О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 132
гр. София, 11.02..2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 97 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІІ-б отд. постановено на 02.06.2009г. по гр.д. № 1795/2006г., с което е оставено в сила решение на Софийски районен съд, 28 състав от 10.03.2006г. по гр.д. № 622/2005г., с което е уважен предявения от Р. В. К. и С. Д. К. против “Р” ЕООД и С. “С” иск по чл. 109 ЗС за премахване на масивна едноетажна постройка с площ около 80 кв.м., изградена в УПИ * от кв. 353 по плана на София, местн.”Г”, на адрес ул.”Х” № 17, в северната част на парцела по протежение на цялата регулационна граница с УПИ № 8 от кв. 353 по плана на същата местност.
Жалбоподателят „Р”ЕООД, представлявано от управителя Р. П. , поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила. Сочи, че спорът е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, съгласно която могат да се изграждат постройки за допълващо застрояване на вътрешната граница между урегулирани поземлени имоти, ако калканните стени на тези сгради покриват калканните стени на заварени постройки или плътни огради. В същото време според жалбоподателя тези спорове се решават противоречиво от съдилищата, като правилното им решаване е от значение за точното прилагане на закона. В изложението по чл. 280, ал.1 ГПК жалбоподателят се позовава на хипотезата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, както и прилага съдебна практика – три решения на Върховния касационен съд и ТРОСГК № 31/1985г.
Ответникът по жалбата Р. К. я оспорва. Намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване, тъй като касационните основания за допустимост са посочени бланкетно. Според него при постановяване на решението съдът правилно е приложил нормата на чл. 42, ал.2 ЗУТ, по която няма противоречиви решения.
Ответниците по жалбата С. К. и С. “С. на с. в Б. не са подали писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, Софийски градски съд е приел, че ищците са собственици на имот, съседен на УПИ VІІІ-9 и че извършеното застрояване в този имот на едноетажна постройка на вътрешната регулационна линия на имотите, е в нарушение на чл. 42, ал.2 ЗУТ, което я прави незаконна. Нарушението се изразява в това, че постройката надвишава по височина заварената масивна ограда на съседния имот. Съдът е счел за ирелевантна денивелацията между двата имота. За да уважи иска за премахване на постройката съдът е намерил за доказани твърденията на ищците, че постройката засенчва имота на ищците, създава опасност от гледна точка сигурност, така че е налице смущаване и нарушаване на правото на собственост на ищците.
В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателят „Р“ЕООД не е формулирал изрично материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора, по който се е произнесъл съда, но съобразно изложеното следва да се приеме, че това е въпроса за приложението на чл. 42, ал.2, изр.2 ЗУТ. С оглед на хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК са представени съдебни решения. Тук следва да се направи разграничението, че основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК обхваща противоречие със задължителни решения на Върховния съд и Върховния касационен съд, каквито са тълкувателните постановления на Пленума, тълкувателните решения и решенията на ВКС по реда на чл. 290 ГПК. Що се отнася до останалите влезли в сила решения на съдилищата, те попадат в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. В случая представените от жалбоподателя решения не са по приложение на чл. 42, ал.2 ЗУТ, а на чл. 109 ЗС. Не е налице противоречие на обжалваното решение с ТРОСГК № 31/1985г., според което е допустим иска по чл. 109 ЗС от собственик на имот, комуто пречи изграден в съседния имот строеж в отклонение на разрешението за строеж или в нарушение на действащи разпоредби. Настоящият иск е именно такъв /във втората хипотеза на тълкувателното решение/. В другите решения също са възприети разрешения, непротиворечащи на обжалваното решение. Съгласно Решение № 411 от 03.03.1999г. по гр.д. № 2190/1998г. V г.о. за уважаване на негаторен иск е необходимо допуснатото нарушение да създава пречки за правото на собственост, а съгласно Решение № 7/24.02.2000г. по гр.д. № 144/99г. ІV г.о. неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС е налице и когато строежът е съобразен с одобрения архитектурен проект и строителното разрешение, но въпреки това противоречи на строителните правила и норми. Според Решение от 29.04.2005г. по гр.д. № 1495/2004г., ІV г.о. за основателност на иска по чл. 109 ЗС е необходимо да е налице неоснователно и противоправно действие на ответника, което пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем. В обжалваното решение съдът е разрешил правния спор в съответствие с тези разрешения. В обобщение, не може да се приеме наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1,т.1 и 2 ГПК.
Що се отнася до чл. 280, ал.1, т.3 ГПК това основание е приложимо при наличие на неяснота в определена правна норма и нужда от тълкуването й; при липса на съдебна практика по неясната правна уредба или при необходимост да се изостави едно тълкуване и да се възприеме друго. В случая разпоредбата на чл. 42, ал.2 ЗУТ не се нуждае от тълкуване и след като жалбоподателят не е формулирал въпрос, по който съдът се е произнесъл, който да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, то не може да се приеме наличието и на това основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното след като не е налице основание по чл. 280, ал.1 ГПК, то не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІІ-б отд., постановено на 02.06.2009г. по гр.д. № 1795/2006г. по касационната жалба на „Р” ЕООД, гр. С..
О. не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: