Р Е Ш Е Н И Е
№ 1423
София, 12.12.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Пето гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретаря Юлия Георгиева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 184 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, б.”а” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на П. Х. Л. против решение № 208 от 2.07.2007 г., постановено по гр.д. № 971 по описа за 2006 г. на Софийски градски съд, Брачна колегия в частта, с която е отменено решение № 249 от 16.10.2006 г. по гр.д. № 894/2005 г. на Софийски районен съд, 88 състав относно упражняването на родителските права и семейното жилище и е постановено друго за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Х. , родено 1991 г. на майката М. М. Л., определяне режим на лични отношения с бащата всяка година 35 дни през лятната му ваканция в България, осъждане на П. Х. Л. да заплаща издръжка в размер на 40 лв., считано от 11.03.2005 г. и предоставяне на семейното жилище, собственост на М. М. Л. на М. М. Л.
В жалбата са развити оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е взел под внимание изложените от касатора доводи и е заменил задължението за лично изслушване на непълнолетното дете с приемане на негова писмена декларация, за необоснованост на изводите за условията, които майката осигурява на детето, тъй като единствените доказателства в тази насока са свидетелски показания и неправилно приложение на материалния закон, поради което се иска отмяна на решението в атакуваната му част и постановяване на друго, с което родителските права да се предоставят на бащата, както и ползването на семейното жилище.
Ответницата по касационната жалба М. М. Л. оспорва същата.
Върховният касационен съд, състав на Пето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл.218а и сл. ГПК /отм./, намира, че същата е неоснователна по следните съображения.
Предявен е иск по чл.99 от Семейния кодекс. Бракът между страните е прекратен, поради дълбоко и непоправимо разстройство, настъпило по вина на съпругата.
За да се произнесе по спора за предоставяне на родителските права, въззивният съд е приел, че М. Л. е заминала за Н. З. /където били родителите й и по-малката й сестра/ с детето през 1996 г., за да лекува тежкото му кривогледство. Въз основа на показанията на свидетелите А, които имат лични впечатления, е счетено за установено, че майката добре се грижи за детето – след извършеното лечение зрението му се възстановило, жилището в което живеят е къща на три етажа и детето има отделна стая с компютър, добре се е приспособило – един от най-добрите ученици е, спотрува и мъжът, с който живее майката също добре се отнася към детето и се грижи за него. През 2002 г. бащата П. Л. е дал съгласие пред имиграционните власти в Н. З. , синът му да остане да живее в Н. З. с майка си до 16.01.2012 г. Счетено е, че като се има предвид, че детето е заминало за Н. З. когато е било на 5 години, то ако сега се завърне на България ще се наруши средата, в която се е установило да живее и учи, трудно би се адаптирало в българско училище с оглед предметите, които изучава /а това означава, че ще прекъсне обучението си/ и с оглед факта, че майката му е създала много добри условия и самото дете не желае да живее постоянно в България, е прието, че родителските права следва да се предоставят на М. Л.
След като родителските права се предоставят на майката, а семейното жилище е нейна лична собственост, то е прието, че ползването на последното следва да се предостави на М. Л. , като ответника бъде осъден да го напусне в срок от една година от влизане на решението в сила.
Въззивното решение е законосъобразно. Най-съществено значение за предоставяне упражняването на родителските права върху дете от брака при прекратяването му имат интересите на детето, които се преценяват от една страна с оглед личните родителски възпитателски качества на двамата родители, а когато и двамата родители имат еднакви качества за отглеждане и възпитание на детето, следва да се отчетат и жилищните условия, при които ще живее детето, помощта, която ще получава родителят от трети лица, възможностите за задоволяване на нуждите на детето и от друг страна желанието на самото дете, когато е навършило 14 години и възможността в максимална степен да не се нарушава начина на живот, с който е свикнало. В настоящия случай въззивният съд се е произнесъл по спора, кой от бившите съпрузи да упражнява родителските права именно с оглед задължението си да отчете интереса на детето. Данните по делото сочат и двете страни са добри родители – факта, че М. Л. се е установила да живее в Н. З. , с което са преустановени личните контакти между съпрузите и на бащата с детето има значение при преценка вината за разстройството на брака, но не и при преценка на родителските й качества, доколкото не е установено да има други причини за липсата на лични контакти между касатора и детето освен местоживеенето им на голямо разстояние. Факта, че детето живее заедно с майка си в Н. З. от петгодишната си възраст, там е започнало и продължава обучението си, там е средата, с която е свикнало и връстниците му, с които контактува, събраните гласни доказателства относно релевантните обстоятелства и липсата на твърдения /дори от самия касатор/, че битовите условия, в които живее са неподходящи или, че майката и близките й в Н. З. нямат финансови възможности за издръжката му, обосновават извода, че в интерес на детето е да се запази статуквото и родителските права да се предоставят на М. Л. Правилно въззивният съд е отчел и наличието на писмена декларация от детето, с която изрично заявява желанието си да продължи да живее със своята майка в Н. З. Нормата на чл.106, ал.2 от СК задължава съда да изслуша детето, с оглед защита на правата му. Когато липсва възможност детето да се яви лично в съдебно заседание – било поради факта, че живее в друга държава или поради наличието на заболяване, лечение и т.н., е допустимо мнението на детето да бъде обективирано в негова писмена декларация, съставена в съответствие с изискванията на закона по неговото местонахождение. Ако касаторът е считал, че изявленията на детето в представената по настоящото дело декларация са резултат от упражнено върху него влияние, а не резултат от свободната му воля, същият е можел да поиска съдебна поръчка чрез която да се изслуша детето.
Обосновавайки изводите си въззивният съд действително е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила като не е обсъдил изрично възраженията на касатора в писмените му бележки, но допуснатото процесуално нарушение не се е отразило върху законосъобразността на крайния извод, че в интерес на детето е родителските права да се упражняват от майката, поради което същото не е съществено и не може да обоснове отмяна на атакуваното решение.
В касационната жалба липсват конкретни твърдения относно предоставяне на семейното жилище и доколкото същото е лична собственост на М. Л. и не са налице предпоставките на чл.106, ал.3 от СК, то правилно въззивният съд го е предоставил на ответницата по касационната жалба.
В обобщение не са налице релевираните основания за касиране на въззивното решение в атакуваната му част, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.218ж от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на Пето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 208 от 2.07.2007 г., постановено по гр.д. № 971 по описа за 2006 г. на Софийски градски съд, Брачна колегия в атакуваната му част относно предоставяне на родителските права и ползването на семейното жилище.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: