О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
София, 22.12.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Пето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети декември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3897 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. „Ф”, гр. С., чрез пълномощника му адвокат Д, против решение № 283 от 21.01.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2007 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия в частта, с която е отменено решение от 12.03.2003 г. по гр.д. № 989/1999 г. на Софийски градски съд и е постановено друго за осъждане на събирателното дружество и съдружника С. М. И. да заплатят на Р. М. Т., на основание чл.59 от ЗЗД, сумата 32286.45 лв. – обезщетение за лишаване от ползването на недвижим имот за периода 9.09.1994 г. – 1.09.1999 г., ведно със законната лихва от 9.09.1999 г. и разноски по делото в размер на 5014.90 лв.
Ответникът по касационната жалба Р. М. Т. не изразява становище по същата.
Решаващите мотиви на апелативния съд са, че за да се уважи предявения иск е необходимо да се докаже, че е налице обедняване на ищеца, което е в причинна връзка с обогатяването на ответника, като в случая е установено, че ищецът и съпругата му са придобили собствеността на недвижимия имот, ответното дружество е ползвало имота в процесния период, следователно се е обогатило неоснователно за сметка на ищеца и му дължи обезщетение, равняващо се на средната наемна цена.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК е налице позоваване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Касаторът счита, че спорът е разрешен в противоречие с ППВС № 1 от 1979 г., т.5, според разясненията на което е задължително наличието на връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която обаче не е причинна, защото обогатяването не е следствие от обедняването и обратно, а те са последица от друг факт или факти. В случая липсва твърдяното противоречие. Съдът действително неточно е посочил, че елемент от фактическиия състав по конкретния спор е наличието на причинна връзка между обогатяването и обедняването. Преценявайки обаче кои са релевантните по делото обстоятелства и какво е тяхното правно значение, апелативният съд изцяло се е съобразил с разрешението по т.5 от ППВС № 1 от 1979 г., тъй като не е изследвал наличието на причинна връзка, а факта, от който произтича обедняването на ищеца /притежание на правото на собственост върху имота/ и факта, от който произтича обогатяването на ответното дружество /ползване на недвижимия имот без наличие на противопоставимо на ищеца правно основание/.
Не е налице и основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, приложимо когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдът за пръв път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. Наведените от касатора твърдения са, че съдът е игнорирал липсата на основание за получената имуществена облага като предпоставка за уважаване на предявения иск. По същество довода е за неправилно приложение на материалния закон и съсставлява касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, което обаче е неотносимо при преценка предпоставките по чл.280 от ГПК.
В обобщение следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, поради което Върховният касационен съд, Пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 283 от 21.01.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2007 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: