О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 193
гр. София, 26.02.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 176 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, № 1* от 13.10.2009г. постановено по гр.д. № 1379/2008г., с което отменено решение на Варненски районен съд по гр.д. № 295/2008г. в осъдителната му част и вместо това е отхвърлен предявения от В. Д. С. срещу Н. И. Н. иск за заплащане на сумата 5050лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди поради забавяне изпълнението на решение № 848/11.07.2006г. на Варненски окръжен съд по гр.д. № 107/2006г. за въвод във владение на недвижим имот, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучаване на наемна цена за периода 21.08.2006г. до 16.01.2008г., заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 16.01.2008г. до окончателното изплащане на основание чл. 218б, ал.5 ГПК/отм./
Жалбоподателят В. Д. С. поддържа в жалбата, че решението е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и в противоречие с решение на същия състав на Варненски окръжен съд по идентичен казус, по който той също е страна. Той счита, че е доказал обстоятелствата, обуславящи уважаване на иска, а именно, че е предприето принудително изпълнение срещу ответника, което е спряно от касационната инстанция; спирането се е оказало неоснователно с оглед отхвърлянето на касационната жалба, той е претърпял вреди, установени с договора за наем. В изложението по чл. 280, ал.1 ГПК жалбоподателят се позовава на противоречие с практиката на Върховния касационен съд, без да сочи съдебни решения, както и на противоречие с решение на Варненски окръжен съд, което представя. Излага съображения, че липсата на достоверна дата на договора за наем не е основание за игнориране отговорността по чл. 218б, ал.5 ГПК/отм./ и за отхвърляне на предявения иск.
Ответникът по жалбата Н. И. Н., чрез пълномощника си адв. Г, я оспорва. Счита, че не следва да бъде допускано касационно обжалване, тъй като не е посочен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл съда; не е посочена практика на ВКС в противоречие с решението, а цитираното решение на Варненски окръжен съд не е влязло в сила.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
За да отмени решението на първоинстанционния съд в осъдителната му част и да отхвърли предявения иск, Варненски окръжен съд е приел за установено, че е предприето от ищеца срещу ответника принудително изпълнение въз основа на влязло в сила решение; допуснато е спиране на изпълнението от касационната инстанция по реда на чл. 218б, ал.3 ГПК/отм./; спирането се е оказало неоснователно поради отхвърляне на касационната жалба. На последно място съдът е счел, че ищецът не е доказал размера на претендираните вреди, тъй като представения договор за наем от 01.08.2006г. не носи достоверна дата и не може да бъде противопоставен на ответника. Според съда ответникът е „трето лице” по смисъла на чл. 145 ГПК/отм./ и след като той е оспорил датата на сключване на договора, макар и не в срока по чл. 154 ГПК/отм./, то ищецът е този, който следва да установи достоверността й или да докаже вредите си с други доказателствени средства.
В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателят В. С. не е формулирал изрично материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора, по който се е произнесъл съда, но от изложените твърдения е видно, че това е въпросът дали наличието на достоверна дата по смисъла на чл. 145 ГПК/отм./ на договора за наем е предпоставка за установяване на претендираните пропуснати ползи и съответно за уважаване на предявения иск. Като е дал положителен отговор на този въпрос съдът е достигнал до извод за неоснователност на иска. Ето защо този въпрос се явява обуславящ за изхода на спора.
С представеното решение на Варненски окръжен съд по гр.д. № 651/2008г., за което няма данни да е влязло в сила, е уважен иск на същия ищец В. С. против друг ответник на същото правно основание. Видно, че в това производство ищецът също е представил договор за наем за установяване на вредите си и въз основа на него съдът е определил обезщетението. За разлика от настоящия случай в това дело договорът за наем не е бил оспорен с възражение, че няма достоверна дата.
Съдът счита, че касационната жалба следва да се допусне до разглеждане с оглед тълкуване и изясняване на посочения по-горе въпрос относно достоверната дата на договора за наем, като представка за уважаване на иска. От значение за правилното приложение на чл.145 ГПК/отм./ е изясняване на кръга на визираните от закона „трети лица”, за които частният документ няма достоверна дата, ако не са налице предвидените в разпоредбата няколко хипотези. По този въпрос няма задължителна съдебна практика, а изясняването му е от съществено значение както за конкретния спор, така и за развитието на правото.
Предвид изложеното след като е налице основание по чл. 280, ал.1 ГПК, то следва да се допусне касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 13.10.2009г. постановено от Варненски окръжен съд, Гражданско отделение по гр.д. № 1379/2008г. по касационната жалба на В. Д. С..
У. на жалбоподателя В. Д. С. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 101 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията, а при неизпълнение в срок – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: