О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 756.
гр. София, 12.07.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести юли през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 881 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 59 от 19.03.2010г. постановено от Кърджалийски окръжен съд по гр.д. № 13/2010г., с което е потвърдено решение на Кърджалийски районен съд № 85 от 29.07.2009г. по гр.д. № 847/2008г. за допускане на съдебна делба между А. А. М. и Н. С. М. на апартамент № 60 в гр. К., кв. Възрожденци, бл. 45, вх. Г, ет.5, с площ 97,83кв.м. при квоти 11,5/13 ид.ч. за А. М. и 1,5/13 ид.ч. за Н. М. , както и е отхвърлен иска за делба между същите страни на движими вещи в 13 пункта, подробно описани в решението.
Касационната жалба е подадена от ответницата Н чрез пълномощника й адв. Д срещу онази част на решението, с която е допусната делба на апартамента. Изтъкват се съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост. В изложението по чл. 283, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката се позовава на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като счита, че въззивният съд е решил въпроса относно правото на собственост върху имота в противоречие с практиката на ВКС. Посочени са ППВС № 1/1953г., ППВС № 7/1965г., Решение № 752 от 18.11.1988г. по гр.д. № 637/1988г. на ІІІ г.о. на ВКС и Решение № 129 от 05.03.1986г. по гр.д. № 682/1985г. на І г.о. на ВКС. Поддържа се, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а именно неизлагане на мотиви по съществени въпроси, неприлагане на нормата на чл. 165, ал.2 ГПК и др.
Ответникът по жалбата А. А. М. в дадения срок не е депозирал писмен отговор на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Преди да пристъпи към преценка на основанията за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Производството е по иск за съдебна делба заведен от А. А. М. против Н. С. М. във фазата по допускането й. Страните са бивши съпрузи. Бракът им е сключен през 2004г. и е прекратен през 2008г. По време на брака е придобит апартамента, предмет на делбата, като спорът е за това какви са дяловете на страните с оглед твърденията на ищеца за влагане на лични средства при покупката. Първоинстанционният съд в решението си от 29.07.2009г. по гр.д. № 847/2008г. е приел наличие на частична трансформация в полза на ищеца А. М. и е определил квота 11,5/13 ид.ч. за него и 1,5/13 ид.ч. за ответницата. В диспозитива на решението обаче квотите не са посочени; същите са налице само в мотивите. Тази грешка е била отстранена в производство по чл. 247 ГПК, като на 20.11.1009г. е постановено решение за поправка на очевидна фактическа грешка, с което в диспозитива на решението от 29.07.2009г. са добавени посочените в мотивите дялове на страните. Ответницата Н. М. е обжалвала с въззивна жалба първоначалното решение на съда в частта му за определяне на квотите. Постановеното решение за отстраняване на очевидна фактическа грешка не е обжалвала. С оглед на това въззивният съд е приел, че в обжалваното пред него решение не са посочени квотите, при които се допуска делбата, а решението от 20.11.2009г., с което са определени квотите, е влязло в сила като необжалвано. Поради това е счел, че липсва възможност във въззивното производство да проверява правилността на решението от 20.11.2009г. Въз основа на горното е намерил жалбата за неоснователна и е потвърдил решението от 29.07.2009г. по гр.д. № 847/2008г. на Кърджалийски районен съд.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на противоречие с практиката относно задължението на втората инстанция да обсъди всички доказателства и да се произнесе в мотивите си по всички доводи на страните. Твърди, че решението е без мотиви в нарушение на чл. 236, ал.2 ГПК. Посочените две постановления на Пленума на ВС № 1/53г. и № 7/65г. обаче касаят второинстанционното производство във вида му преди реформата в ГПК /отм./ от 1997г., с която се въведе триинстанционност на гражданското съдопроизводство и въззивен характер на второинстанционното такова. Поради това, а и с оглед приемането на новия ГПК/в сила от 01.03.2008г./, при действието на който се развива настоящето производство, то тези разрешения не са пряко приложими.
Съдът счита, че следва да се допусне касационно обжалване поради съществуващо съмнение относно допустимостта на решението, в която хипотеза съдът има правомощие служебно да стори това – виж ТРОСГКТК №1/2009г. от 19.02.1010г., т.1. Кърджалийски окръжен съд е бил сезиран с въззивна жалба срещу решението по допускане на делбата единствено в частта му относно квотите на двамата съделители. По другите въпроси, които се разрешават в първата фаза на делбата, а именно между кои лица и кой имот да се дели, решението на първата инстанция следва да се счита влязло в сила като необжалвано. А с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл именно по тази част на решението, като е счел, че въпросът за квотите не може да разглежда поради липса на жалба срещу решението за отстраняване на очевидна фактическа грешка. С оглед на това се налага проверка на допустимостта на постановеното решение, което обуславя допускането на решението до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 59 от 19.03.2010г. постановено от Кърджалийски окръжен съд по гр.д. № 13/2010г. в частта му, с която се потвърждава решение № 85 от 29.07.2009г. на Кърджалийски районен съд по гр.д. № 847/2008г. относно делбата на недвижимия имот по касационната жалба на Н. С. М. от гр. К..
У. на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 25 /двадесет и пет /лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията, а при неизпълнение в срок – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: