О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
гр. София, 22.04.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 158 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 ГПК.
Подадена е от Г. Т. П. частна жалба вх. № 3755/12.02.2010г. срещу разпореждане на Пловдивски окръжен съд, ІХ граждански състав № 584 от 20.02.2010г. по гр.д. № 1195/2009г., с което е върната частната му жалба вх. № 213 от 05.01.2010г. против определение от 19.12.2010г., с което е върната частна жалба вх. № 26663/20.11.2009г. Според жалбоподателя съдът неправилно е приел, че той е пропуснал едноседмичния срок за отстраняване на указаните от съда нередовности на жалбата. Твърди, че е получил уведомлението с указанията на 14.01.2010г., но по неясни причини връчителят е отбелязал датата 08.01.2010г. Освен това не е могъл да изпълни указанията поради това, че съдът е бил с намалено работно време поради годишна инвентаризация.
Ответникът по частната жалба И. В. не е взел становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Производството пред Пловдивски окръжен съд по гр.д. № 1195/2009г. е въззивно и е приключило с решение от 02.07.2009г., с което е оставено в сила обжалваното решение на А. районен съд. На 05.01.2010г. с вх. № 2* ищец в процеса е подал частна жалба срещу определение от 19.12.2009г., с което е върната предходна негова частна жалба вх. № 26663/20.11.2009г. Жалбата е бланкетна. С разпореждане от 06.01.2010г. съдът е дал на частния жалбоподател указание в едноседмичен срок да посочи в какво се състои порочността на обжалвания акт. Разпореждането е съобщено на жалбоподателя, чрез пълномощника му адв. М, на 08.01.2010г., като е налице поправка в датата на връчване и изрична отметка от връчителя, че поправката е негова. На 20.01.2010г. съдът е постановил обжалваното разпореждане за връщане на жалбата, като е приел, че в дадения срок нередовностите на жалбата не са отстранени.
С молба от 21.01.2010г. жалбоподателят е представил квитанция за внесена държавна такса 15лв. и е поискал да му се удължи срока за отстраняване нередовностите на подадената жалба. Съдът с разпореждане от 25.01.2010г. е оставил молбата за удължаване на срока без разглеждане като е изтъкнал, че срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 15.01.2010г. и поради това молбата е просрочена и недопустима.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение намира, че обжалваното разпореждане е правилно. Дадените указания за отстраняване нередовности на частната жалба, а именно излагане на мотиви за порочност на обжалвания съдебен акт са в съответствие с изискването на чл. 260, т.3 ГПК, които изисквания са приложими и за частните жалби съгласно препращащата норма на чл. 275, ал.2 ГПК. След като тези указания не са изпълнени жалбоподателят следва да понесе неблагоприятните последици от това. Повдигнатото с жалбата възражение относно действителната дата, на която е връчено на съобщението, е несъстоятелно. Връчителят е удостоверил с подписа си датата и начина на връчване – чл. 44, ал.1 ГПК и при липса на други доказателства съдът е длъжен да приеме, че именно посочената в призовката дата е дата на връчването. Фактът, че датата на връчването съвпада с отбелязаната на лицевата страна на съобщението дата, не прави връчването невалидно, тъй като не е невъзможно връчването да е извършено същия ден – адресът на пълномощника е в седалището на съда. Що се отнася до молбата от 21.01.2010г., с която се представя държавна такса и се иска удължаване на срока за изпълнение на указанията, не може да се приеме, че тя касае частната жалба с вх. № 213/05.01.2010г. По делото са налице няколко частни жалби от ищеца срещу различни актове на съда, които са в процес на администриране с дадени от съда различни указания. По частна жалба вх. № 213 е налице внесена държавна такса и такова указание от съда не е давано. Дори и да касае процесната частна жалба молбата е подадена след изтичане на срока за изпълнение на указанията и след постановяване на разпореждането за връщане.
При горните изводи следва да бъде потвърдено обжалваното разпореждане като законосъобразно постановен акт.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 584 от 20.01.2010г. постановено от Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение по гр.д. № 1* по описа за 2009г., с което е върната подадената от Г. Т. П. частна жалба вх. № 213/05.01.2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
Делото да се докладва за образуване и разпределяне по частна жалба вх. № 3757/12.02.2010г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: