Р Е Ш Е Н И Е
№ 1419
София, 22.12.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в съдебно заседание на 25.11.2008 две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря ЮЛИЯ ГЕОРГИЕВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 37/2008 година
Производството е по член 218 а ал.1 б.”б” от ГПК/отм/ във връзка с параграф 2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Ю. В. С. от гр. С. против решение №214/10.10.2007г. на Софийски апелативен с. ,втори състав ,постановено по гр.д. №2211/2006г. по описа на същия съд.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и се иска отмяна на въззивното решение в обжалваната му част.
Ответника по касационната жалба Прокуратурата на Р. Б. гр. С.,моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
Ответниците по касационната жалба Р. с. гр. Г. и О. с. с. гр. Г. не вземат становище по жалбата.
Постъпила е и касационна жалба,подадена от П. на Р. Б. гр. С. против горепосоченото решение,като се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на въззивното решение,като се иска отмяната му в обжалваната част.
При извършената проверка касационният с. установи следното:
По касационната жалба на Ю. В. С.:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената касационна жалба е частично основателна.
С решението си въззивният с. е:
-обезсилил решение №27/03.07.2006г. по гр.д. №3310/2003г. по описа на Софийски градски с. в частта му,с която е осъден Р. с. гр. Г.,О. с. с. гр. Г. и Прокуратурата на РБ солидарно да заплатят на Ю. В. С. законна лихва върху цитираните в решението суми за времето от 09.12.1998г. до 01.03.2002г. и е прекратил производството по делото в тази му част,
-отменил горепосоченото решение на първоинстанционния с. в частта му,с която е осъден Р. с. гр. Г.,О. с. с. гр. Г. и Прокуратурата на РБ солидарно да заплатят на Ю. С. цитираните суми в решението и вместо него е постановено:
-осъжда Р. с. гр. Г.,О. с. с. гр. Г. и Прокуратурата на РБ солидарно да заплатят на Ю. В. С. сумата 7000 лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди,заедно със законната лихва,считано от 01.03.2002г. до окончателното й изплащане,както и да заплатят описаните в решението суми,представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди,в цитираните размери за всеки пункт поотделно,ведно със законната лихва върху сумата считано от 01.03.2002г. до окончателното й изплащане,на основание член 2 т.2 от ЗОДОВ,както и сумата 218 лева разноски по делото,като оставя в сила решението в останалата му обжалвана част.
Предмет на касационната жалба на Ю. С. е частта от решението на въззивния с. ,с която са отхвърлени претенциите му за обезщетение на претърпените от него имуществени вреди,както и частта му за претърпените неимуществени вреди.
Въззивният с. е констатирал,че срещу Ю. С. е било образувано наказателно производство на 06.10.1998г. по сл.д. №502/1998г. по описа на О. с. с. Г. ,за което последният е бил оправдан с влязла в законна сила присъда от 10.08.2001г. по нохд. №115/2000г. по описа на Габровски окръжен с. ,по предявените обвинения за извършени престъпления по цитираните тестове от НК. Съдът е анализирал доказателствата по делото,свързани със създалото се негативно отношение към жалбоподателя С. от страна на близки и познати,по повод образуваното наказателно производство срещу него,факта,че е бил притеснен,също така изключен като член на БСДП,а и вследствие на наложената мярка за неотклонение”задържане под стража”,съпругата му,заедно с детето им напуснали семейното жилище,в резултат на което е стигнал до извода,че е налице хипотезата на член 2 т.2 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Държавата,чрез Прокуратурата на РБ,О. с. с. гр. Г. и Р. с. Г.,за причинените на жалбоподателя неимуществени вреди. Съдът е посочил,че обезщетението за причинените на жалбоподателя вреди следва да обхване и вредите от незаконното му „задържане под стража” за периода от време от 06.10.1998г. до 09.12.1998г.,а също така и че наказателното производство срещу последния е продължило от 06.10.1998г. до 10.08.2001г.,и е стигнал до извода,че предявеният иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди се явява основателен за размер от 7000 лева,като иска следва да се отхвърли до пълния му предявен размер от 16400 лева.
В жалбата си, касаторът навежда оплаквания за неправилно приложение на материалния закон,при определяне размера на претендираното от него обезщетение за претърпените неимуществени вреди,като моли същите да се присъдят в пълния им предявен размер. Навеждат се доводи относно нанесените му сериозни неимуществени вреди,в резултат на престоя в ареста-за период от два месеца,при унизителни,нездравословни и нехигиенични условия в същия,за което са налице доказателства по делото,които не са били предмет на анализ и преценка от страна на въззивния съд. Наред с това,касаторът посочва,че в резултат на незаконното му задържане под стража и от инициираното наказателно производство, е довело до накърняване на доброто му име,включително и чрез публикации в пресата,видно от представените по делото печатни материали,което също не е било взето предвид при определяне на дължимото обезщетение за цялостната му обезвреда за причинените неимуществени вреди. Тези оплаквания по съществото си са основателни. В настоящия случай, касаторът С. ,на когото е било наложена горепосочената мярка за неотклонение,като резултат на повдигнатото обвинение и образуваното наказателно производство,е бил оправдан с посочената влязла в законна сила присъда на Габровски окръжен съд. В този случай обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под стража,поради което когато деецът е признат за невинен,причинените неимуществени вреди-болки и страдания,следва да се преценят с оглед на общия критерий за справедливост по член 52 от ЗЗД. Видно от съдържанието на депозираните пред въззивната инстанция показания на свидетеля Р,който също е бил задържан в ареста,заедно с касатора,условията за престой са били твърде тежки и нехигиенични,което е довело до причиняване на стрес и пълен дискомфорт,не само с оглед задържането и лишаването от възможността за контакти с близки и роднини,но и до принудата да бъде обективно търпяно,ежедневно, в продължение на два месеца,това положение от задържания,настоящия касатор С. ,което не е било отчетено и взето предвид от съда при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Наред с това,в резултат на повдигнатото и поддържано незаконно обвинение,видно от приложените по делото,печатни материали,свързани със задържането и образуваното наказателно производство срещу касатора, това е станало известно на широк кръг от обществото,безспорно и на роднини, близки и познати на касатора,което е довело и до уронване на неговия авторитет и накърняване на доброто му име,за което също се дължи обезщетение в рамките на причинените неимуществени вреди. Ето защо,касационният с. намира,че при преценката си за дължимото обезщетение ,въззивният с. неправилно е приложил разпоредбата на член 52 от ЗЗД,свързана с основните критерии за справедливост,като не е взето предвид претърпяното от касатора при престоя му в ареста,както и накърняването на доброто му име,чрез изнасянето на обстоятелствата,във връзка с незаконното обвинение повдигнато срещу него, в пресата. При това положение ,с оглед на изискването за пълно овъзмездяване на причинените вреди,преценено с оглед разпоредбата на член 52 от ЗЗД,касационият с. счита,че съответстващото обезщетение за причинените неимуществени вреди на касатора следва да се увеличи с 3000 лева.
По отношение на отхвърлената част от претенцията на ищеца,настоящ касатор, за причинени имуществени вреди,изводите на въззивния с. са правилни и законосъобразни. От една страна,част от твърдяните от ищеца имуществени вреди,свързани с разходи по записване и кандидатстване в английски колеж,са останали недоказани,както че последните са реално направени,така и наличието на причинна връзка с образуваното наказателно производство срещу него,поради което не са налице условията за ангажиране на отговорността на държавата по реда на член 2 т.2 от ЗОДОВ. По отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди на горното основание на ищеца,в качеството му на едноличен търговец,изразяващи се в пропуснати ползи и нереализирана печалба от експлоатация на търговски обект-кафе-клуб,също не може да ангажира отговорността на държавата в посочената хипотеза,тъй като в самата разпоредба на член 2 от ЗОДОВ,изрично е предвидено,че” Държавата отговаря за вредите,причинени на граждани от органите на дознанието,следствието,съда и особените юрисдикции”. Следователно, по реда на този закон не е предвидена възможността в посочената в член 2 т.2 ,както е в настоящия случай,хипотеза,да се дължи обезщетение за причинени вреди на други лица-в случая в качеството на едноличен търговец,освен на такива причинени им в качеството на граждани.
По жалбата на Прокуратурата на Р. България:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената касационна жалба е неоснователна.
Предмет на касационната жалба е частта от решението на въззивния с. ,с която е била осъдена Прокуратурата на РБ да заплати солидарно с Р. с. Г. и О. с. с. Г. ,на основание член 2 т.2 от ЗОДОВ ,посочените в решението суми,представляващи обезщетение за причинените неимуществени и имуществени вреди на Ю. С. Навеждат се аргументи,че определеният размер за дължимо обезщетение за неимуществени вреди е завишен и не съответства на действително претърпените вреди,тъй като периода на „задържане под стража” бил значително кратък и изводите на съда били изградени на показанията на свидетели,близки на ищеца,които са заинтересовани от изхода на делото. Също така се изтъкват аргументи за характера на претърпените имуществени вреди,присъдени от съда,които следвало да се искат в наказателното производство като разноски направени в същото. Тези оплаквания са неоснователни. Преценката на съда,при наличието на горепосочената хипотеза от ЗОДОВ,безспорно е свързана с оценка на всички действително претърпени неимуществени вреди,като размера се определя съобразно принципа предвиден в разпоредбата на член 52 от ЗЗД. Обстоятелствата,свързани с продължителността на престоя на ищеца в ареста,са били изрично отчетени от въззивния с. и подведени под горния критерия ,заедно с факта,свързан с продължителността на образуваното срещу последния наказателно производство,приключило с влязлата в сила оправдателна присъда. В този случай, съдът правилно е приложил материалния закон и изводите му съответстват на доказателствата по делото. По отношение на присъдените суми за причинени имуществени вреди,след като са налице доказателства,че те са били причинени на ищеца,и заплащането на посочените суми произтича и е в пряка причинна връзка с повдигнатото обвинение,мярката за неотклонение и образуваното наказателно производство срещу ищеца,довело до тези разходи,не съществува изрично законово изискване същите да се претендират като разноски по делото,както се аргументира в жалбата си касаторът. Следователно,въззивният с. правилно е приложил материалния закон и преценката му отговаря на събраните по делото доказателства.
Водим от горното, състав на пето гражданско отделение на Върховния касационен с.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №214/10.10.2007г. на Софийски апелативен с. ,гражданско отделение,втори състав,постановено по гр.д. №2211/2006г. по описа на същия с. ,в частта му,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния с. ,за разликата на присъдената сума над 7000лева до 10000лева,по предявеният от Ю. В. С. против Р. с. гр. Г.,О. с. с. гр. Г. и Прокуратурата на Р. Б. ,гр. София, иск за причинени неимуществени вреди,на основание член 2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Р. с. гр. Г.,О. с. с. гр. Г. и Прокуратурата на Р. Б. гр. С. да заплатят солидарно на Ю. В. С. сумата 3000лева/три хиляди лева/,ведно със законната лихва от 01.03.2002г. до окончателното й заплащане,представляващо обезщетение за неимуществени вреди на основание член 2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: