О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№254
София, 14.06.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 224 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Постъпила е частна жалба от Д. Ш. Д., С. Ш. Д. , Ю. Д. С. и З. Д. С. против определение № 38 от 4.02.2010 г. по ч.гр.д. № 56/2010 г. на Окръжен съд Я. , с което е потвърдено определение от 23.12.2009 по гр.д. № 1958/2009 г. на Районен съд Я. за осъждане на Д. Ш. Д., С. Ш. Д. , Ю. Д. С. и З. Д. С. да заплатят на ЕТ”Р”, гр. Я. направените по прекратеното първоинстанционно производство разноски в размер на 1200 лв.
Ответникът по частната жалба Р. А. М. , действаща като Е. „Р”, гр. Я. не е изразила становище по същата.
Въззивният съд е констатирал, че след изпращане препис от исковата молба, депозиране на отговор и произнасяне по всички предварителни въпроси, касаещи иска и допускане на доказателствата, в първото по делото отрито съдебно заседание исковата молба е била оставена без движение с указания за вписването й. Последните не са били изпълнени и исковата молба е върната, като в съответствие със заявеното от ответника искане са му присъдени направените по повод иска разноски. Прието е, че след като ищците са инициирали производството и същото е било прекратено в резултат на бездействието им, то съгласно чл.78, ал.4 ГПК те дължат направените от ответника разноски, чието присъждане е поискано своевременно.
Жалбоподателите считат, че следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното определение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед въпроса дължат ли се на ответника разноки, когато производството е прекратено преди още да му е даден ход, доколкото при нередовност на исковата молба съдът следва да я остави без движение и при неизпълнение на указанията да я върне, без да изпраща препис на ответника.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато по даден въпрос липсва съдебна практика или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. В случая нормата на чл.129, ал.4 ГПК задължава съда да остави исковата молба без движение и да прекрати делото при неизпълнение на указанията, дори когато установи, че е нередовна в хода на делото, т.е. след като е изпратен препис от исковата молба и ответникът е подал отговор, респективно е направил разноски по повод предявения иск. Същевременно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК не разграничава различните хипотези по които се прекратява съдебното производство, от което следва, че независимо от основанието на което е постановено прекратяването, ответникът има право на направените разноски. Идентична е регламентацията и по отменения ГПК, по която има постановена съдебна практика, разрешенията по която са приложими и при сега действащия процесуален закон.
В обобщение не е налице необходимост от тълкуване на нормативната уредба или липса на съдебна практика, а съответно не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно определение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 38 от 4.02.2010 г. по ч.гр.д. № 56/2010 г. на Окръжен съд- Я.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: