О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 726
гр. София,07.07.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 670 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 20.11.2009г. постановено от Софийски градски съд, ІІ-г състав по гр.д. №3421/2008г., в частта му, с която е отменено решение на Софийски районен съд от 27.07.2008г. по гр.д. №21934/03г. и вместо това е отхвърлен иска на Б. Б. Г. против А. Б. Л., Р. Б. Ж. и М. Б. Л. за съдебна делба на двуетажна жилищна сграда – близнак, включваща югозападна половина на два етажа с избено помещение и североизточна половина също на два етажа с избено помещение, заедно със съответните идеални части от поземления имот – дворно място от 268 кв.м. в с. К., съставляващо част от парцел **** целия с площ 630 кв.м., понастоящем УПИ * от кв. 4 по плана на селото.
Касационната жалба е подадена от ищцата Б. И. Г.. Тя намира решението за неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата. Визира въпросът за придобиването на имота по давност от двама от съсобствениците и по-конкретно необходимостта владеещите за себе си да манифестират своето намерение за своене пред останалите съсобственици. Позовава се на няколко решения на ВКС по този въпрос.
Ответниците по жалбата А. Б. Л., М. Б. Л., Р. Б. Ж. , Д. Ц. Л. , Г. Е. Г. и Б. Е. Г. не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Преди да пристъпи към преценка на основанията за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Производството е по иск за съдебна делба, във фазата по допускане на делбата. Предмет на иска, предявен от Б. Б. Г. , е двуетажна жилищна сграда – близнак, всяка половина застроена на два етажа, както и други сгради в същото дворно място и земеделски имоти. Тъй като решението по допускане на делбата на останалите имота не е било обжалвано, то предмет на касационното производство е единствено делбата на двуетажната жилищна сграда-близнак. В хода на делото наред с първоначалните ответници М. Л. , А. Л. и Р. Ж. са конституирани и Д. Ц. Л., Г. Е. Г. и Б. Е. Г., които са собственици на имот пл. № 95, който заедно имот пл. № 93 образува съсобствен парцел ****,95 в кв. 4 по плана на с. К., в който е построена сградата. Първоначалните страни са наследници на Б. Л. Г. , починал 1990г., който е бил собственик по наследство, делба и давност на дворно място от 268 кв.м. имот пл. № 93 и находящата се в него едноетажна жилищна сграда.становено е, че двуетажната къща-близнак е построена в същото място през 1972г. от братята М. и А. Л. със съгласието на техния баща Б, но без строителни книжа С. гласни доказателства сочат безпротиворечиво именно, че братята са построили къщата, всеки един от тях владее и ползва една от двете половини на къщата /А. – североизточната, М. – югозападната/, спорове между тях и бащата, както и по-късно с другите наследници не е имало, като същевременно А. не е отказвал на сестрите си да посещават къщата. Ответницата Р. Ж. признава в обясненията си, че къщата е строена от братята й, а баща им прехвърлил на нея и на сестра й Б. друг имот. Въз основа на тези данни Софийски градски съд е приел, че е налице непрекъснато владение на А. Л. и М. Л. върху построената от тях къща-близнак от момента на изграждането й, което владение е продължило повече от десет години и обосновава приложението на чл. 79 ЗС и придобиване на сградата от тях по давност. Поради това претенцията за делба е отхвърлена.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице С. са следните:
Касаторката се позовава на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК – противоречива практика на съдилищата по въпроса за предпоставките за придобиване на съсобствен имот по давност. Въпреки, че в изложението се сочи и т.1 на чл. 280, ал.1 ГПК, то не е посочена т.нар. задължителна практика на ВКС – постановления на пленума на ВС, тълкувателни решения или решения, постановени в производство по чл. 290 ГПК.
Всички приложени решения: Решение № 304 от 04.05.1995г. по гр.д. № 75/95г. на І г.о. на ВС, Решение № 872 от 13.02.2006г. по гр.д. № 259/2005г. на І г.о. на ВКС, Решение № 169 от 17.03.2006г. по гр.д. № 754/1005г. на І г.о. на ВКС, решение № 239 от 29.05.1996г. по гр.д. № 91/96г. на І г.о. и Решение № 238 от 11.04.2000г. по гр.д. № 1031 /1999г. на І г.о. на ВКС разглеждат казуси, при които обект на придобивна давност е съсобствен /сънаследствен / имот и съставляват израз на трайно установената практика, че за да придобие сънаследникът целия имот е необходимо да промени намерението си и от държател на частите на другите съсобственици и владелец на своята идеална част да се превърне във владелец на целия имот като демонстрира тази промяна в намерението си явно пред останалите и отблъсне техните претенции върху имота. Тези разрешения обаче се явяват неотносими към настоящия случай. Съделителите А. и М. Л. са изградили сградата през 1972г. и оттогава непрекъснато владеят всеки съответната половина от нея. Към момента на създаване на вещта поземления имот, а съответно и къщата не са били сънаследствени, а са били собственост на наследодателя Б, който е починал през 1990г. Следователно давностното владение е упражнявано спрямо него и давностният срок е вече изтекъл към момента на смъртта му, т.е. преди откриване на наследството. Поради това не е било необходимо братята да демонстрират намерението си за своене спрямо сестрите си, заедно с които са наследници на Б. Г. Ето защо цитираната практика е неприложима за случая.
Предвид изложеното след като не е налице основание по чл. 280, ал.1 ГПК, то не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.11.2009г. постановено от Софийски градски съд, ІІ-г състав по гр.д. №3421/2008г. в частта му, с която е отменено решението на Софийски районен съд и е отхвърлен иска за делба на двуетажна жилищна сграда – близнак, по касационната жалба на Б. Б. Г. от гр. С..
О. не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: