О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 750
гр. София, 12.07..2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 815 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение на С. окръжен съд, втори граждански състав, № 40 от 09.03.2010г. по гр.д. № 648/2009г., с което е отменено решение на К. районен съд от 18.09.2009г. по гр.д. № 1720/2007г. и вместо това е отхвърлен предявения от „Г” ЕООД и „Е” ООД, гр. К. срещу И. А. Д. и С. С. Д. иск по чл. 109 ЗС за премахване на обект КОО-магазин № 5 с площ 13 кв.м., поставен на тротоара на ул.”Й” в гр. К. на западната регулационна граница на УПИ * за ЖС и КОО в кв.15 до западната фасада на обект „кафе”, представляващ обособена част от подблоково пространство в жилищна сграда, построена в посоченото УПИ в кв. 215, кад. район 504 на бул.”А” № 3 по плана на гр. К., собственост на „Е” ООД и до западната фасада на сграда – ниско тяло, собственост на „Г” ЕООД, представляваща бивш Е.
Жалбоподателите „Г” ЕООД и „Е”ООД поддържат, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване сочат, че съдът е разгледал въпроси от материалното право, които имат основно значение за съдебния спор, а именно: какъв е статута – вещноправен и градоустройствен на металния павилион; пречка ли е за упражняване собствеността върху притежаваните от ищците недвижими имоти наличието на метален павилион, плътно долепен до фасадите на тези имоти. Твърдят, че тези въпроси са решени в противоречие с ТРОСГК № 31/84г., други решения на ВКС, решения на административни съдилища и решения на С. окръжен съд относно съседни павилиони.
Ответниците по жалбата И. А. Д. и С. С. Д. оспорват жалбата и вземат становище по същество, както и заявяват, че следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Преда да пристъпи към преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Производството е по иск по чл. 109 ЗС. Ищецът „Е”ООД е собственик на търговски обект – кафе с площ 82,69 кв.м, реално обособена част от подблоково пространство на жилищен блок ЕС на ул. „А” № 3* разрешение от 2004г. е разрешено преустройство с подобряване на западната фасада и пространството около него. Ищецът „Г” ЕООД е придобил от Общински съвет К. с договор за продажба от 21.08.2002г. общински обект „Е” на ул. „Й” № 1, представляващ самостоятелна масивна сграда на един етаж с площ 538 кв.м. С разрешение за строеж от 14.03.2005г. е разрешено преустройство на част от обекта в „магазин за промишлени стоки и кафе” с площ 146 кв.м. Ответниците И. и С. Д. се легитимират с констативен нотариален акт № 41 от 2005г. за собственици на недвижим имот: обект КОО-магазин № 5 с площ 13 кв.м., построен върху държавна земя въз основа на отстъпено право на строеж с договор от 10.11.1995г. За процесния магазин, както и за магазини №№ 6 и 7 е издадено разрешение за ползване от 1998г., в което посочено строително разрешение № 72/151 от 1992г. Приетата техническа експертиза установява, че павилион № 5 граничи със западната фасада на кафе „С”, построено на западната регулационна линия на УПИ I, кв. 215, както и граничи със западната фасада на незавършен строеж – преустройство на бивш Е. Според действащия регулационен план магазинът на ответниците е извън границите на УПИ, а лежи на тротоара на ул. „Й” № 1, т.е. попада в уличната регулация, който терен има статут на публична общинска собственост и за него не е предвидено застрояване. Магазинът е поставен на бетонова настилка, която е елемент от трайно закрепване към терена и поради това вещото лице счита, че павилионът представлява строеж по смисъла на ЗУТ. Експертизата е установила, че ищците нямат достъп до част от западната фасада на постройките – кафе „С” и бивш „Е”. При горните констатации съдът е счел, че не е налице твърдяното от ищците неоснователно противоправно действие на ответниците. Според него изграденият от ответниците павилион е отговарял на всички нормативни изисквания към момента на построяването и не е незаконен. На ищците е разрешен строеж и преустройство на собствените обекти, но с тях се засягат правата на ответниците, които права са предоставени по-рано от същата Община. Затова реализирането на СМР на ищците не може да стане в ущърб на ответниците, чийто магазин е изграден законно.
В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателите „Г” ЕООД и „Е”ООД поддържат противоречие с ТРОСГК № 31/84г. – основание по т.1 на чл. 280, ал.1 ГПК, както и противоречие с други решения на ВКС: Решение № 73 от 23.06.1986г. по гр.д. № 38/86г. на ОСГК, Решение по гр.д. № 2149/1992г. на ВС, ІVг.о., както и решения на С. окръжен съд – основание по т.2 на чл. 280, ал.1 ГПК. Поставени са въпросите: какъв е вещноправният и градоустройствен статут на метален павилион, монтиран през 1992г. като временен преместваем обект по чл. 197 ЗТСУ/отм./ и чл. 120, ал.5 ППЗТСУ/отм./; след монтирането му, през 1995г. е отстъпено право на строеж, но по действащия план не е предвидено застрояване; и той няма постоянен градоустройствен статут по действащия ПУП? 2. П. ли е за упражняване правата на собственост върху законни обекти наличието на монтиран метален павилион, който е плътно долепен до фасадите на тези имоти, след като тези обекти имат предназначение за обществено обслужване?
По основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Същото е налице когато разрешенията на правния въпрос са в противоречие с т.нар. задължителна практика на ВКС, включваща постановления на Пленума на ВС, тълкувателни решения на ОСГК и решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В случая касаторите се позовават на ТРОСГК № 31/84г., но не са конкретизирали по кой точно въпрос и в какво се изразява противоречието. Доводите в изложението изцяло са формулирани като касационни оплаквания – че съдът е нарушил закона и практиката, приемайки едно или друго разрешение. А соченото постановление е изцяло посветено на иска по чл. 109 ЗС и най-общо дава отговор на въпроса, че е допустим иск на съсобственик или собственик на съседен имот за прекратяване на създаващо пречки за ползване неоснователно действие, съставляващо строеж, изграден при отклонение на строителните книжа или в нарушение на действащи разпоредби, както и че съдът е компетентен да разреши спора дали направения без разрешение строеж подлежи на премахване. В случая съдът е приел искът за допустим и по същество е счел, че обектът на ответниците е законен и не пречи на ищците. С оглед на това при липса на конкретна мотивировка не може да се приеме основание по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
По основанието по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК. Посочени са две решения на ВКС, решения на С. окръжен съд и две решения на административни съдилища. Първото решение на е № 73 от 23.06.1986г. по гр.д. № 38/86г. на ОСГК на ВС и според него право на строеж може да се учреди ако по кварталнозастроителния план се предвижда надстрояване, като договорът за учредяване право на строеж на сграда, за която по плана не се предвижда надстрояване, е нищожен. Обжалваното решението не е постановено в противоречие с тази практика, защото в случая въпросът дали е нищожен договорът за право на строеж на ответниците, не е повдиган по време на процеса и не е обсъждан от съда. Решение № 1* от 04.07.1994г. по гр.д. № 2149/92г., ІVг.о. на ВКС постановява, че наличието на техническо разрешително за извършване на строеж или преустройство в съсобствен имот не препятства възможността за правна защита чрез иск по чл.109 ЗС, нито изключва възможността за такава правна защита, само защото преустройството или строежът са проведени въз основа на утвърдени проекти. То визира отношения между съсобственици и директно не противоречи на приетото в обжалваното решение, че строежът е законен поради съответствие с нормативните изисквания.
При преглед на приложените решения на С. окръжен съд се установява противоречие с Решение № 142 от 30.04.2009г. по гр.д. № 123/2009г. Същото е влязло в сила, тъй като с определение №33 от 13.01.2010г. на Върховния касационен съд, Първо г.о. по гр.д. № 1270/2009г. не е допуснато касационно обжалване на решението. С него са уважени исковете по чл. 109 ЗС на същите ищци срещу друг ответник за премахване на павилион № 8, изграден на тротоара на ул.”Й”. В мотивите е прието, че павилионите – осем броя, са със статут на временни преместваеми съоръжения по чл. 120, ал.5 ППЗТСУ/отм./ и за поставянето им няма разрешения, поради което е направен извод, че спорния по делото павилион № 8 е незаконен строеж. Относно учреденото от общината право на строеж в полза на ответниците съдът е изразил становище, че същото е извършено след поставяне на павилионите и без след това да е реализирано строителство, още повече, че такова не се предвижда по градоустройствения статут на терена. При тези изводи в цитираното решение, то е налице противоречиво разрешаване на въпросите относно вещноправния и градоустройствения статут на спорните магазини в настоящето дело и в посоченото влязло в сила решение на С. окръжен съд, което също обосновава допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.2 ГПК.
Решенията по гр.д. №№ 417/2009г., 410/2009г. и 356/2009г. на С. окръжен съд не са влезли в сила /те са обжалвани и не са постановени определения по чл. 288 ГПК/ и не следва да бъдат обсъждани, а решенията на Върховния административен съд не съставляват част от практиката на съдилищата по смисъла на чл. 280, ал.1,т.2 ГПК.
Предвид изложеното с оглед установеното основание по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК следва да се допусне касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 40 от 09.03.2010г. на С. окръжен съд, втори граждански състав, по гр.д. № 648/2009г по касационната жалба на „Г” /ГАБК/ ЕООД гр. К. и „Е” ООД гр. К..
У. на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят и документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 25 /двадесет и пет /лв. всеки един от тях.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията, а при неизпълнение в срок – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.