О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
София, 03.02.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 1 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от З. К. В. и ЖСК”Б. художник” против определение № 1* от 8.10.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 2* по описа за 2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 39221/23.07.2009 г., подадена от З. К. В. срещу разпореждане на съда от 16.07.2009 г. по ч.гр.д. № 275/2008 г. на СГС, ГК, І брачен състав, с което е разпоредено издаването на обезпечителна заповед от 16.07.2009 г.
Ответникът по частната жалба С. В. С. оспорва допустимостта на същата.
С определение от 30.05.2008 г. по ч.гр.д. № 275/2008 на Софийски градски съд е допуснато при условията на чл.390 ГПК обезпечение на бъдещия отрицателен установителен иск за собственост на С. В. С. против З. К. В. и ЖСК”Б. художник” чрез спиране изпълнението по изп.дело 539/07 г. на ЧСИ рег. № 783 при представяне на парична гаранция от 10 000 лв. Определението е било атакувано с частна жалба вх. № 4357/4.02.2009 г. на Ж. „Б. художник” и е било отменено с определение № 701 от 28.05.2009 г. по гр.д. № 727/2009 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е допуснато обезпечение на иска против ЖСК. Въз основа на молба на С. В. С. и разпореждане на съда от 16.07.2009 г. е издадена обезпечителна заповед по определението в частта, с която е допуснато обезпечение на иска против З. К. В.. П. е подал частна жалба вх. № 3* от 23.07.2009 г., в която изрично е посочено, че атакува определението за издаване на обезпечителна заповед от 16.07.2009 г., като е навел твърдения, че определението за допускане на обезпечението е отменено от Софийски апелативен съд и няма представени нови доказателства и нови твърдения, които да налагат издаването на тази заповед, както и че са налице две определения, предхождащи настоящото, с които е отказано допускане на обезпечението при идентичност на предмета и страните, а и след като Ж. „Б. художник” и З. К. В. са другари, то подадената жалба от Ж. и определението на САС за отмяна на обезпечението имат сила спрямо двамата. С атакуваното определение Софийски градски съд е приел, че частната жалба е процесуално недопустима, като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, тъй като акта на съда, с който се постановява издаването на обезпечителна заповед не произвежда самостоятелни правни последици, извън определението за допускане на обезпечение. В частната касационна жалба се поддържа, че съдът неправилно е определил акта, който се обжалва, без да съобрази, че наведените доводи касаят определението, с което е допуснато обезпечение.
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение констатира, че частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл.275, ал.2 във връзка с чл.260, т.2, 3 и 4 ГПК изискване за редовност на частната жалба е посочване на обжалвания съдебен акт, на неговите пороци и на искането към съда. В случая в частната жалба на З. В. изрично е посочено, че същата е насочена към акта на съда от 16.07.2009 г. /т.е. разпореждането за издаване на обезпечителна заповед/, като е обоснована тезата на касатора, че липсва определение за допускане на обезпечението /тъй като същото е било процесуално недопустимо и е отменено от САС/ и е отправено искане за отмяната на обжалвания акт като неправилен и недопустим. Следователно въззивният съд правилно е определил предмета на обжалване и законосъобразно е приел, че разпореждането за издаване на обезпечителна заповед не подлежи на инстанционен контрол. Наведените от жалбоподателя допълнителни съображения относно наличието на предходни производства, по които по същото искане е отказано допускане на обезпечение, които са относими към определението за допускане на обезпечението от 30.05.2008 г. по ч.гр.д. № 275/2008 г. на СГС, правилно не са били разглеждани от съда, тъй като видно от писмо на ЧСИ № 783 от 25.03.2009 г. З. В. се е запознал с издадената въз основа на него обезпечителна заповед от 5.06.2008 г. и не го е атакувал, от което следва, че същото е влязло в сила спрямо него.
Частната жалба на Ж. „Б. художник” е процесуално недопустима, доколкото процесуалното правоотношение по повод на което е постановено определение № 1* от 8.10.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 2* по описа за 2009 г. на Софийски апелативен съд е относно законосъобразността на издаването на обезпечителна заповед на иска на С. В. С. против З. К. В., а съответно Ж. не е страна по него.
В обобщение атакуваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено по жалбата на З. К. В., а жалбата на Ж. „Б. художник” следва да се остави без разглеждане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1* от 8.10.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 2* по описа за 2009 г. на Софийски апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 8* от 26.10.2009 г. на Ж. „Б. художник” против определение № 1* от 8.10.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 2* по описа за 2009 г. на Софийски апелативен съд.
Настоящото определението е окончателно в частта, с която е разгледана частната жалба на З. К. В., а в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на Ж. „Б. художник” – подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на Върховния касационен съд на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: