О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 725
гр. София, 07.07.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 693 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 15 от 23.02.2010г. на Б. окръжен съд постановено по гр.д. № 998/2009г., с което е обезсилено решение на Районен съд П. по гр.д. № 251/2009г. в частта, с която съдът се е произнесъл по реда на чл. 154 ГПК/отм./ по истинността на нотариален акт № 1* т.І, рег. № 1* д. № 146/2005г. и производството в тази част е прекратено. В останалата част е оставено в сила решението на Районен съд П. , с което: 1. е отхвърлен иск по чл. 108 ЗС на ПК”И” с. П. против ЕТ „Е” гр. П. за установяване на собствеността и предаване владението върху търговски обект с площ 35 кв.м. в имот пл. № 103 по кад. план на с. Г., а по регулационен план не попада в границите на УПИ * от кв. 21 по плана на селото, а попада в улична регулация; 2. е отхвърлен иск по чл. 236, ал.2 ЗЗД между същите страни за заплащане на обезщетение за ползване на имота на база полагащия се наем за периода 14.06.2003г. до 31.05.2006г.
Жалбоподателят П. к. “И”, с. П. обжалва решението в частта, с която е оставено в сила решението на първата инстанция за отхвърляне на исковете. Поддържа в касационната си жалба, че решението е неправилно, тъй като съдът е направил погрешна преценка на събраните доказателства по делото. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК се позовава на трите хипотези, посочени в цитираната разпоредба. Счита, че решението е в противоречие с установената практика на ВКС по въпроса дали може да бъде придобита сградата отделно от земята не само въз основа на право на строеж, но и по давност; по въпроса относно задължението на наемателя, който продължава да ползва вещта, да заплаща уговорената наемна цена, както и по приложението на чл. 2, ал.3 ЗОбС. Сочи, че правилното приложение на разпоредбите на чл. 79 и 86 ЗЗД, чл.2, ал.3 ЗОбС, чл. 188 ГПК/отм./ е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата ЕТ “Е” гр. П., поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Подпомагащата страна О. П. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е допустима досежно иска по чл. 108 ЗС. В частта, с която се обжалва решението по иска по чл. 236, ал.2 ЗЗД касационната жалба е недопустима като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Видно е, че претенцията е предявена за заплащане на 972лв. и съгласно чл. 280, ал.2 ГПК решенията по дела с обжалваем интерес до 1000лв. не подлежат на касационно обжалване. Затова в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане.
Производството е по иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху търговски обект – павилион за закуски с площ 35 кв.м., построен в западната част на УПИ * от кв.21 по плана на с. Г., община П.. Ищецът ПК”И” поддържа, че е правоприемник на ПК „О” с. Г. и е собственик по давностно владение на имота; отдал е обекта под наем на ответника, но след изтичане срока на договора той отказал да го освободи. От фактическа страна е установено, че с нотариален акт № 1* т.І, рег. № 1* д. № 146/2005г. ищецът се е снабдил с документ за собственост относно имота въз основа на придобивна давност, като е доказано в производството по издаване на нотариалния акт, че за имота няма съставен акт за държавна или общинска собственост – такъв има за терена и за сградата на училището, която е в същия поземлен имот. Събраните гласни и писмени доказателства относно строителството на павилиона сочат, че е построен през 1970 – 1971г. поетапно с доброволен труд на населението и със средства на общината и ПК”О”, с. Г., както и че е бил стопанисван от ПК „О” като единствена организация, имаща право на търговска дейност. Съдът е установил правоприемство между ПК „О”, участвала в строителството и ищцовата ПК”И”, но е счел, че процесният обект е станал държавна собственост по приращение и не е могъл да бъде придобит от кооперацията по давност с оглед забраната на чл. 86 ЗЗД, действала до 1996г. и продължена след това от §1 от Закона за допълнение на ЗС, според който давността за придобиване на държавни или общински имоти спира да тече до 31.12.2011г. Съдът е посочил, че не дължи произнасяне по наличието на друго основание за придобиване на собствеността, извън давностното владение, тъй като такова не е наведено от ищеца. Същевременно е отбелязал, че евентуална претенция за собственост на основание построяването на обекта със средства на кооперацията съгласно чл. 2, ал.3 ЗОбС би била също неоснователна, понеже в случая сградата не е построена само със средства на кооперацията.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Касаторът се позовава на противоречие с установената практика на ВКС по въпроса дали може да бъде придобита сградата отделно от земята не само въз основа на отстъпено право на строеж, но и по давност и сочи Решение № 1* от 17.03.2009г. на ВКС по гр.д. № 5360/2007г., ІV г.о, Решение № 2* от 24.01.2006г. на ВКС по гр.д. № 1368/2004г., ІV г.о. и решение № 1* от 02.12.2008г. на ВКС по гр.д. № 4507/2007г., V г.о. В първото решение се приема, че сграда, отделно от земята, може да бъде придобита по давност, както и че абсолютна забрана за придобиване по давност върху вещи „социалистическа собственост” се съдържа в чл. 86 ЗС в редакцията до изменението в ДВ бр. 31/1990г., като разпоредбата не е забранявала придобиване по давност от кооперативни организации. В това решение е налице позоваване и на Решение № 2145/2005г. / посочено по-горе/, което също постановява, че чл. 86 ЗС не е забранявал придобиване по давност, когато давността се е упражнявала не от граждани срещу държавата, а от кооперативни организации. Третото представено решение приповтаря разрешението в решение № 2145/2005г. Въз основа на така установената практика се разкрива противоречие с приетото в обжалваното решение относно възможността имотът да бъде придобит по давност при положение, че земята е била държавна собственост, което обуславя допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.2 ГПК.
Другият, поставен в изложението, въпрос касае претенцията по чл. 236, ал.2 ЗЗД, по отношение на която решението е влязло в сила и затова не следва да бъде обсъждан.
Въпросът за приложението на чл. 2, ал.3 ЗОбС не покрива основанието по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като този въпрос не е обусловил изхода на спора. Съдът изрично е посочил, че не дължи произнасяне по въпроса дали собствеността е придобита на друго основание, извън предявеното с исковата молба и е добавил съображенията по чл. 2,ал.3 ЗОбС само за пълнота.
Тъй като се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.2 ГПК, то не следва да се разглеждат изложените мотиви, свързани с основанието по т.3 на чл. 280, ал.1 ГПК, доколкото то е приложимо при липса на съдебна практика по даден въпрос, а в случая има такава, която е противоречива.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл. 280, ал.2 ГПК касационната жалба на П. к. “И”, с. П. срещу въззивно решение № 15 от 23.02.2010г. на Б. окръжен съд, постановено по гр.д. № 998/2009г. в частта му относно иска по чл. 236, ал.2 ЗЗД с цена 972 лв.
ДОПУСКА касационно обжалване на посоченото въззивно решение № 15 от 23.02.2010г. на Б. окръжен съд, постановено по гр.д. № 998/2009г. в частта му относно иска по чл.108 ЗС по касационната жалба на П. к. “И”, с. П., община П..
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса за касационното обжалване по сметка на Върховния касационен съд в размер на 50 /петдесет/ лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията, а при неизпълнение – за прекратяване.
В частта, с която жалбата се оставя без разглеждане, определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд. В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: