Р Е Ш Е Н И Е
№ 1493
София, 18.12.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Пето гражданско отделение, в публично съдебно заседание на девети декември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретаря Юлия Георгиева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 677 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационни жалби на В. А. Т., Е. Д. Т. и В. Д. Т. и на Л. С. П. против решение № 129 от 23.08.2007 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2006 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е отменено решение № 275 от 25.08.2006 г. по гр.д. № 191/2005 г. На Районен съд-П. и е признато за установено по отношение на Л. С. П. и О. П. , че В. А. Т., Е. Д. Т. и В. Д. Т. са собственици по наследство и възстановено право на собственост по ЗВСНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗС и др. върху недвижим имот – дворно място заснето с пл. № 2* от кв.186 по плана на гр. П. към 1958 г., частично изменен със З. № 358/18.02.1960 г. с площ от 270 кв.м., попадащо в площта на бившия парцел **** от кв.186 по този план на гр. П., като иска е отхвърлен за разликата над 270 кв.м. до претендираните 520 кв.м. и същото решение е оставено в сила в частта, с която е признато за установено, че е налице грешка в кадастралния план от 1971 г., респективно, че вярната имотна граница между собствения на ищците имот пл. № 2* и имотът на ответника Л е тази по кадастралния план от 1958 г., като Л. С. П. е осъден да заплати на В. А. Т., Е. Д. Т. и В. Д. Т. разноски за първоинстанционното производство в размер на 475.30 лв.
Ищците В. А. Т., Е. Д. Т. и В. Д. Т. са атакували въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска за разликата между 270 кв.м. и 520 кв.м. с твърдения за необоснованост на изводите, че е доказана собственост само върху 270 кв.м. и несъобразяване със силата на пресъдено нещо относно размера на имота, чието отчуждаване се отменя и за неправилно приложение на материалния закон относно изводите, че няма значение, че решението за възстановяване на собствеността на Л. П. е нищожно. Касаторите-ищци искат да се отмени решението в тази част и да се уважи иска до пълния предявен размер. Претендират възстановяване на направените разноски.
Ответникът Л. С. П. атакува въззивното решение с доводи за процесуална недопустимост на иска, евентуално за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Иска да се обезсили решението и да се прекрати съдебното производство, евентуално същото да бъде отменено и да се отхвърли предявения иск или ако същия бъде оставен в сила, да се корегира решението в частта, касаеща съдебните разноски.
О. П. не изразява становище по касационните жалби.
Върховният касационен съд, състав на Пето гражданско отделение, като разгледа касационната жалба и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл.218а и сл. ГПК /отм./, намира следното:
В исковата молба ищците са изложили твърдения, че по наследство и след отмяна на отчуждаване по реда на ЗВСНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗС и др. са собственици на недвижим имот с пл. № 2* в кв.186 по кад.план на гр. П., действал към момента на отчуждаването – 1976 г., за който имот е бил отреден парцел **** в кв.186 от 520 кв.м. и който имот понастоящем попада в имот пл. № 2* в кв.189 по ЗРП на гр. П. от 1990 г. и тъй като в административни процедури по нанасяне на имота в кадастъра е констатиран спор за материално право с ответника Л са поискали да се признае за установено по отношение на него и на О. П. правото им на собственост върху така описания имот, както и че е налице грешка в кадастралния план от 1971 г. и вярната имотна граница между реституираните имоти на ищците и на ответника е тази по кадастралния план от 1958 г.
Благоевградският окръжен съд е приел, че наследодателят на ищците е закупил през 1961 г. урегулиран имот – парцел **** с площ от 344 кв.м., който имот е бил отчужден през 1976 г., като отчуждаването е отменено и собствеността възстановена по реда на ЗВСНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗС и др. с решение № 194 от 20.06.1995 г. по адм.д. № 119/1994 г. на ОС-Благоевград. Ответникът Л. П. се легитимира като собственик на недвижим имот от 223 кв.м. възстановен в стари реални граници с решение № 2* от 12.03.1998 г. на ОбСЗГ-П. , представляващ имот пл. № 2* по кадастрален план, изработен през 1958 г. Издадените през 1996 и 1998 г. заповеди на кмета на О. П. за допълване на кадастралния план с имотите на страните, са отменени в административни производства по жалби на Д. Т. , поради констатиран спор за материално право.
Въззивният съд е изложил съображения, че възстановения на ищците имот е следвало да бъде нанесен по реда на чл.86а и чл.86, ал.1 от ЗТСУ /отм./, като при изпълнение на процедурата е констатирано наличието на спор за материално право между страните по делото, което е било пречка имотите да бъдат нанесени. Спорът за материално право следва да се разреши по общия исков ред съгласно чл.32, ал.1, т.2, изр.последно от ЗТСУ /отм./, съответно съгласно сега действащия чл.53, ал.2 от ЗКИР. Счетено е, че в случая е налице спор за границата между бившите имоти пл. № 2* и № 2* който следва да се разреши по съдебен ред, като процесуалното поведение на страните, довело до отмяна на две заповеди сочи на оспорване местоположението на възстановените имоти.
Въззивното решение е процесуално недопустимо, като постановено по нередовна искова молба. От една страна ищците излагат съображения че е налице грешка в кадастралната основа по плана от 1971 г. относно недвижимите имоти, които понастоящем са възстановени на всяка от страните, както и че вярната имотна граница е по плана от 1958 г. Така предявения иск правилно е квалифициран като спор за материално право по чл.53, ал.2 от ЗКИР, приложим във всички случаи когато се претендират права по отношение на урегулирани имоти, независимо дали в съответния район е налице одобрена кадастрална карта /последното обстоятелство е от значение само относно компетентния да извърши поправката административен орган – съответната служба по кадастъра или техническата служба на общината/. В петитума на исковата молба обаче ищците са поискали и да се признае за установено по отношение на ответника, че са собственици на конкретно индивидуализиран с планоснимачен номер и площ по плана от 1958 г. недвижим имот. Липсват твърдения, че ответникът оспорва правата им на собственост върху този имот или върху реална част от него, а съответно не може да се прецени налице ли е правен интерес от установяването им със сила на пресъдено нещо. Същевременно в хода на делото ищците оспорват, че на ответника по надлежния административен ред е възстановена собствеността върху нива от 223 кв.м., а правен интерес от такова оспорване биха имали само ако претендират, че тази площ е част от собствения им имот. Липсата на твърдения по какъв начин ответникът Л. С. и О. П. оспорват правата на ищците препятства индивидуализирането на спорното право – дали се касае до грешно нанесена в кадастралния план от 1971 г. граница, респективно граници или до спор за собственост върху реална част от претендирания от ищците имот /с оглед на което е релевиран и допълнителния индивидуализиращ белег площ на имота и съответно са оспорени правата на ответника като възстановен по реда на ЗСПЗЗ собственик/. Въззивният съд се е произнесъл по спора без да са отстранени нередовностите на исковата молба, поради което атакуваното решение е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото да се върне за ново разглеждане на Окръжен съд-Благоевград.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на Пето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 129 от 23.08.2007 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2006 г. на Окръжен съд-Благоевград.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Благоевград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: