О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
гр. София, 30.04.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 130 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. К. Й. и В. Г. Й., чрез пълномощника им адв. З, срещу определение на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, № 219 от 29.12.2009г. постановено по гр.д. № 866/2009г., с което е прекратено касационното производство по касационната жалба на В. Г. Й. и Г. К. Й. срещу решение № 152 от 28.05.2008г. по гр.д. № 248/2007г. на Д. окръжен съд.
Жалбоподателите намират определението за незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочат, че съдът е приел жалбата за недопустима с оглед на това, че обжалваемият интерес е под минималния изискуем от закона. Според тях съдът е следвало да вземе предвид не данъчната оценка към момента на предявяване на иска, а тази към настоящия момент или пазарната оценка на имота. По тези съображения се иска отмяна на определението. С частната жалба се представят нотариални актове за извършени сделки с имота през 2006г. и 2007г., както и удостоверение за данъчна оценка на имота за 2010г.
Ответниците по частната жалба А. В. А. и В. Д. А. не са взели становище
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирани с правен интерес лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
По същество е основателна.
Производството пред първата инстанция Б. районен съд е по предявени от В. Г. Й. и Г. К. Й. против В. Д. А. и А. В. А. искове по чл. 108 и 109 ЗС. Поискано е ответниците да предадат владението върху 50 кв.м. от дворно място в гр. Б., цялото от 1170 кв.м. и да премахнат построеното върху тези 50 кв.м. С първоинстанционното решение искът по чл. 108 ЗС е уважен относно 3,15 кв.м. от дворното място, а в останалата част е отхвърлен. Искът по чл.109 ЗС също е уважен относно изграденото върху тази площ – 3,15 кв.м. В отхвърлената част на исковете решението е влязло в сила като необжалвано. С обжалваното решение Д. окръжен съд, в производство по чл. 218з ГПК/отм./, е отменил решението на Б. районен съд и е отхвърлил иска по чл.108 ЗС и иска по чл. 109 ЗС относно поземлен имот с площ 3,15 кв.м.
Видно от представеното при завеждане на иска удостоверение данъчната оценка на дворното място на ищците с площ от 1170 кв.м. е 4118,40лв. Оценката на спорните 3,15 кв.м. съответно е 11лв. Данъчната оценка на постройката, която е обект на защита по чл. 109 ЗС, е 359,20лв. Според представеното с частната жалба удостоверение за данъчна оценка за 2010г. оценката на земята е 10 003,50лв.
За да прекрати касационното производство съставът на Върховния касационен съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като не е налице изискването за минимален обжалваем интерес. Посочил е, че претендираните по делото 3,02 кв.м./в действителност се претендират 3,15 кв.м., както бе посочено по-горе/ имат оценка 15,50лв., а обекта, чиято защита се иска по чл. 109 ЗС има оценка 359,20 лв. Затова при липса на други данни за обжалваемия интерес съдът е счел жалбата за недопустима на основание чл. 280, ал.2 ГПК.
При така установеното фактическо и правно положение, настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, приема, че обжалваното определение е неправилно.
Разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК постановява, че не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000лв. Обжалваемият интерес по смисъла на чл. 280, ал.2 ГПК съставлява паричния еквивалент на спорното право, решението по което се атакува. Същият не винаги може да се съизмери с данъчната оценка, която има значение за определяне цената на иска с оглед заплащане на държавна такса, както и за преценка на родовата подсъдност на иска. Според чл. 69, ал.1,т.2 ГПК цената на иска /респ. обжалваемия интерес/ по искове за собственост е равна на данъчната оценка на претендирания имот, а ако няма такава – на пазарната му цена. В конкретния случай са предявени искове по чл. 108 и чл. 109 ЗС за защита правото на собственост на ищците, накърнено от ответниците чрез изграждане на постройка, навлизаща в имота им. С оглед на това следва да се приеме, че обжалваемият интерес следва да се определи въз основа на оценката на целия имот, тъй като именно той е обект на защита, а не единствено спорните 3,15 кв.м. Тъй като данъчната оценка на дворното място и на сградата, както към момента на завеждане на иска, така и към настоящия момент надхвърля 1000лв., то не е налице визираната в чл. 280, ал.2 ГПК пречка за разглеждане на касационната жалба. Поради изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на състава на за разглеждане на касационната жалба.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение на №219 от 29.12.2009г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, постановено по гр.д. № 866/2009г., с което е прекратено касационното производство по делото.
ВРЪЩА делото на същия състав на Върховния касационен съд за разглеждане на касационната жалба на Г. К. Й. и В. Г. Й. срещу решение № 152 от 28.05.2008г. по гр.д. № 248/2007г. на Д. окръжен съд.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: