О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
гр. София, 25.03.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 337 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение на Окръжен съд М. постановено на 24.11.2009г. по гр.д. № 396/2009г., с което е отменено решение на Районен съд Л. от 19.10.2007г. по гр.д. № 547/2007г. и вместо това е отхвърлен предявения от Е. М. К. установителен иск по чл. 97, ал.1 ГПК/отм./ за установяване по отношение на О. Л. , че е собственик на 473 кв.м., съставляващи 1/2 ид.ч. от дворно място – УПИ * в кв. 31 по регулационния план на Л. от 1991г.
Жалбоподателката Е. М. К. , поддържа, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. Производството е второ по ред въззивно след отменително решение на ВКС и въпреки това съдът е постановил решението при неизяснена фактическа обстановка; съдът е изтъкнал в решението, че липсват доказателства за идентифициране на имота, но не е указал събирането на такива доказателства. Освен това съдът не е взел предвид новонастъпили ноторни факти, какъвто е приетия нов кадастрален план на Л. , одобрен със заповед от 26.01.2009г. Според жалбоподателката съдът служебно е следвало да вземе предвид новата идентификация на имота по този план. Освен това, съдът е нарушил чл.4, ал.2 ГПК/отм./ относно равенството на страните, като не е отчел, че общината е ответник по иска, а нейните служби издават скици за имотите, а в случая от страна на общината не са попълнени задължителни параметри в скиците. На последно място жалбоподателката счита, че съдът е допуснал явна фактическа грешка като е приел, че тя претендира възстановяване на собствеността за себе си. Тя е сънаследник, видно от уточнението на иска, а не единствен наследник и искът е предявен чрез нея от името на всички наследници.
Ответникът по жалбата О. Л. не е депозирал писмен отговор в дадения от съда срок.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Пред Районен съд Л. е предявен иск от Е. К. против О. Л. за признаване за установено, че тя е собственик на 1/2 ид.ч. от дворно място, равняващо се на 473 кв.м. в качеството й на наследник на М. А. К. . Твърди се, че тази 1/2 ид.ч. от имота е отчуждена по ЗОЕГПНС, а другата част от него е отчуждена през 1971г. и за нея е получено обезщетение. Видно от удостоверението за наследници ищцата не е единствен наследник на М. А. К. , нито на А. М. К. . С уточнение на исковата молба от 15.06.2007г. ищцата е заявила, че претендира възстановяване на собствеността и предаване владението върху имота. Във второ допълнение на исковата молба от 19.06.2007г. ищцата сочи, че наследниците искат да се върне на наследниците на А. М. К. двора от 473 кв.м. по кад.л. № 688 по плана на Л. С друго уточнение на иска ищцата е посочила съседите на имота. Първоинстанционният съд се е поизнесъл по установителен иск за собственост като го е уважил по отношение на наследниците на А. М. К. . Окръжен съд М. с решение от 06.02.2008г. по гр.д. № 394/2007г. е обезсилил решението като е приел, че съдът се е произнесъл по непредявен иск – установителен вместо по предявения осъдителен иск по чл. 108 ЗС. Наред с това е изложил доводи, че ищцата няма интерес от установителен иск, след като не владее имота. Върховният касационен съд, ІV г.о. с решение от 19.10.2009г. по гр.д. № 1924/2008г. е отменил решението на ОС М. , като е изложил доводи, че искът по чл. 108 ЗС включва установителна и осъдителна част; в случая първоинстанционният съд се е произнесъл само по установителната част на претенцията и поради това решението не е недопустимо, а е подлежало на допълване, сроковете за което са изтекли. При новото разглеждане е постановено обжалваното решение. За да отхвърли иска съдът е изложил съображения, че ищцата не е доказала, че отчуждения от наследодателя имот съществува реално до размера, в който е отчужден, както и по какъв начин се индивидуализира той понастоящем с квадратура, граници, номер на имот. Касае се за обстоятелства, за които тя носи доказателствената тежест.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателката сочи три процесуалноправни въпроса: 1.задължението на съда да осигури равна възможност на страните да упражнят предоставените им права и да докажат твърдяните обстоятелства; 2. задължението на съда да вземе предвид новонастъпилите факти пред предявяване на иска, а именно нов кадастрален план на Л. , одобрен 2009г.; 3. допусната от съда явна фактическа грешка относно това, че искът е предявен единствено от нея, а не в качеството й на сънаследник. Следва да се посочи, че същите въпроси са развити и като касационни оплаквания в жалбата. Макар че, тези въпроси не са били изрично предмет на въззивното решение, тъй като първите два съставляват принципи на гражданския процес, може да се приеме, че те са от значение за изхода по конкретното дело и за решаващата воля на съда доколкото се твърди, че те не са били спазени, а при спазването им съдът би достигнал до други изводи. Жалбоподателката обаче не е обосновала нито една от трите хипотези на чл. 280, ал.1 ГПК. Позовала се е единствено на т.3, но без да изложи никакви конкретни доводи относно точното приложение на закона и развитието на правото. Това е достатъчно да обоснове недопускане на обжалването. За пълнота следва да се посочи, че в случая няма данни за нарушаване принципа на равенството на страните; ищцата е разполагала с достатъчно време и процесуални средства пред първата инстанция и в двете въззивни производства да ангажира доказателства за установяване на обстоятелствата, за които носи доказателствена тежест съгласно чл. 127, ал.1, пр.1 ГПК/отм./. Именно, за да не накърни принципа на равенство на страните съдът няма задължение служебно да допуска доказателства, а новонастъпили в хода на делото факти и обстоятелства следва да вземе предвид, ако бъдат наведени от страните. Одобряването на нов кадастрален план на града не може да се счита за ноторно известен на съда факт по смисъла на чл. 127, ал.1,пр.2 ГПК/отм./. Що се отнася до допусната явна фактическа грешка в решението същата подлежи на отстраняване по предвидения в закона ред и не може да е основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Окръжен съд М. постановено на 24.11.2009г. по гр.д. № 396/2009г. по касационната жалба на Е. М. К. от гр. Лом.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: