О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№269
гр. София, 23.06.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 259 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. И. Т., И. Т. Т. и Н. С. Т. , всички от гр. П., срещу определение на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, № 424 от 26.04.2010г. постановено по гр.д. № 90/2010г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 21.10.2009г. по гр.д. № 652/2009г. на П. окръжен съд по касационната жалба на Т. И. Т. и е оставена без разглеждане подадената от И. Т. Т. и Н. С. Т. касационна жалба срещу същото решение.
Жалбоподателите намират постановеното определение, и в двете му части, за неоснователно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Сочат, че доводите за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК касаят материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно за разграничаването на иска по чл. 64 ЗС от иска по чл. 108 ЗС. По-нататък в жалбата е направена обосновка защо конкретния случай е от значение за точно прилагане на закона и за развитието на правото. В заключение е отправено искане за отмяна на определението.
Ответницата по частната жалба Г. Г. Т. я намира за незаконосъобразна и необоснована.
Ответниците Р. Г. Б. и Д. Г. Б. не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК.
Частната жалба се явява недопустима в частта, с която се обжалва определението за недопускане на касационно обжалване по жалбата на Т. Т. и е неоснователна в частта, с която се обжалва определението за оставяне без разглеждане касационните жалби на И. Т. и Н. Т. Съображенията са следните:
Производството по гр.д. № 90/2010г. на ВКС, Второ гражданско отделение е образувано по касационна жалба на Т. И. Т., И. Т. Т. и Н. С. Т. срещу решение № 482 от 21.10.2009г. на П. окръжен съд по гр.д. № 652/2009г. С обжалваното решение е потвърдено решението на П. районен съд по гр.д. № 476/2008г. за отхвърляне на иска на Г. Г. Т. против И. Т. Т. и Н. С. Т. за определяне право на преминаване през УПИ * от кв. 20 по плана на гр. П.. По отношение на ответниците Т. И. Т., Р. Г. Б. и Д. Г. Б. е отменено решението на П. районен съд и вместо него е постановено друго за определяне право на преминаване на Г. Г. Т. през посочения имот за обслужване на собствените й постройки.
С обжалваното определение от 26.04.2010г. съставът на Върховния касационен съд е оставил без разглеждане касационната жалба на И. Т. Т. и Н. С. Т. и не е допуснал касационно обжалване на решението по жалбата на Т. И. Т.. За да остави без разглеждане жалбите на посочените двама жалбоподатели съдът е преценил, че те нямат правен интерес от обжалването понеже предявеният срещу тях иск е отхвърлен от първата инстанция и това решение е потвърдено от въззивния съд. По жалбата на Т. И. Т. касационно обжалване не е допуснато, като съдът е извършил преценка на наведените в жалбата предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК и е достигнал до извод, че такива не са налице.
Определението на Върховния касационен съд, постановено по реда на чл. 288 ГПК, с което се произнася по допустимостта на касационното обжалване, не подлежи на обжалване. Извършваната в това производство преценка на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК представлява специфична правораздавателна дейност, характерна само за касационната инстанция, която не дава разрешение на правния спор, а прави селекция на касационните жалби по посочени в закона /чл. 280, ал.1 ГПК/ критерии. С оглед на това определението по чл. 288 ГПК не попада сред определенията посочени в чл. 274 ГПК като подлежащи на обжалване. Обжалването му не е изрично предвидено в закона, а с оглед изтъкнатата по-горе специфика не може да се приеме, че е преграждащо по-нататъшното развитие на делото. С него се проверява наличието на общото /разрешаване на правен въпрос от значение за изхода на спора/ и специалните условия /противоречие с практиката на ВКС, противоречиво решаване на въпроса от съдилищата и значение на въпроса за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото/ за допустимост на касационен контрол на жалбите. Тъй като според действащия Граждански процесуален кодекс касационното обжалване не е задължително, а факултативно, то именно с този акт по чл. 288 ГПК се извършва преценката за наличието на установените от законодателя условия за това. Допълнителен аргумент за необжалваемост на определението по чл. 288 ГПК се извежда от разпоредбата на чл. 296 ГПК, уреждаща момента на влизане в сила на решенията. В хипотезата на т. 2 при прекратяване на касационното производство решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението за прекратяване на делото, а в хипотезата на т. 3 решението влиза в сила когато не е допуснато касационно обжалване, т.е. не е предвидено влизане в сила на определението, с което не се допуска касационно обжалване.
Поради това частната жалба срещу тази част на определението, с което не е допуснато касационно обжалване, е недопустима като насочена срещу акт, който не подлежи на обжалване. В допълнение частната жалба И. Т. Т. и Н. С. Т. срещу този акт е недопустима и на второ основание – поради липса на правен интерес, тъй като произнасянето на съда с определение по чл. 288 ГПК е единствено по жалбата на Т. И. Т..
В частта, с която касационната жалба на И. Т. Т. и Н. С. Т. е оставена без разглеждане, обжалваното определение е законосъобразно. В частната жалба не са наведени конкретни твърдения за неправилност на определението в тази част /всички доводи касаят недопускането на касационно обжалване/, но тъй като изрично е заявено обжалване на определението и в тази част, настоящият състав дължи произнасяне и по този съдебен акт.
Несъмнено е, че касаторите И. Т. Т. и Н. С. Т. нямат интерес от касационното обжалване, тъй като предявения срещу тях иск е отхвърлен и следователно получената правна защита ги удовлетворява. Правният интерес е абсолютна предпоставка както за завеждане на иск, така и за извършване на всички следващи действия в хода на процеса, вкл. и обжалването на решението. Поради това приетото в обжалваното определение е напълно законосъобразно. Затова в тази част атакуваният акт следва да бъде потвърден.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Т. И. Т., И. Т. Т. и Н. С. Т. , всички от гр. П., срещу определение № 424 от 26.04.2010г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, постановено по гр.д. № 90/2010г. в частта му, с която не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 21.10.2009г. по гр.д. № 652/2009г. на П. окръжен съд по касационната жалба на Т. И. Т..
ПОТВЪРЖДАВА определение № 424 от 26.04.2010г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, постановено по гр.д. № 90/2010г. в частта му, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на И. Т. Т. и Н. С. Т. срещу посоченото решение на П. окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд само в частта, с която частната жалба се оставя без разглеждане, а в останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: