О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
гр. София,04.02.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 36 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. К. М. и М. И. М. срещу въззивно определение на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, 2 състав постановено на 23.10.2009г. по ч. гр.д. № 2132/2009г. С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на И. и М. М. срещу определение на Варненски районен съд, ХІV състав от 24.07.2009г. по гр.д. № 4370/2007г., с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска.
В частната жалба се поддържа, че определението е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е приел, че ищците нямат интерес от водене на установителен иск, както и че са спорът е разрешен с влязло в сила решение и е налице забраната на чл. 224, ал.1 ГПК/отм./. В частната жалба са изложени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.1 и 2 ГПК, като се поддържа, че обжалваното определение противоречи на практиката на ВКС, както и че подобни спорове относно имоти в същата местност са решавани противоречиво от съдилищата и по-точно, че съдилищата са ги приемали за допустими. Жалбоподателите се позовават и на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК като считат, че решаването на спора е от значение за развитие на правото понеже само след положително разрешаване на установителния иск за собственост, те ще могат да заведат ревандикационен иск против последния приобретател. С допълнителна молба жалбоподателите са представили съдебните актове, на които се позовават във връзка с основанието по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Ответниците по частната жалба не са взели становище.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение приема следното:
С обжалваното определение Варненски окръжен съд, за да остави в сила определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството, е изложил съображения от една страна, че искът е недопустим поради липса на интерес от търсената защита, с оглед на това, че ищците не владеят имота и поради това предявеният установителен иск не е в състояние да защити правата им в пълна степен. От друга страна съдът е изложил доводи, че искът е недопустим и на друго основание поради преклудирането му от силата на пресъдено нещо на решение по предходен спор за собственост /гр.д. № 3419/1996г. на Варненски районен съд/ между ищеца И. М. , от което е обвързана и съпругата му ищцата М, и праводателката на ответниците С. И. е, че всички ответници са обвързани от силата на пресъдено нещо на това решение съгласно чл.220, ал.1, ГПК/отм./, понеже една част от тях са наследници на С. К. , а останалите са частни правоприемници на наследниците.
Въпреки дадените от въззивния съд указания досежно основанията по чл. 280, ал.1 ГПК, в частната жалба на М. не е формулиран изрично материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл съда в определението и който е обусловил изхода на спора. Касационният съд не може да извежда този въпрос от твърденията на страната и от изложените в жалбата обстоятелства. Отделно от това следва да се посочи, че жалбоподателите не са посочили конкретни решения, респ. определения на Върховния касационен съд, на които противоречи обжалвания акт. Дадените „примери” в жалбата и в допълнението касаят сходни случаи и са обосновани с актове на първоинстанционен и на въззивен съд, за част от които няма данни дали са влезли в сила, а друга част са неотносими, тъй като са по искове с правно основание чл. 108 ЗС. Решението по гр.д. №1292/1997г. на Варненски районен съд е постановено по установителен иск, но изрично е отразено, че ищецът е във владение на имота, което обуславя правния интерес от водене на такъв иск. Решенията по гр.д. №3479/1996г. на Варненски районен съд и гр.д. № 1853/1997г. на Варненски окръжен съд касаят установителни искове за собственост, но от мотивите им не става ясно дали ищците по тези искове владеят спорните имоти, така че не може да се установи дали хипотезата е идентична с настоящата с оглед преценката за наличие на правен интерес. Видно е само, че въпросът за допустимостта на тези искове не е повдиган пред съда и не е разглеждан изрично от него.
Не може да се приеме и наличие на основанието по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, приложимо когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона с цел отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, както и когато съдът за първи път се произнася по даден въпрос или изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. Правният интерес е изрично въведена от закона предпоставка за предявяване на иск по чл. 97, ал.1 ГПК/отм./, а разпоредбите на чл. 220, ал.1 и 224, ал.1 ГПК/отм./ са ясни и не се нуждаят от тълкуване.
В обобщение, настоящият състав приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на определението на Варненски окръжен съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Варненски окръжен съд № 3* от 23.10.2009г., постановено по ч.гр.д. № 2132/2009г., с което е потвърдено определение на Варненски районен съд, ХІV състав от 24.07.2009г. по гр.д. № 4370/2007г. за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: