О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 450
гр. София, 03.05.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 355 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение на Варненски окръжен съд, ГК, № 1* от 03.12.2009г. постановено по гр.д. № 1564/2008г., с което е оставено в сила решение № 1* от 16.04.2008г. на Варненски районен съд по гр.д. № 9523/2006г. С последното е отхвърлен предявения от Д. Н. М., П. Д. Т., М. П. Г.а и Е. П. Т. иск с правно основание чл. 108 ЗС против М. П. П. и Д. П. П. за предаване владението върху реална част с площ 415 кв.м. от УПИ * по регулационния план на в.з.”Т” от 1961г.
Жалбоподателите Д. Н. М., П. Д. Т., М. П. Г.а и Е. П. Т. поддържат, че обжалваното решение е неправилно. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК сочат, че съдът се е произнесъл по материално правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона. Това е въпросът за валидността на извършената замяна от ТПС комисия. Съдът е направил извод, че замяната не е нищожна поради незаконен състав на комисията, но този извод противоречи на Тълкувателно решение № 2/1991 г. на ОСГК на ВС, както и на други посочени решения.
Ответниците по жалбата М. П. П. и Д. П. П. в писмения си отговор поддържат, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт при обжалваем интерес над посочения в чл. 280, ал.2 ГПК и е допустима.
Преди да пристъпи към разглеждане на изложените основания за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Производството е по иск с правно основание чл. 108 ЗС. Ищците се легитимират като собственици на недвижим имот – лозе в гр. В., в землището на кв. Виница с площ 1,5 дка, съставляващ имот № 1* по кад. план от 1956г., собствеността върху който им е възстановена в стари реални граници като наследници на Е. Н. М. Част от този имот с площ 418 кв.м. попада в имот VІ-1257 от кв. 37 по плана на в.з.“Т”, която се владее от ответниците. Ответниците се явяват частни правоприемници на М. Х. Х. , която съгласно Протокол № 8 от 14.02.1962г. на ТПС комисия е придобила 1,2 дка лозе в местн. “У”, който имот е идентичен с УПИ *, кв. 37 по регулационния план на в.з. “Т” от 1961г.становено е, че праводателката е изградила в имота вилна сграда съгласно одобрен архитектурен проект от 1966г.
За да остави в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска, Варненски окръжен съд е приел, че извършената замяна от ТПС комисия, с която имотът е предоставен на праводателката на ответниците, е валидна. При съвкупна преценка на доказателствата съдът е установил, че към момента на постановяване на решението за замяна заповедта за одобряване на регулационния план № 1* от 19.09.1961г. не е била влязла в сила и следователно не може да се приеме, че даденият в замяна имот не е земеделски и като такъв е извън компетентността на ТПС-комисията. Едва след влизане в сила на регулационния план, с който част от имота попада в строителните граници, имотът е загубил земеделския си характер.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Формулираният материалноправен въпрос касае валидността на решението на К. по ТПС за извършената замяна с протокол № 8/14.02.1962г. с оглед наведеното твърдение, че комисията е заседавала в незаконен състав поради неучастие на околийски агроном или негов заместник. Следва да се посочи, че този въпрос не е обсъждан в обжалваното решение, тъй като това възражение за нищожност е формулирано за първи път с касационната жалба. Пред въззивната инстанция /във въззивната жалба/ само са изброени възможните хипотези на нищожност на решението, без да е конкретизиран довод за нищожност свързан със състава на комисията. Развит е единствено доводът за нищожност поради това, че имотът не е земеделски и е извън компетентността на комисията, който довод съдът подробно е разгледал. С оглед на изложеното въпросът за нищожност на решението поради незаконен състав на комисията не може да бъде обсъждан за първи път в касационното производство. Горното е достатъчно да обоснове недопускане на касационно обжалване по посочения въпрос. Само в допълнение може да се отбележи, че не е налице противоречие с ТРОСГК №2/1991г. тъй като то визира административни актове, издадени от некомпетентен по степен орган, какъвто настоящия случай не е. В случая решението на К. по ТПС е такова по чл.9 от ПМС от 26.08.1954г., т.е. постановено е след отмяна от съда на предходно решение на комисията. В тази хипотеза изрично е предвидено в посочената разпоредба, че комисията се председателства от народен съдия, както е отразено и в представения протокол № 8 от 14.02.1962г. Съдът с постановеното решение е разрешил възникналата колизия на права между бившите собственици и получилите имота в замяна по ЗТПС при спазване разпоредбата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, която норма представлява частен случай на изключенията, предвидени в чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ, при които имотите не се възстановяват на бившите собственици.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не е налице основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 03.12.2009г. постановено от Варненски окръжен съд, ГК, по гр.д. № 1564/2008г., по касационната жалба на Д. Н. М., П. Д. Т., М. П. Г.а и Е. П. Т., всички от гр. В..
О. не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: