жалба, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК се позовава на трите хипотези, посочени в цитираната разпоредба. Относно предявения инцидентен установителен иск за правоприемство счита, че същественият материалноправен и процесуалноправен въпрос е дали е налице възстановяване на дейността на съюза през 1993г. и има ли ищеца права на възстановен кооперативен с. спрямо имуществото на преустановилия дейността си през 1971г. „О” гр. С.. П. се, че е налице противоречива практика по този въпрос като се сочат решения на Върховния касационен съд и С. окръжен съд, в които е прието, че е налице правоприемство на конкретния ОС на Т. , и решения на Върховния касационен съд, в които е прието, че такова липсва. Посочени са и решения, касаещи други кооперативни съюзи, в които е направен извод, че са възстановили дейността си и към 1991г. могат да искат връщане на одържавеното имущество. Развити са и съображения, че по въпроса за приложението на чл.60 от ЗК /ред. 1996г./ и § 27 ПЗР на ЗИД ЗК няма формирана трайна практика, тъй като разпоредбите са нови и по тази причина са постановени от ВКС определения за допускане на касационно обжалване по сходни казуси. Относно ревандикационния иск жалбоподателят сочи, че съдът се е произнесъл по въпроса възможно ли е да бъде придобит по давност недвижим имот, одържавен от ОС на Т. през 1970г., за който няма данни да е прехвърлен по надлежен ред на претендиращия собствеността Т. ”Е” и на второ място как следва да се разпредели доказателствената тежест по този иск. Поддържа се, че решението е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС в ППВС № 8/80г., както и противоречие с константната практика на ВКС, илюстрирана с няколко решения.
Ответниците по жалбата Г. и С. С. в писмения си отговор поддържат, че не следва да се допуска касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна по същество.
Подпомагащата страна „С” Е. , гр. В. не е взела становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт при обжалваем интерес над посочения в чл. 280, ал.2 ГПК и е допустима.
Производството е по иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху ателие в четириетажна сграда в гр. К., съединен с инцидентен установителен иск за установяване на правоприемство между съществувалия до 1970г. кооперативен с. и регистрирания през 1993г. такъв. Съдът е приел, че не е налице правоприемство, като изрично е изтъкнал наличието на противоречива практика по този въпрос, както на С. окръжен съд, така и на Върховния касационен съд и е споделил тези изводи, които според него преобладават, а именно, че ищецът е регистриран като новосъздадена кооперация, тъй като към този момент кооперации не могат да бъдат учредители на кооперация и че не е доказано провеждане на регистърно производство за възстановяване на дейността по §1, ал.2 ДР на ЗК от 1999г. и § 39, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗК от 2003г. Искът по чл. 108 ЗС съдът е отхвърлил като се е обосновал от една страна с изхода на спора по инцидентния установителен иск, а от друга страна е изложил допълнителни съображения. Те са свързани с това, че сградата, представляваща К. за битови услуги, е завършена през 1965г.; владяна е от ТПК”Е”, която е придобила възмездно собствеността през 1970г.; водила е сградата по баланса си и е плащала данъците за нея; снабдила се е с нотариален акт за собственост през 1992г.; през 2001г. сградата е продадена от Т. на трето лице и ответниците по иска се явяват последващи приобретатели. По тези съображения съдът е направил извод, че ответниците владеят имота на правно основание.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
По първия посочен материалноправен въпрос, касаещ правоприемството, действително се установява наличие на противоречива практика. В една част от решенията на ВКС, например Решение № 250 от 21.07.2009г. по гр.д. № 6263/2007г. на І г.о. е прието, че е налице правоприемство между съществувалия до 1970г. О. с. на Т. – С. З. и регистрирания през 1993г. такъв със същото наименование. В друга /по-голяма/ част от приложените решения, например: Решение № 683 от 03.11.2009г. по гр.д. № 6472/2007г. на ІІІ г.о и Решение № 522 от 27.07.2009г. по гр.д. № 1919/2008г. на ІV г.о. е прието, че не е осъществено правоприемство. Предвид изложеното следва да се приеме, че е налице основание по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като този определящ за изхода на спора въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата.
При допускане на обжалването на горното основание не следва да се разглеждат изложените мотиви, свързани с основанието по т.3 на чл. 280, ал.1 ГПК, доколкото то е приложимо при липса на съдебна практика по даден въпрос, а в случая има такава, която е противоречива.
Относно втория поставен материалноправен въпрос, касаещ иска по чл. 108 ЗС, също следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК. Съдът не е посочил изрично в мотивите си, че ТПК”Е” е придобила собствеността върху имота по давност, но е приел, че е владяла имота от 1970г., че той е бил вписан по баланса й и е тя заплащала данъците за него. С оглед на това, че издадения през 1992г. констативен нотариален акт на кооперацията е за собственост по давност, както и че не е установено друго оригинерно или деривативно основание за придобиване на собствеността, то следва, че съдът е възприел придобиване на собствеността именно по давностно владение. В този смисъл е налице противоречие с цитираната практика по чл. 86 ЗС/в редакция до 1996г./, забраняваща придобиване по давност на имот, който е държавна или общинска собственост, а именно Решение № 773 от 10.11.1986г. по гр.д. № 427/86г. на ВКС, І г.о., Решение по гр.д. № 1306/2004г. на ІV г.о. на ВКС и др. Що се отнася до ППВС № 8/80г. същото визира придобиване по давност на държавна собственост от граждани и поради това е неотносимо. Въз основа на изложеното следва да се допусне касационно обжалване на решението и по иска по чл. 108 ЗС, както на посоченото самостоятелно основание, така и поради това, че изходът му е обусловен от разрешаването на спора за правоприемството.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 64 от 23.12.2009г. постановено от С. окръжен съд по гр.д. № 310/2009г. по касационната жалба на О. с. на трудово-производителните кооперации – гр. С..
УКАЗВА на жалбоподателя О. с. на трудово-производителните кооперации – гр. С. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса за касационното обжалване по сметка на Върховния касационен съд в размер на 194,75/сто деветдесет и четири цяло и седемдесет и пет стотни/ лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията, а при неизпълнение – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: