О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№123
гр. София, 24.03.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 108 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. А. Д., чрез пълномощника й адв. С, срещу определение на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, № 37 от 13.01.2010г., по гр.д. № 1356/2009г. в частта му, с която е оставена без разглеждане касационната жалба срещу решението на Варненски окръжен съд по въззивно гр.д. № 495/2009г. в частта по иска по чл. 26, ал.1 ЗЗД.
Жалбоподателката намира определението за незаконосъобразно. Излага доводи, че заявения в касационната жалба отказ от иска по чл. 26, ал.1 ЗЗД не е обвързан с никакви мотиви или условия и съдът е длъжен да го вземе предвид, след като делото е висящо. Според нея обстоятелството, че нито районния, нито окръжния съд са постановили отхвърлителен диспозитив по този иск не може да служи за претекст за влизане на решението в сила. Счита, че възможността да се иска допълнение на решението е една право на страната, а въззивната инстанция е била длъжна да върне делото на първоинстанционния съд за постановяване на отхвърлителен диспозитив. По тези съображения жалбоподателката моли за отмяна на определението и обезсилване на решението на Варненски окръжен съд по иска с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД.
Ответниците по частната жалба не са взели становище
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано с правен интерес лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
По същество е неоснователна.
Производството по гр.д. № 1356/2009г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение е образувано по касационна жалба на Н. А. Д. срещу решение на Варненски окръжен съд постановено на 26.06.2009г. по гр.д. № 495/2009г. В жалбата жалбоподателката – ищца в процеса е заявила отказ от иска по чл. 26, ал.1 ЗЗД за прогласяване частична нищожност на сделката, обективирана с нотариален акт № 25, т.ІІ, н.д. № 418/2004г. на нотариус № 2* Е. е навела съображения за неправилност на постановеното решение и е направила искане за отмяната му.
Първата инстанция е сезирана от ищцата Н с искове по чл. 26, ал.1 ЗЗД и чл. 33, ал.2 ЗС, съединени евентуално. Видно от няколкото уточнения на исковата молба, че ищцата претендира против осем физически лица прогласяване на нищожност на договор за продажба, сключен от съпруга й Й. Д. относно притежаваната от него 1/3 ид.ч. от недвижим имот в гр. Б., местн.”С”, съставляващ нива с площ 13 200 кв.м., както и евентуално на основание чл. 33, ал.2 ЗС претендира изкупуване на продадената част от имота.становено е, че съпругът на ищцата Й е бил поставен под пълно запрещение. На 19.08.2004г. във формата на нотариален акт е извършена сделка, с която Й. Д. и неговите съсобственици са продали посочения недвижим имот на трети лица. Сделката е сключена в нарушение на чл. 118, ал.1 във вр. с чл. 73, ал.2 СК/отм./. С първоинстанционното решение на Варненски районен съд е прогласена нищожност на договора относно 2/9 ид.ч. от имота, с оглед притежаваната от прехвърлителя част от имота – 1/3 и наследствения дял на ищцата като съпруга – 2/3. Относно евентуалния иск диспозитив не е постановен и с решение по реда на чл. 193 ГПК/отм./ районният съд е отказал допълване на решението. Въззивното производство е образувано по жалба на ищцата срещу основното и допълнителното решение. С решението си от 26.06.2009г. Варненски окръжен съд по гр.д. № 495/2009г. е оставил в сила и двете решения.
За да остави без разглеждане касационната жалба относно иска по чл. 26, ал.1 ЗЗД съставът на Върховния касационен съд е приел, че решението по този иск е влязло в сила. Искът е бил уважен от първата инстанция относно 2/9 ид.ч. от имота, равняващи се на дела на ищцата от прехвърлената от Й. Д. 1/3 ид.ч. от имота. С решението на въззивната инстанция това решение е оставено в сила. Жалбоподателката няма правен интерес да го обжалва, тъй като то е в нейна полза. Затова, при липса на жалба и от противната страна, решението е влязло в сила. С оглед на това съдът не може да се произнася по заявения с касационната жалба отказ от иска, тъй като вече не е налице висящ правен спор. Съдът е посочил, че в останалата част по първия иск касационната жалба няма предмет, доколкото съдилищата не са се произнесли с диспозитив по иска за нищожност на останалата 1/9 ид.ч. от прехвърления от Й. Д. имот. В тази част не е имало искане за допълване на решението, няма и формирана сила на присъдено нещо.
При така установеното фактическо и правно положение, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, приема, че обжалваното определение е законосъобразно. Отказ от иска може да бъде заявен от ищеца във всяко положение на делото – чл. 119, ал.2 ГПК/отм./, съотв. чл. 233 ГПК. Изразът „във всяко положение на делото” несъмнено означава във всяко положение докато делото е висящо. След приключване на процеса с влязло в сила решение отказ е недопустим, тъй като вече е формирана сила на присъдено нещо. В случая съдът не би могъл да се произнесе по отказа от иска и това да доведе до поставяне за разглеждане на евентуалния иск, както поддържа жалбоподателката. За нея решението е влязло в сила. Претенцията й за нищожност е била уважена на две инстанции в размера, в който съдът я е счел за основателна – относно 2/9 ид.ч. от имота и тя няма правен интерес от обжалване. За останалата 1/9 ид.ч. първата инстанция не е постановила отхвърлителен диспозитив и допълване на решението й в тази част не е искано. Следователно и въззивната инстанция не е дължала произнасяне за тази част от имота. Неоснователни са съображенията на жалбоподателката, че при липса на диспозитив въззивната инстанция е длъжна да върне делото на първата инстанция за произнасяне. Производството по чл. 193 ГПК/отм./, респ. по чл. 250 от действащия ГПК се развива единствено по почин на страната и то в определен от закона срок. Въззивната инстанция няма задължение служебно да следи има ли непълнота на решението.
Поради изложеното касационната жалба правилно е оставена без разглеждане с оглед липсата на правен интерес досежно претенцията за нищожност на договора относно 2/9 ид.ч. от имота и поради липса на предмет относно претенцията за нищожност на договора за 1/9 ид.ч. от имота. Затова обжалваното определение, като правилно и законосъобразно постановен акт, следва да бъде потвърдено.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение на № 37 от 13.01.2010г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, постановено по гр.д. № 1356/2009г. в частта му, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Н. А. Д. срещу решение № 919 от 2606.2009г. на Варненски окръжен съд по въззивно гр.д. № 495/2009г. в частта по иска по чл. 26, ал.1 ЗЗД.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: