О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
гр. София, 16.03.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 228 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 584 от 03.11.2009г. на Плевенски окръжен съд, гражданска колегия, постановено по гр.д. № 632/2009г., с което е оставено в сила решение на Плевенски районен съд № 1* от 30.05.2009г. по гр.д. № 4197/08г., с което е допусната съдебна делба между Й. Г. К., Д. Г. К., Ц. Д. М. и Г. Д. М. на дворно място с площ 850 кв.м. в гр. Т., Плевенска област, съставляващо парцел ****ХІV-1285 от кв. 158 по плана на града, заедно с лятна кухня и стопанска сграда при квоти: по 5/12 ид.ч. за Й. и Д. К. и по 1/12 ид.ч. за Ц. и Г. М. . По отношение на Д. Г. М. искът за делба е отхвърлен.
Жалбоподателите Д. Г. М., Ц. Д. М. и Г. Д. М., чрез пълномощника си адв. И, поддържат, че решението е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалноправните норми и процесуалните правила. Според тях съдът в нарушение на процесуалните правила не е допуснал исканите от тях доказателства за установяване на поддържаното възражение за привидност на договор за покупко-продажба, а в мотивите си е посочил, че не са ангажирани доказателства за това възражение. Относно основанията за допускане на касационно обжалване считат, че е налице хипотезата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, понеже произнасянето по въпроса за допускане на доказателства за установяване привидност на договора би било от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като досега не е налице произнасяне по идентични казуси.
Ответниците по жалбата Й. Г. К. и Д. Г. К. в дадения от съда срок не са представили писмен отговор на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за делба на съсобствен имот в гр. Т., Плевенска област. Страните, между които е допусната делбата, са внуци на наследодателите Ц. и И. Г. , починали съответно през 2007г. и 2008г. Жалбоподателят Д. М. , спрямо когото искът за делба е отхвърлен, е съпруг на дъщерята на наследодателите М. , която е починала преди тях – през 2005г.становено е, че след смъртта на съпруга си Ц. Г. , с нотариален акт от 14.08.2008г. наследодателката И, чрез пълномощника си Й. К. , е продала на внучките си Й. К. и Д. К. своите 4/6 ид.ч. от имота. Ответниците по иска Ц. , Г. и Д. М. са направили пред първата инстанция възражение за нищожност на този договор като привиден на основание чл. 26, ал.2, пр. последно ЗЗД, поради това, че няма реално плащане на цена на имота. Поискали са гласни доказателства, но съдът не ги е допуснал, като приел, че няма обратно писмо или начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал.2 ГПК. Втората инстанция на същото основание е отказала изслушването на свидетели.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд относно допускането на делбата между четиримата съделители при посочените квоти и отхвърляне на иска спрямо Д. М. , Плевенски окръжен съд е възприел мотивите на Плевенски районен съд относно легитимацията на страните като наследници на Ц. Г. Г. и И. К. Г. , които са били собственици на делбения имот при условията на съпружеска общност. При определяне на дяловете съдът е взел предвид сключения преди смъртта на И. Г. договор за продажба от 14.08.2008г., с който тя е прехвърлила на ищците Й своите 4/6 ид.ч. от имота, като е приел, че възражението на ответниците за нищожност на сделката като привидна не е доказано. Също така съдът е посочил, че при доказана нищожност на договора за продажба, то тогава действителна би била прикритата сделка и това не би довело до промяна в квотите на страните. Относно участието в делбата на Д. М. съдът е изложил съображения, че същият не се явява наследник на Ц. и И. Г. , понеже неговата съпруга, чийто наследник е той, е починала преди родителите си.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съставът на Върховния касационен съд намира следното:
Формулираният от жалбоподателите процесуалноправен въпрос за допустимостта на свидетелски показания за разкриване на симулация е такъв от значение за доказването на наведеното от тях възражение за нищожност на договора за продажба, но няма характер на обуславящ изхода на правния спор относно квотите на съделителите в съсобствеността. При уважаване на наведеното възражение и разкриване привидността на договора за продажба, то това не би довело до формиране на дялове на съсобствениците, различни от приетите в решението. Съгласно чл. 17, ал.1 ЗЗД при привидност важат правилата на прикритото съглашение. Следователно при установяване липсата на намерение за плащане и получаване на цена, то е сключен прикрит договор за дарение, който е действителен и легитимира приобретателките като собственици на прехвърлените части от имота. Вярно е, че недопускането на свидетелски показания за разкриване на симулацията, е извършено в нарушение на чл. 165, ал.2, пр.2 ГПК. Ответниците по иска в случая са наследници, срещу които е насочена сделката и поради това гласни доказателства са допустими и без т.нар. „начало на писмено доказателство” по чл.165, ал.2, пр.1 ГПК. Независимо от това, след като липсва заявено в срока по чл. 342 ГПК искане за намаляване на дарението и възстановяване на запазените части на жалбоподателите, то уважаването на възражението за нищожност на договора като привиден, не би се отразило на изхода на спора. Несъстоятелни са твърденията в жалбата, че е предявено и възражение за унищожаемост на договора, по което съдът не се е произнесъл. Видно от уточнителната молба от 23.03.2009г. твърденията са единствено за нищожност на сделката като привидна.
Изложените съображения относно посочения процесуалноправен въпрос са достатъчни да обосноват недопускане на касационно обжалване на решението. Само за пълнота може да се посочи, че и при надлежно формулиран въпрос, не се установява наличие на основание по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. Не може да се приеме, че произнасянето на касационната инстанция в случая е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като не са налице неточни или неясни правни норми, нито липса на съдебна практика или нужда от осъвременяване на съществуващата такава. По въпроса за допустимостта на свидетелски показания за разкриване привидност на договори е налице изобилна съдебна практика по чл. 134, ал.2 ГПК/отм./, а новата уредба в чл. 165, ал.2 ГПК не съдържа различия.
Предвид горното, след като не е налице основание по чл. 280, ал.1 ГПК, то не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 584 от 03.11.2009г. на Плевенски окръжен съд, гражданска колегия, постановено по гр.д. № 632/2009г. по касационната жалба на Д. Г. М., Ц. Д. М. и Г. Д. М., тримата от гр. Т., Плевенска област.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: