О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
гр. София, 18.02.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 40 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 във вр. с ал.1,т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Г. Ч. от с. Г. срещу определение на Б. окръжен съд, Гражданско отделение, постановено на 12.12.2008г. по ч. гр.д. № 1114/2008г. С обжалваното определение са оставени без уважение частните жалби на М. Ч. срещу определение на Р. районен съд, постановено в с.з. на 07.07.2008г. по гр.д. № 1794/2008г., с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска и срещу определение от 18.07.2008г. по същото дело, с което в нейна тежест са присъдени разноски.
В частната жалба се поддържа, че определението за прекратяване на производството е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е приел, че искът е недопустим. Твърди се, че съдът е изместил доказателствената тежест и не се е съобразил със събраните доказателства. Представено е и изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 2 и 3 ГПК /то се намира на л. 29 от делото на Б. окръжен съд/, в което се поддържа, че съдът не се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – дали за имота е изтекла придобивна давност в полза на И. М. и съответно дали ответникът е собственик на имота по давност. Твърди се, че неправилно е конституирана И. М. и това е от значение за точното прилагане на закона. Приложено е решение на Върховния касационен съд № 230/2005г.
С разпореждане на Б. окръжен съд от 27.05.2009г. частната жалба е била върната, но с определение № 24 от 14.01.2010г. на Върховния касационен съд, Първо г.о., по ч.гр.д. № 439/2009г. разпореждането за връщане е отменено.
Ответниците по частната жалба П. М. и И. М. не са взели становище.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение приема следното:
Исковата молба на М. Ч. е оставяна неколкократно без движение от първоинстанционния съд за уточняване на предявените искове. Според последната уточнена искова молба, постъпила на 04.12.2007г., ищцата М претендира спрямо ответниците П, впоследствие и спрямо ответницата И негова съпруга, конституирана допълнително, признаване за установено, че Г. Б. , наследодател на ищцата, към 1994г. – момента на възстановяване на собствеността, е бил собственик на парцел ****, пл. № 461 от кв. 36 по плана на с. Г.. С. , че върху имота – нива от 1,3дка в строителните граници на с. Г., местн. Бръдото е признато правото на собственост на Г. Б. с решение на Общинска служба земеделие и гори от 30.11.1994г., но е отказано възстановяване в стари реални граници на основание чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ. За същия имот бащата на ответника има издаден нотариален акт от 1989г. за собственост по давност; прехвърлил го е на ответника срещу задължение за издръжка и гледане с нотариален акт от 1990г. и ответникът упражнява фактическа власт върху имота.
С обжалваното определение Б. окръжен съд, за да остави в сила определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството и определението за присъждане на разноски, е изложил съображения, че искът е недопустим на няколко основания. От една страна има постановен отказ за възстановяване собствеността върху имота в реални граници, който не е обжалван по административен ред. На второ място, недопустимо е установяване правото на собственост към минал момент с изключение на изрично предвидените от закона случаи, какъвто настоящия не е и на трето място не е налице интерес за ищцата, тъй като имотът се владее от ответника, а предявеният иск е установителен и не е в състояние да защити правата й в пълна степен.
В изложението по чл. 280, ал.1 ГПК жалбоподателката поддържа, че съдът не се е произнесъл по материалноправния въпрос изтекла ли е придобивна давност в полза на праводателя на ответниците И, откога тече срока за тази придобивна давност, знаел ли е ответника П при сключване на договора за издръжка и гледане, че имотът е собственост на Г. Б. и има ли този договор транслативно-вещен ефект. В случая, за да прекрати производството съдът е приел, че предявеният от ищцата иск е недопустим, т.е. че тя не разполага с право на иск и търсената от нея защита не съответства на правния й интерес. А след като липсва активна процесуална легитимация за ищеца, то съдът не следва да обсъжда наличието на пасивна легитимация /и то материалноправна/ за ответника. Именно по тази причина не е даден отговор на сочените от жалбоподателката въпроси, касаещи правата на ответника върху имота. Следователно това не са въпроси, обуславящи изхода на спора досежно допустимостта на иска.
Приложеното Решение №230 от 10.03.2005г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 2724/2003г. третира въпроса за придобиване по давност и чрез сделка, сключена с бившия собственик, на имот, който е изключен от регулация и е включен в блок на ТКЗС, а впоследствие отново е включен в регулационния план. Решението е неотносимо към разрешените в обжалваното определение процесуални въпроси за допустимостта на иска. Поради това не може да се приеме, че е налице соченото основание по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Другите доводи в изложението всъщност съставляват основания за неправилност на определението и те не могат да бъдат обсъждани в производството по допускане на касационно обжалване.
При така изложените изводи, след като не е налице основание по чл. 280, ал.1 ГПК, то не следва да се допуска касационно обжалване на определението. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1* от 16.12.2008г. постановено от Б. окръжен съд по ч.гр.д. № 1114/2008г. по жалбата на М. Г. Ч. от с. Г..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: