О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 368
София, 31.10.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Пето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 1705 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. И. Ж., че пълномощника му адвокат Л, против определение № 622 от 13.03.2008 г., постановено по ч.гр.д. № 567 по описа за 2008 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила протоколно определение от 17.01.2008 г. по гр.д. № 1114/2007 г. на Пловдивския районен съд, ІІІ-ти граждански състав за отхвърляне на искането на Г. И. Ж. за привличане на М. Й. Ц. , И. Д. О. и И. С. К. като трети лица-помагачи.
Исковото производство е образувано по предявени от П. И. Я. против Н. Б. П. , Г. И. Ж. и С. П. П. искове с правно основание чл.45 от ЗЗД за солидарно заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 5080 лв., резултат от противоправно поведение – измама, установено в влязла в сила присъда по НОХД № 183/2006 г. на ПРС. Г. И. Ж. е обосновал искането си за привличане на трети лица-помагачи с твърдението, че при преразпределение на първоначалната вноска, същите са получили част от внесената от ищец в клуба левова равностойност на 2500 евро. Въззивният съд е изложил съображения, че се касае за твърдение, че лицата, чието привличане се иска са се облагодетелствали от сумата, предмет на престъплението, но не се твърди същите да са причинители на увреждането, поради което наведената облига.ционна връзка между ответниците и третите лица не е обусловена от изхода на спора по деликтното правоотношение и в този смисъл не е налице правен интерес от привличането им.
Жалбоподателят счита, че изводите на въззивния съд противоречат на решение № 392 от 11.03.1976 г. по гр.д. № 5/1976 г. на ВС, т.е. по същество се позовава на хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допстимуст на касационното обжалване на въззивното определение. Основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК е налице когато даден правен въпрос /процесуален или материалноправен/ се решава противоречиво от съдилищата. Този правен въпрос трябва да е свързан с решаващите изводи на съда, т.е. тези, които са обосновали изводите за съществуването или несъществуването на спорното право и се явяват съществени с оглед постановения съдебен акт. В случая липсва противоречие, тъй като решението, на което се позовава жалбоподателя, тълкува значението на наказателната присъда в гражданския процес, докато изводите на въззивния съд са за липса на правен интерес от привличането, тъй като не се твърди третите лица да са съпричинители на увреждането и в този смисъл да също да носят деликтна отговорност, а следвателно не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 622 от 13.03.2008 г., постановено по ч.гр.д. № 567 по описа за 2008 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: