Р Е Ш Е Н И Е
№ 1458
София, 15.12.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Пето гражданско отделение, в публично съдебно заседание на втори декември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретаря Юлия Георгиева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 623 по описа за 2008 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал.3 от ГПК във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на И. В. Г. против решение № 136 от 3.09.2007 г., постановено по гр.д. № 802 по описа за 2002 г. на Софийски градски съд, ІV-А гражданско отделение в частта, с която е оставено в сила решение от 8.11.2001 г. по гр.д. № 4298/1996 г. на Софийски районен съд, 53-ти състав за осъждане на И. В. Г. да заплати на Д. Г. К., В. Д. К. и Г. Д. К., на основание чл.31, ал.2 от ЗС сумата 3445 лв. или по 1148.33 лв. за всеки, обезщетение за лишаване от ползване на апартамент № 47, заедно със законната лихва от предявяване на иска и същото решение е отменено в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане обезщетение за лишаване от ползването на апартамент _№ 46 до размер на сумата 1695.30 от общо претендираните 3000 лв. и за периода 19.05.1997 г. – 10.11.1999 г. и иска по чл.86 от ЗЗД за обезщетение за забава върху обезщетението за лишаване от ползване на апратамент № 47 до размер на сумата 1349 лв. и е постановено друго за осъждане на И. В. Г. да заплати на Д. Г. К., В. Д. К. и Г. Д. К. сумата 1695.30 лв. /по 449.67 лв. на всеки един от тях/, на основание чл.30, ал.3 от ЗС – обезщетение за лишаване от ползите, реализирани от отдаване под наем на апартамент № 46 в гр. С., за периода 19.05.1997 г. – 10.11.1999 г., заедно със законната лихва, считано от 10.11.1999 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.86 от ЗЗД сумата 1349 лв. /по 565.10 лв. на всеки един от тях/ – лихва за периода от 26.04.1996 г. до 10.11.1999 г. върху обезщетението за лишаване от ползването на апартамент № 47 и разноски за въззивното производство в размер на 329.67 лв.
В жалбата са развити оплаквания, които по същество се свеждат до довод за неправилно приложение на материалния закон, тъй като липсва валидна покана, в която да е отразено какво се претедира /обезщетение или реално ползване/ и конкретни искания относно обезщетението.
Ответниците по касационната жалба Д. Г. К., В. Д. К. и Г. Д. К. не изразяват становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Пето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл.218а и сл. ГПК /отм./, намира следното:
По реда на чл.286 от ГПК /отм./ съдът е бил сезиран с предявени в съдебно заседание на 10.11.1999 г. от Д. Г. К., В. Д. К. и Г. Д. К. против И. В. Г. искове за заплащане обезщетение за лишаване от ползването на собствените на ищците идеални части от двата делбени апартамента.
По отношение на апартамент № 47 съдът е приел, че съсъобствеността е възникнала по наследство от 12.11.1989 г., като в процесния период 26.04.1994 г. – 10.11.1999 г. само И. Г. е ползвала имота. Поканата за заплащане на обезщетение се съдържа в исковата молба, препис от която е получен на 12.05.1994 г. и от този момент съответно се дължи обезщетение за лишаване от ползване на правата на ищците в съсобствеността, което е съизмеримо със средната наемна цена. По отношение на апартамент № 46 е прието, че съсобствеността е възникнала от 19.05.1997 г., когато е влязло в сила решението, с което на основание чл.30 от ЗН е намалено дарението на този апартамент. За периода 19.05.1997 г. – 10.11.1999 г. имота е отдаван под наем от И. Г. и доколкото същата не е ангажирала доказателства за получени доходи по-ниски от средната пазарна наемна цена, то дължи на ищците общо 53.82 % от пазарния наем.
Въззивното решение е законосъобразно. Неоснователна е тезата на касаторката, че за да се приеме, че е налице валидна покана от ищците, то същата трябва да съдържа конкретно искане – за ползване или за заплащане на обезщетение, както и относно размера на претендираното обезщетение. Всеки съсобственик има право да ползва цялата вещ. Ползването може да бъде за лично служене /т.е. упражняване на фактическа власт за задоволяване на собствените нужди/ или за извличане на плодовете от вещта. Отношенията между съсобствениците във връзка с личното ползване на вещта се отличават от отношенията между тях във връзка с извличането и разпределението на плодовете и при липса на съгласие по тези въпроси се регламентират от нормите на чл.31, ал.2 и чл.30, ал.3 от ЗС, които съставляват конкретни хипотези, основани на принципа за недопустимост на неоснователно обогатяване.
Съгласно чл.30, ал.3 от ЗС всеки от съсобствениците има право на част от добитите доходи от вещта, съответствуваща на неговия дял от съсобствеността. Този от съсобствениците, който е събирал доходите, дължи да заплати на останалите съсобственици обезщетение за ползите, от които те са лишени. Задължението възниква от момента, в който е реализиран съответния доход и без да е необходима покана и тъй като единствените доводи в касационната жалба са свързани с твърдението за липса на валидна покана, то решението в частта, с която е присъдена сума на основание чл.30, ал.3 от ЗС и лихва за забава върху нея, касаещи разпределение на доходите от апартамент № 46 следва да бъде оставено в сила.
Неоснователни са и доводите, че отправената с исковата молба покана за заплащане обезщетение за лишаване от ползването на апартамент № 47 не е породила правно действие, тъй като не съдържа конкретни искания за реално ползване или за заплащане на конкретна сума. Предпоставка за възникване на задължението за обезщетяване в хипотезата на чл.31, ал.2 от ЗС е съсобствено имущество да се ползва лично /т.е. за задоволяване на лични ежедневни нужди/ и да е отправена писмена покана до съсобственика с искане за лично ползване, респ. за заплащане на обезщетение. Законът е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието на поканата. От същността на правоотношенията в съсобствеността, съставляваща правно състояние на едновременно съществуване на множество взаимно свързани права на собственост на няколко лица върху една и съща вещ, включващи в себе си и правомощието на носителите му да си служат лично с вещта, следва че всеки съсобственик има право да ползва цялата вещ, но това право е ограничено от конкуренцията на еднородните права за ползване, които имат другите съсобственици. Именно това взаимно ограничение на правата се регламентира с нормата на чл.31 от ЗС, а следователно всяко писмено искане, което се позовава на тази норма, съставлява покана. Собственикът, който лично ползва вещта дължи от момента на получаването й обезщетение от ползата, от който са лишени останалите съсобственици, а това е средната наемна цена, която биха могли да получат за правата си. В този смисъл неотносимо е дали в писмената покана се съдържа искане за заплащане на конкретна парична сума или не. Ирелевантно за възникване на задължението е и липсата на уточнение дали се претендира реално ползване или заплащане на обезщетение, тъй като всеки съсобственик сам решава дали да ползва лично правата си или да реализира доходи от тях. Ответникът по иск по чл.31, ал.2 от ЗС може да установи, че не дължи обезщетение само ако докаже, че другите съсобственици са ползвали общо имущество, което съответства на правата им или са реализирали доходи от такова имущество, а подобни твърдения по делото не са наведени.
В обобщение не са налице релевираните основания за касиране на въззивното решение в атакуваната му част и същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на Пето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 136 от 3.09.2007 г., постановено по гр.д. № 802 по описа за 2002 г. на Софийски градски съд, ІV-А гражданско отделение в частта, с която са уважени предявените искове по чл.31, ал.2 от ЗС, чл.30, ал.3 от ЗС и чл.86 от ЗЗД.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: