О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
гр. София, 10.05.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 565 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение на Софийски градски съд, ІІ-в въззивен състав, постановено на 14.12.2009г. по гр.д. № 3258/2008г., с което е оставено в сила решение от 16.07.2008г. на Софийски районен съд, 36 състав по гр.д. № 14863/2007г. С последното е уважен предявения от В. Б. Д. против П. Р. М. иск по чл. 108 ЗС за признаване собствеността и предаване владението върху недвижим имот – апартамент № 5 в гр. С., жк. С. троица, бл. 297, ет.2, състоящ се от три стаи и кухня с площ 101,17 кв.м., заедно с 1,5 % от общите части на сградата и правото на строеж, както и принадлежащото му мазе № 5 с площ 3,45 кв.м.
Жалбоподателката П. Р. М. поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Досежно основанията за допускане на касационно обжалване излага, че решението противоречи на практиката на ВС и ВКС, тъй като съдът е приел за доказано, че ответницата владее имота, основавайки се единствено на въпросите, зададени от ищцовата страна по реда на чл. 114 ГПК, без да вземе предвид останалите доказателства по делото. Посочени са Решение № 1* от 16.11.1986г. на ВС, ІІ г.о.; Решение № 60 от 11.01.1962г. на ВС, І г.о.; Решение № 2* от 13.10.1960г. на ВС, І г.о. Според жалбоподателката необсъждането на всички възражения и доказателства е грубо процесуално нарушение и в тази връзка тя се позовава на Решение № 1* от 08.11.1999г. на ВС, І г.о. На следващо място жалбоподателката намира, че постановяване на решение от ВКС по въпроса би имало значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбата В. Б. Д. в представения отговор поддържа, че не са налице визираните основания за допускане на касационно обжалване, а по същество счита жалбата за неоснователна
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт при обжалваем интерес над посочения в чл. 280, ал.2 ГПК и е допустима.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, Софийски градски съд е приел, че страните по делото са обвързани от силата на присъдено нещо на решението по гр.д. № 125/2002г., влязло в сила на 25.04.2007г., с което е обявен за окончателен сключеният между тях на 23.12.1999г. предварителен договор за покупко-продажба на имота, по силата на който ответницата продава на ищцата процесния имот. Във връзка с това съдът е изложил съображения, че правото на собственост на ищцата произтича от решението и всички възражения на ответницата по иска, свързани с действителността и изпълнението на предварителния договор са преклудирани от силата на присъдено нещо на решението по чл. 19, ал.3 ЗЗД и не могат да бъдат разглеждани в настоящето производство. На следващо място съдът е мотивирал извода си, че ответницата държи имота, основавайки се както на неявяването й да отговори на поставения въпрос по реда на чл. 114 ГПК/отм./, така и на другите косвени доказателства по делото, а именно, че тя е получила призовка за доброволно изпълнение и нотариална покана на адреса на имота; че регистрираният й настоящ адрес е този на жилището.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Жалбоподателката не е формулирала изрично материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора, разгледан от съда, но от съдържанието на изложението може да се направи извод, че това са въпросите за значението на обясненията по чл. 114 ГПК/отм./ като доказателство в процеса и за задължението на съда да обсъди всички направени от страната възражения и събрани доказателства.
Не е налице противоречие с цитираната практика при разрешаването на тези въпроси. Решение № 1* от 16.11.1986г. изисква обясненията на страните да се ценят наред с останалите доказателства. Според решение № 60 от 11.01.1962г. ако страната не се яви лично съдът не може да приеме, че твърденията на противната страна, съдържащи се във въпросите, са доказани, но хипотезата визира въпроси, които не са били конкретни и не са свързани с никакви други данни по делото; по-точно по делото става въпрос за доказване право на собственост, за което законът изисква писмени доказателства. Решение 2419 от 13.10.1960г. изброява предпоставките за уважаване на иск по чл. 108 ЗС. При този преглед е видно, че въззивният съд е процедирал в съответствие с практиката, тъй като не е основал решението единствено на последицата по чл. 114, ал.3 ГПК/отм./ а е взел предвид и други данни по делото /настоящия адрес на страната, адресът, на който е получена призовка за доброволно изпълнение и нотариална покана/, за да счете за доказани фактите, за които страната не се е явила да даде обяснения. В конкретния случай е от значение, че ищцовата страна се домогва чрез въпросите по чл. 114 ГПК/отм./ да установи фактът на държането на апартамента, който факт по принцип подлежи на доказване с всички доказателствени средства.
Наличието на противоречива практика по втория въпрос жалбоподателката обосновава с Решение № 1* от 08.11.1999г. на ВКС, V г.о., което постановява, че необсъждането на всички доказателства представлява процесуално нарушение и е основание за отмяна на обжалваното решение. Не е налице противоречие и с това решение. От една страна, съдът е посочил наведените възражения от ответната страна, но някои от тях не е разгледал като се е мотивирал с преклудирането им от силата на присъдено нещо на решението по предходния спор. От друга страна, процесуалните нарушения съставляват основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК и не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство, без да са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК.
Основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК не е развито от жалбоподателката. То предпоставя наличие на неясни или непълни правни норми, подлежащи на тълкуване, липса на съдебна практика по даден въпрос или необходимост от нейната промяна поради изменение на обществено-икономическите условия. В случая не е налице нито непълнота и неяснота в правната уредба относно доказателственото значение на обясненията на страните, дадени по реда на чл. 114 ГПК/отм./ и относно приложението на чл. 114, ал.3 ГПК/отм./; по тези въпроси има съдебна практика, която не се нуждае от промяна.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не е налице основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 14.12.2009г. постановено по гр.д. № 3258/2008г. на Софийски градски съд, II-в въззивен състав по касационната жалба на П. Р. М. от гр. С..
О. не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: