О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 194
София, 26.02. 2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети фувруари през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1238 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. А. П. и Ф. Х. П. /починал в хода на настоящото производство, в чиито права, на основание чл.227 ГПК, са конституирани наследниците му по закон Г. А. П., Я. Ф. П., Н. Ф. П. и С. Ф. П./ против решение № 74 от 2.04.2008 г., постановено по гр.д. № 283 описа за 2007 г. на Окръжен съд С. , с което е оставено в сила решение № 290 от 23.03.2007 г. по гр.д. № 237 от 2005 г. на Районен съд- Д. в частта за уважаване на ревандикационния иск, предявен на 4.10.2005 г. от държавата, чрез Д. лесничейство Д. против С. А. П., Ф. Х. П. , С. Х. И., Г. Х. М., С. М. П. и Ф. М. К., като наследници на Х. А. П. , починал на 27.08.1971 г. по отношение на имоти с № 1* от 47 дка в м.”К”, № 1* от 1-777 дка в м.”Н”, № 1* от 0.198 дка в м.”Н”, № 1* от 0.714 дка в м.”Н”, № 1* от 0.311 дка в м.”Н”, № 1* от 3.000 дка в м.”Н” и № 1* от 46.998 дка в м.”К”, всички по картата на възстановената собственост на землище Д. , признати за държавна собственост.
Държавата оспорва наличието на основание по чл.280, ал.1 ГПК, а С. Х. И., Г. Х. М., С. М. П. и Ф. М. К. не са изразили становище по предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Съдът е сезиран с иск по чл.108 ЗС, основан на твърдението, че в района на гр. Д. са съществували само държавни гори и в нарушение на закона процесните имоти са възстановени на наследниците на Х. А. П. с решение № 442 от 10.05.2001 г. по заявление вх. № 442 от 28.10.1999 г. на ПК Д. , на основание чл.14, ал.6 от ЗВСГЗГФ.
Въззивният съд е приел, че процесните имоти са били държавни гори и липсват доказателства да са били собственост на наследодателя Х да са отнети от него. Решението на ПК е постановено въз основа на решение на О. комисия от 30.08.2000 г. по чл.14, ал.4 от ЗВСГЗГФ, което е взето от незаконен състав, тъй като подписалият го С. П. не е определен със заповед на министъра за участие в комисията. Обсъдено е възражението за недопустимост на иска, поради разрешаване на въпросите относно законосъобразността на решението на ПК от 10.05.2001 г. и относно възможността за преразглеждане на спора за предпоставките за възстановяване на собствеността с влезли в сила административни съдебни решения, като представители на ищеца и държавен орган са участвали в административната процедура. Същото е прието за неоснователно, тъй като пред съдилищата е развито производство спрямо решение № 4* от 2003 г. /с което ОСЗГ-гр. Доспат отменя решение № 442/10.05.2001 г. на ПК-гр. Доспат/ и в него са разгледани само процусеални въпроси, като изобщо не е изследван въпросът дали на наследниците на Х. П. законосъобразно са възстановени имотите. В самото административно производство по чл.14 ЗВСГЗГФ участват различни държавни органи, макар и в рамките на едно и също министерство – на земеделието и горите, с различни задължения и възможности за защита на държавния интерес в различните области, което предполага, че всеки от тях бил бил обвързан с акт на другия държавен орган, доколкото е участвал в производството по постановяването му и то с възможност да му влияе, както при първоначалното му издаване, така и да го атакува ефективно впоследствие, а за Д. лесничейство Д. не е съществувала такава възможност, поради което същото не е обвързано от решението на ПК, а и доколкото решението на О. коминия по чл.14, ал.4 ЗВСГЗГФ е задължително за ПК, то и този държавен орган няма възможност да защити интересите на държавата, защото не може да постанови отказ при наличието на задължително положително решение на областната комисия, за което не е предвиден ред за атакуване нито от ПК, нито от орган, чийто представител участва в нея.
Касаторите се позовават на основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Поддържат, че е налице противоречие с ТР № 6 от 10.05.2006 г. по т.гр.д. № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС относно обхвата накосвения съдебен контрол върху решенията на О. комисия С. от 30.08.2000 г. и на ПК Д. от 10.05.2001 г. Д. лесничейство Д. е участвал както в производството пред О. комисия и е имал право да обжалва решението, поради което е обвързано от стабилитета на административния акт и косвения съдебен контрол е ограничен и се изчерпва само до преценка налице ли са основания за нищожността на административния акт. В т.4 на посоченото тълкувателно решение изрично е прието, че косвения съдебен контрол върху административни актове за отмяна на отчуждаването по чл. 4 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС се осъществява в исковото производство по спорове за собственост не само по възражение за нищожност, но и по възражение за материална незаконосъобразност на акта за реституция на имота. Същото важи и за административните актове за възстановяване право на собственост върху гори и земи от горския фонд, а следователно изводите на въззивния съд не противоречат на задължителните указания по тълкувателното решение.
Твърди се противоречие с ТР № 1 от 4.01.2001 г. по т.гр.д. № 1/2000 г., тъй като въззивният съд служебно е назначил експертиза без да са били налице разгледаните от ВКС хипотези, нито са изпълнени изискванията на чл.130 ГПК /отм./. Във въззивното производство служебно е назначена съдебно-техническа експертиза, която са посочи върху лесо-техническата карта яйлаците, в които има заявени имоти и в които са възстатновени. В т.10 от посоченото тълкувателно решение изрично е указано, че когато се налага от съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, отнасящи се до специални области на знанието, които имат отношение към обосноваността на решението, съдът може служебно да допусне експертно заключение не само за проверка на събрани други доказателства, но и като доказателство със самостоятелно значение за процеса на доказване, а следователно действията на въззивния съд са в съответствие със задължителните указания по прилагане на процесуалния закон.
Представено е решение № 204 от 12.05.1999 г. по н.д. № 18/99 г. на ВКС, І н.о., съгласно което „без значение е в случая, че решаващият съд е отговарял на всички формални изисквания за безпристастно правораздаване, след като е функционирал така, че по недвусмислен начин е подронил доверието в независимостта си – особено показателни в това отношение са мотивите към присъдата. Декларираната в тях лична зависимост от съдията-докладчик по възложеното му дело /няма значение дали е хипотетична или реална/ компрометира постановения съдебен акт не само от гледна точка на една от страните. Безпристрастността на съда и в частност на отделния магистрат е функция от неговата независимост. Личната безпристрастност на членовете на съдебния състав по принцип се презюмира, освен ако не съществуват доказателства за противното, както това е вслучая. Дейността на съда и постановените от него актове трябва да вдъхват доверие не само в обвиняемите, но и в обществото. По тези причини всеки съдия /и съдебен заседател/ за когото съществува опасение, че не би могъл да бъде безпристрастен и независим, следва да се оттегли от делото”. Мотивирано е противоречиво разрешаване на правен въпрос относно изискването за безпристрастност на събения състав с оглед направеното и неуважено от съда искане за отвод на член на съдебния състав, поради разглеждане на съдебни спорове, идентични на настоящия, по които Д. лесничейство- Д. е предявило искове с твърдение, че възстановените гори са били държавна собственост и по които съдия от състава вече е формирал мнение, че са налице предпоставките за уважаване на иска по чл.108 ЗС. Практиката по друг процесуален закон – НПК – не удостоверява наличието на противоречиви решения по нормата на чл.12 ГПК, а следователно не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е обосновано за следните правни въпроси:
– задължителен ли е правозащитният стандарт, установен в практиката на Е. съд по правата на човека при разглежданена казус, който разкрива съществени сходсктва от фактическа и правна страна /въпросът е поставен с оглед тезата, че въззивният съд е игнорирал изцяло възприетото в решението на Е. съд по делото „К” принципно становище за недопустимост за преразглеждане на въпрос, решен в производство и в съдебен процес, по който държавата е участвала.
– формирана ли е сила на пресъдено нещо между държавата и касаторите по отношение на спора за валидността на административния акт, с който е извършена реституция на процесните имоти с решението на ВАС № 979 от 1.02.2005 г. по адм.д. № 10147/2004 г.
И двата въпроса са неотносими към данните по делото и изводите на въззивния съд, доколкото в случая възстановяването на собствеността е извършено само в рамките на административната процедура пред органа по поземлена собственост, а административното съдебно производство, приключило с решение № 979 от 1.02.2005 г. по адм.д. № 10147/2004 г. на ВАС е било свързано не с предпоставките за възстановяване на собствеността /по отношение на които е осъществен косвения съдебен контрол на решението на ПК от въззивния съд/, а с предпоставките за отмяна или изменение на влязъл в сила административен акт, който не е бил обжалван пред съда.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 74 от 2.04.2008 г., постановено по гр.д. № 283 описа за 2007 г. на Окръжен съд- С.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: