О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
София, 17.11.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Пето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3206 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. А. Н. против решение № 1 от 12.02.2008 г., постановено по гр.д. № 160 по описа за 2007 г. на Видинския окръжен съд, гражданска колегия, с което е отменено решение от 4.08.2006 г. по гр.д. № 481/2005 г. на Белоградчишки районен съд и е постановено друго, за допускане на съдебна делба на УПИ, полумасивна жилищна сграда и плевня между наследниците на А. С. В. и Н. С. В. и на хамбар само между наследниците на А. С. В. , като е отхвърлен иска за делба по отношение на З. И. С. и е отменен констативен нотариален акт № 44, том І, рег. № 50, н.д. № 44 от 16.01.2006 г. на нотариус В. С. по вписванията в Белоградчишкия районен съд, с който последната е призната за собственик по давност.
Решаващите мотиви на съда са били, че З. И. С. не е придобила имота по давност, тъй като не е имала анимус да го владее за себе си, обосновани с представените писмени доказателства /декларирала е имота от 1998 г., а данъци е плащала в периода 2000 – 2006 г., но и ищецът Б е декларирал правата си и е плащал данъци за тях/ и показанията на свидетелите Ж, а имота е съсобствен между наследниците на А. С. В. и Н. С. В. , легитимиращи се с протокол от 12.19.1969 г. за делба, по който дворното място и жилищната сграда са придобити при права ? ид.ч. за Н. В. и ? идеална част за А. В. , плевнята – при равни права, а хамбара – от А. В.
Касаторът счита, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, тъй решението противоречи на ППВС № 2 от 4.05.1982 г., както и че е налице противоречива практика по редица от засегнатите в решението правни въпроси.
Основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК е противоречие на атакуваното решение със задължителната съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ практика на Върховния касационен съд, както и на постановленията и тълкувателните решения на Върховния съд, а по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК – когато даден правен въпрос /процесуален или материалноправен/ се решава противоречиво от съдилищата. Поставения в касационната жалба правен въпрос трябва да е свързан с решаващите мотиви на съда, т.е. тези, които са обосновали изводите за съществуването или несъществуването на спорното право и се явяват съществени с оглед изхода на делото.
В случая указанията в ППВС № 2 от 4.05.1982 г., б.”д” са неотносими, тъй като касаят недопустимост на делбата на парцел, когато дворното място се явява обща част, тъй като съществуват обекти /жилищни или нежилищни/, собственост на отделните съделители-съсобственици на дворното място. Изводите на въззивния съд са, че дворното място и сградите са съсобствени между страните, а факта, че само една от стопанските постройки е съсобствена между част от съделителите, не рефлектира върху допустимостта на делбата на урегулирания поземлен имот, тъй като липсват отделни сгради, собственост на отделните лица, участващи в съсобствеността на терена, а съответно са неприложими разпоредбите забраняващи делба на общи части. По същите съображения обжалваното въззивно решение не противоречи на разрешението по Решение № 691 от 16.03.1978 г. по гр.д. № 3158/1978 г. на І г.о. /за недопустимост на делба на парцел, който има обекти, собственост на отделните съделители/. Решение № 716 от 5.12.2003 г. по гр.д. № 417/2003 г. на ВКС, І г.о. касае недопустимост на делба, поради забраната на чл.359, ал.3 от ЗЗД по отношение на вещи, придобити от съдружници в едно гражданско дружество, докато се осъществява съвместната дейност и е неотносимо към споровете в настоящото дело по претендирана делба на наследствен имот от двама наследодатели, които са го придобили в обикновена съсобственост и релевираното възражение за давност от лице, което не се явява наследник по закон.
Неотносимо към мотивите на въззивния съд е и разрешението, дадено в решение № 525 от 16.04.1985 г. по гр.д. № 684/1984 г. на І г.о., че може да се допусне делба само на съществуваща съсобствена вещ, но не и на такава, която е съществувала като съсобствена в миналото, но е налице разпореждане /отчуждаване или консумиране/ или ако вещта е погинала, тъй като въззивния съд е обосновал съществуваща понастоящем съсобственост.
Касаторът се счита, че е налице противоречива практика по приложението на чл.136 от ГПК. Позовава се на решение № 40 от 4.04.2000 г. по гр.д. № 549/1999 г. на ІV г.о. на ВКС, касаещо правомощията на касационния съд да провери правилността на решението в рамките на приложението на закона при зачитане правото на решаващия съд сам да преценява свидетелските показания, щом са изложени убедителни съображения за основанията, които го мотивират да даде вяра на едни свидетели и да не възприеме показанията на други и на Решение № 70 от 3.09.1980 г. по гр.д. № 65/1980 г. на ОСГК, че съдът е длъжен да обоснове защо не кредитира едните свидетелски показания. Посочената практика касае наличието на противоречиви свидетелски показания. По настоящото дело такива не са налице относно релевантните обстоятелства – имал ли е А. В. , съответно наследниците му достъп до имота и противопоставяла ли се е З. С. на упражняването на правата им. Относно тези факти показанията на Ж. И. и И. В. са непротиворечиви, а в показанията на М. А. липсват твърдения – същата свидетелства, че А. В. не е живял в имота /което не е било спорно по делото/ и че не е виждала сина му Б. С. /ищец по исковата молба/ да идва и да преспива /което не изключва възможността това да се е случвало/, както и че за имота се грижи само З. С. /което само по себе си е без значение, доколкото същата живее в него/. След като са липсвали противоречиви свидетелски показания, то липсата на мотиви за невъзприемане на част от свидетелските показания, не обосновава извод за наличие на противоречива практика.
Касаторът счита, че е налице противоречива практика и по прилагане на чл.154 от ГПК /отм./ и чл.431, ал.2 от ГПК /отм./. По отношение прилагането на производството по оспорване на писмен документ не са посочени каквито и да било решения. Позоваването на решение № 161 от 14.04.1993 г. по гр.д. № 1649/1992 г. на ІV г.о., Решение № 153 от 25.05.2004 г. по гр.д. № 593/2003 г. на ВКС, І г.о., Решение от 26.04.2004 г. по гр.д. № 167/2003 г. на БАС и Решение от 26.07.2006 г. по гр.д. № 35/2006 г. на РС-Дулово е неотносимо, тъй като разрешенията в посочените съдебни актове са свързани с допустимостта на частична отмяна на констативен нотариален акт, когато се установи, че титулярна има по-малко права от удостоверените, а мотивите на въззивния съд в настоящия случай са, че З. С. не е имала намерение да владее за себе си, поради което не е придобила права по давност.
Касаторът се позовава и на предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като са налице важни въпроси за придобивната давност на недвижим имот, за допускане на делба на имот, който не притежава повече съсобствен характер, за допустимосттана делба на дворно място, върху което има изградени сгради, притежавани от различни съсобственици, за приложението на правото на съда да кредитира или да отказва да кредитира свидетелски показания и за възможността за частично изменение на един констатитев нотариален акт за собственост. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допустимост на касационно обжалване изисква произнасянето на съда да е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдът за пръв път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. В случая формулираните от касатора въпроси са свързани със собствената му защитна теза, която е подлежала на доказване в процеса, но не и с тълкуване на закона.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА решение № 1 от 12.02.2008 г., постановено по гр.д. № 160 по описа за 2007 г. на Видинския окръжен съд, гражданска колегия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: