О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
гр. София, 25.02.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 85 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение на П. окръжен съд, Гражданска колегия, № 507 от 29.10.2009г. постановено по гр.д. № 605/2009г., с което е обезсилено решението на П. районен съд от 28.04.2009г. по гр.д. №1098/2006г. и е прекратено производството по делото. С посоченото решение на районен съд е бил отхвърлен иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ на С. Л. д. „С” гр. П. против О. П. за признаване за установено по отношение на ответника, че към момента на образуването на ТКЗС ищецът е бил собственик на земеделски имот с площ 17,843дка в северната част на ловното стопанство, в землището на гр. П., представляващо имот, посочен в нотариален акт № 119,т.ІV,1 д. № 791/1938г. целия с площ 66,881 дка при моста на р. Тополница, понастоящем идентифициран като пл. № 0* в м. „К” по плана за земеразделяне на П.
Жалбоподателят С. Л. д. поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че цялото въззивно производство е водено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; съдът не е допуснал исканите доказателства и по този начин е нарушил ТРОСГК № 1/2001г. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на чл. 280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. Твърди, че са постановени други решения на П. окръжен съд относно съседни имоти и при същите доказателства съдът не е приел исковете за недопустими. С оглед на това е налице противоречие с обжалваното решение. Досежно основанието по т.3 счита, че в практиката няма ясни и категорични отговори на въпросите дали земеделския характер на земята е условие за допустимост на реституцията, съответно дали условията по чл. 10, ал.1 ЗСПЗЗ са условия за разглеждане на иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ или за неговата основателност, при положение че имотът вече е възстановен от ПК в полза на ответника именно като земеделски имот. Навежда се довод, че в случая характера на ползването на имота като ловно стопанство не го изключва категорично от отрицателните условия на чл.2 ЗСПЗЗ.
Ответникът по жалбата О. П. я оспорва. Поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Подпомагащата страна „Д” О. също оспорва жалбата. Изтъква, че не са налице предпоставките за допустимост на обжалването.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 съдът намира следното:
Производството е по предявен от С. Л. д. „С” гр. П. против О. П. иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. След уточнения на исковата молба съдът е приел, че са заведени три иска – по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ и по чл. 97, ал.1 ГПК/отм./ относно собствеността върху имота, както и иск по чл.26 ЗЗД за нищожност на разпоредителна сделка между ответника и третото лице. С оглед на това производството е разделено и по настоящето дело се разглежда единствено иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска поради липса на правоприемство между ищеца и Л. д. „С”, което е титуляр на собствеността по нотариалния акт от 1938г. Във въззивното производство съдът е счел правоприемството за безспорно с оглед на влязло в сила решение, с което по отношение на Националния ловно-рибарски съюз е признато правоприемството. Ищецът установява собствеността си върху имота с констативен нотариален акт от 1938г. за 66,881дка общинско място за фазанария, стрелбище, паркове и др., находящо се при моста на р. Тополница, придобито на основание Закона за физическото възпитание на българската младеж от 1931г. Имотът е заявен за възстановяване по ЗСПЗЗ, но е постановен отказ, който е обжалван и производството по обжалването не е приключило. От своя страна ответникът О. П. също е поискал възстановяване на собствеността и е постановено положително решение на П. комисия – П. №3Б049 от 30.07.1998г., с което собствеността е възстановена с план за земеразделяне, като вида на имота е „храсти”. О. е съставила акт за общинска собственост за имота през 2003г. При тези данни, съдът е счел, че имотът не отговаря на понятието „земеделска земя”, а на възстановяване подлежат само такива земи по смисъла на ЗСПЗЗ. Приел е, че имотът има статут на неземеделски такъв от придобиването му, който е запазен и до момента, а ищецът продължава да го владее. Поради това имотът не може да бъде възстановяван по реда на ЗСПЗЗ, тъй като не са налице предпоставките на чл. 10 ЗСПЗЗ. По тези съображения съдът е счел искът за недопустим и е прекратил производството по делото.
Съгласно изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване жалбоподателят счита, че съдът се е произнесъл по въпросите, дали неземеделския характер на имота представлява процесуална пречка за възстановяване на собствеността и дали характера на ползването на имота като ловно стопанство го изключва категорично от отрицателните условия по чл. 2 ЗСПЗЗ. Тези въпроси се явяват обуславящи изхода на спора, тъй като именно даденото от съда разрешение на тези въпроси е довело до извод за недопустимост на иска.
Твърди се от жалбоподателя, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на П. окръжен съд, който е разгледал други два иска за съседни имоти със същия статут и характер, но не е приел, че имотите нямат земеделски характер и не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ. Действително приложените две решения по гр.д. №№333/2009г. и 334/2009г. на П. окръжен съд касаят спорове за собственост по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗЗ относно имоти на същото сдружение, включени в същия нотариален акт, където въззивния съд е разгледал исковете по същество и ги е отхвърлил на друго основание /липса на правоприемство на страната на ищеца/, без да бъде поставен под съмнение въпроса за възможността тази земя да бъде възстановявана по реда на ЗСПЗЗ. Тези решения, макар и противоречащи на настоящето, не са влезли в сила, поради което не могат да обосноват основанието по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК, което визира само влезли в сила решения на съдилищата.
Що се отнася до основанието по т.3 на чл. 280, ал.1 ГПК следва да се приеме, че то е налице. Съдът е приел, че земеделския характер на земята е една от кумулативните предпоставки на чл. 10, ал.1 ЗСПЗЗ за допустимост на реституцията, а земеделски характер има земята, която е предназначена за земеделско производство и отговаря на отрицателните условия на чл. 2 ЗСПЗЗ и чл.1 ППЗСПЗЗ. И след като към момента на придобиване, и към момента на образуване на ТКЗС процесния имот по предназначението си няма земеделски характер, то искът е недопустим. Разрешаването на въпроса за характера на процесния имот и допустимостта на реституирането му по ЗСПЗЗЗ е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Няма съдебна практика относно това дали статута на имота като намиращ се в границите на ловно стопанство и ползването му с такова предназначение го изключва от даденото в чл.2 ЗСПЗЗ и чл.1 ППЗСПЗЗ понятие за земеделска земя. Поради това съдът счита, че е налице основанието на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК и касационното обжалване следва да се допусне.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение на П. окръжен съд, Гражданска колегия, № 507 от 29.10.2009г. постановено по гр.д. № 605/2009г. по жалбата на С. Л. д. „С” гр. П..
У. на жалбоподателя С. Л. д. „С” гр. П. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 38,60 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или след изтичане на срока за изпълнението им.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: