О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 361
София, 29.10.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Пето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 1623 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 във връзка с чл.121 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Ц. А. против определение № 397 от 2.06.2008 г., постановено по ч.гр.д. № 1* по описа за 2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила разпореждане от 6.03.2007 г. по гр.д. № 915/2008 г. на Софийски градски съд, ГК, Іотд.-6 състав за изпращане спора по подсъдност на Софийски районен съд.
Пред Софийски градски съд А. Ц. А. е предявил против П. на Р. Б. иск за присъждане обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., като с разпореждане от 6.03.2008 г. спорът като родово подсъден е изплатен на Софийски районен съд. Обжалвайки разпореждането А. Ц. е уточнил, че освен обезщетение за неимуществени вреди претендира и обезщетение за имуществени врези в размер на 10 лв. или цената на иска е 10010 лв. Апелативният съд е изложил съображения, че размера на предявените искове /за имуществени и неимуществени вреди/ отново не е над 10 000 лв., поради което е оставил частната жалба без уважение.
Жалбоподателят счита, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като определението на апелативен съд е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, като се позовава на Решение № 1* от 16.12.1992 г. по гр.д. № 1181/1992 г. на ВС, ІV г.о. и на Тълкувателно решение № 3 от 2004 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.280, ал.1 от ГПК касационно обжалване е допустимо при хипотези, регламентирани в т.1 до т.3, като във всички случаи следва да се касае до съществен правен върпос, т.е. такъв, свързан с решаващите изводи на съда. В настоящия случай тези изводи са свързани с начина на определяне на родовата подсъдност при обективно съединяване на искове, когато цената на всеки иск е под 10 000 лв. при действието на чл.80, ал.1, б.”б” от ГПК /отм./, приложим съгласно § 2, ал.1 от ПЗР на ГПК. Тълкувателно решение № 3 от 2004 г. на ОСГК на ВКС не съдържа указания по тълкуване на процесуалния закон в тази насока, поради което липсва твърдяното противоречие на атакуваното определение с практиката на ВКС. Същото се отнася и до посоченото решение № 1* от 1992 г. на ІV г.о. на ВС, което касае приложимост на ЗОДОВ /преди ЗОДВПГ/ и в случаите, когато увреждането е настъпило преди влизането му в сила, но изискуемостта на вземането за обезщетение – след 1.01.1989 г.
Твърденията за допуснато същество нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила съставляват касационни основания, въз основа на които се проверява законосъобразността на атакувания съдебен акт, но са неотносими при преценка допустимостта на касационното обжалване.
В обобщение липсва твърдяното противоречие на атакуваното определение с практиката на Върховния касационен съд, поради което не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 397 от 2.06.2008 г., постановено по ч.гр.д. № 1* по описа за 2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: