О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 771
гр. София, 14.07.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 648 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1* от 14.12.2009г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, постановено по гр.д. № 1855/2005г., с което е оставено в сила решение от 04.02.2003г. на Варненски районен съд по гр.д. № 4671/2000г. в частта, с която Т. Р. С. е осъден на основание чл. 108 ЗС да предаде на Н. И. В., Ж. И. П., Е. А. И. и А. А. Т. владението върху незастроено място с площ 835,30 кв.м., пл. № 324 по плана на с. Е., Варненска област, придобит по реституция и наследяване, както и е осъден Т. Р. С. на основание чл. 108 ЗС да предаде на същите лица владението върху 2/3 ид.ч. от недвижим имот – лозе с площ 1300 кв.м., съставляващо имот пл. №566 по плана на имотите със запазени стари реални граници в землището на с. Е.. В частта, с която е отхвърлен иска спрямо ответниците – наследници на Д. Б. първоинстанционното решение е влязло в сила.
Касационната жалба е подадена от Т. Р. С. и съпругата му В. С. С. /последната е конституирана от въззивната инстанция, тъй като имотът е съпружеска имуществена общност, но участието й в процеса не е отразено в диспозитива на решението/, чрез пълномощниците им адв. Б адв. Калудова. Те намират обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, процесуално нарушение и необоснованост. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК се позовават на т.1 от визираната разпоредба поради противоречие на решението с ТРОСГК № 1/2001г. по въпроса за редовността на исковата молба, с ППВС № 4/1978г. по въпроса за придобивната давност в полза на наследника, изтекла преди влизане в сила на ЗСГ; с ТРОСГК № 6/2005г. по въпроса дали решението по чл. 14 ЗСПЗЗ има обвързваща сила по отношение на правоприемници на един от наследниците, придобили правата си преди реституцията. На следващо място са посочени материалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на съдилищата, както и са изложени съображения, че произнасянето по въпросите е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, понеже има нужда от обобщаване на практиката, касаеща установяването на собствеността към минал момент и придобиването по давност от сънаследник след това.
Ответниците по касационната жалба Н. И. В., Ж. И. П., Е. А. И. и А. А. Т. чрез пълномощника си адв. В, считат, че жалбата не следва да се допуска до касационно разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск с правно основание чл. 108 ЗС. Наследодателят на ищците Ж е бил собственик съгласно договор за продажба, сключен с н.а. № 28 от 17.01.1924г., на нива с площ 17 дка в землището на с. М. А. , Варненско, местн.”Т”. С решение на ПК- Б. от 01.07.1994г. на наследниците е възстановено правото на собственост върху нивата, в местн. „Т” с посочени съседи. С влязло в сила решение от 12.03.1996г. на Варненски окръжен съд по гр.д. № 845/95г. е прието на основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, че процесната нива с площ 17 дка е принадлежала на наследодателя Ж, починал 1947г., респ., че е съсобствена на наследниците му. Ответници по този иск са били наследниците на дъщерята на наследодателя Я. О. по настоящия иск се легитимират като частни правоприемници на Я. Ж. М. , която с нотариален акт № 46, т.VІ, н.д. № 2251/1962г. е призната за собственик по давност на лозе с площ 5,5дка в землището на с. Е., местн.”Т” при съседи: Ниязи Ю. , Ю. С. , П. С. и Ф. х. Юмерова, както и на нива с площ 1,5дка в същото землище при съседи: Златко Б. , Д. Л. , Ф. х. Юмерова и Я. М. С нотариален акт № 42, н.д. № 2337/62г. тя е продала на Д. Б. лозе с площ 1,3дка в посоченото землище и местност, при съседи: път, Ю. С. , К. Р. и Н. В. , а приобретателят от своя страна е продал лозето на М. П. , който го е прехвърлил на ответника Т. Р. С. с договор за продажба, сключен с н.а. № 1* н.д. № 7345/1991г. по време на брака му с В. С. С.. П. е експертиза за идентичност между придобития от наследодателя на ищците с договора за продажба от 1924г. имот, възстановения с решението на П. комисия и с придобития от Т. Р. с договора от 1991г. Видно е, че част от възстановения имот обхваща имот пл. № 324 по КП на с. Е. с площ 835,3 кв.м., който попада в строителните граници на селото и имот пл. № 566 по заснемане на имотите в съществуващи на терена граници, като втория от тези имоти е идентичен със закупения от ответника Р. Относно владението върху двата имота е налице признание на ответника пред първата инстанция. При тези данни съдът е приел, че Я. М. , починала 1987г., като дъщеря на Ж. А. , починал 1947г., е била собственик на 1/3 от прехвърления имот, тъй като такъв е нейния дял от наследството. Според съда ответниците като частни правоприемници на Я. М. са обвързани от силата на присъдено нещо на решението по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, с което е признато, че имотът е бил на наследодателя Ж. П. това относно имот № 5* придобит с договора за продажба, Т. С. се легитимира като собственик на 1/3ид.ч., а останалите 2/3 ид.ч. са на наследниците и именно за тези 2/3 ид.ч. е уважен иска. Относно първия имот – пл. № 324 с площ 835,3 кв.м ответникът не е противопоставил вещни или облигационни права да държи имота и затова за този имот искът е уважен изцяло. Наведеното от ответника възражение за придобиване на имота по давност е счетено за неоснователно на основание чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Първо, по хипотезата на т.1 на чл. 280, ал.1 ГПК. Не е налице противоречие с ТРОСГК № 1/2001г. относно задължението на съда по чл. 100 ГПК/отм./ да конституира необходим другар в процеса – в случая се твърди, че такъв е М. В. П. , който купил имота от Д. Б. през 1969г. и го е продал на касаторите през 1991г. Същият не владее имота и не се явява необходим другар на жалбоподателите по предявения иск за собственост. Съдът е изпълнил задължението си да следи за легитимацията на страните като е конституирал съпругата на ответника по иска Т. С. – В. С.
На следващо място се сочи противоречие с ППВС № 4/1978г. по въпроса за придобивната давност в полза на наследника, изтекла преди влизане в сила на ЗСГ. Този въпрос обаче не е разгледан от съда в обжалваното решение. Възражението за давност съдът е отхвърлил единствено с оглед разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, без да обсъжда дали давност е изтекла в полза на наследницата Я преди приемане на ЗСГ.
Съдът намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса доколко решението по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ има обвързваща сила спрямо частни правоприемници на един от сънаследниците, придобили собствеността преди реституцията, съответно преди постановяване на това решение и дали те могат да навеждат възражения, свързани със законосъобразността на акта за възстановяване на собствеността. По този въпрос е налице противоречие с ТРОСГК № 6/2005г., което дава възможност на третите лица, неучастващи в производството по възстановяване на собствеността, при предявен иск по чл. 108 ЗС да релевират в своя защита възражения за материална незаконосъобразност на реституционния акт. Соченото тълкувателното решение в т.4 визира осъществяване на косвен съдебен контрол върху решения за реституция на имоти, отчуждени по благоустройствените закони, но неговите разрешения са приложими по аналогия и при спор за собственост за земеделски земи между лица, на които собствеността е възстановена и лица, придобили преди това вещни права върху имота. В този смисъл е Решение № 71 от 15.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6429/2007 г., I г. о., ВКС. С оглед на горното касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 14.12.2009г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, постановено по гр.д. № 1855/2005г. по касационната жалба на Т. Р. С. и В. С. С. от гр. В..
УКАЗВА на жалбоподателите Т. Р. С. и В. С. С. в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса за касационното обжалване по сметка на Върховния касационен съд в размер на 100/сто/ лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията, а при неизпълнение – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: