Р Е Ш Е Н И Е
№ 1426
София, 10.12.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Пето гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретаря Юлия Георгиева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 396 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, б.”а” от ГПК /отм./.
Образувано е по к. жалба на Н. Г. П. против решение № 583 от 23.10.2007 г., постановено по гр.д. № 581 по описа за 2007 г. на Пазарджишкия окръжен съд, гражданско отделение, с което е оставено в сила решение № 14 от 20.04.2007 г. по гр.д. № 118/2007 г. на Пещерския районен съд в частта, с която е уважен предявения иск по чл.431, ал.3 от ГПК /отм./ на Районна прокуратура-Пещера против Н. Г. П. /Николина Г. П. като е отменено решение № 399 по гр.д. № 285/2001 г. на същия съд относно допусната промяна на собственото име на молителката.
В касационната жалба са развити доводи за нарушение на съдопроизводствените правила, поради отказа на съда да обсъди събраните доказателства, установяващи, че са били налице предпоставките на чл.19, ал.1 от ЗГР за допускане промяна в личното име на молителката, довело до необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Касаторката иска да се отмени атакуваното решение.
Представителят на ответника по касационната жалба В. к. п. прокурор С. оспорва същата.
Върховният касационен съд, състав на Пето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл.218а и сл. ГПК /отм./, намира, че същата е основателна по следните съображения:
Съдът е сезиран с предявен от Районна п. Пещера против Н. Г. П. /Н. Г. П./ иск по чл.431, ал.3 от ГПК /отм./ за отмяна на решение № 339 по гр.д. № 285/2001 г., с което е допусната промяна в собственото име на молителката от Н. на Н. , тъй като решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – непризоваване като заинтересовани страни на О. П. и Районна прокуратура-Пещера и при неправилно приложение на материалноправните норми на чл.19 от ЗГР.
Пазарджишкият окръжен съд е приел, че предмет на иска е съответствието със закона на съдебен акт, издаден в охранително производство, образувано по искане за промяна на собствено име на основание чл.19, ал.1 от ЗГР. Счетено е, че с оглед характера и целта на търсената с подобна молба защита, производството за промяна на име се разглежда по общите правила на охранителните производства и тези на чл.436 и сл. от ГПК /за установяване на факти/, а следователно съдът е бил длъжен да разгледа молбата в открито съдебно заседание с призоваване на молителя и Община-гр. П. , издала акта за раждане, както и прокуратурата /чл.438, ал.1 и ал.2 от ГПК-отм./. Прието е, че при разглеждане на молбата по гр.д. № 285/2001 г. са допуснати особено съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, тъй като молбата е постъпила в съда на 5.06.2001 г. и на същата дата е образувано делото и е разгледано в съдебно заседание с участието единствено на молителя без да бъде призована заинтересованата община и. прокуратура-Пещера и молбата е уважена без да са събрани каквито и да било доказателства за наличие на важни причини, налагащи промяна в името на молителката, а съответно предявения иск за отмяна на охранителния акт се явява основателен.
Въззивното решение е неправилно. Името е част от гражданската регистрация на дадено лице и го отличава от другите лица в обществото и семейството му в качеството му на носител на субективни права /чл.1, ал.3 от ЗГР/. В чл.19, ал.1 от Закона за гражданската регистрация са предвидени общите предпоставките, при които се допуска промяна в елементите на името – собствено, бащино или фамилно – когато то е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно или други важни обстоятелства налагат това. След влизане в сила на Закона за гражданската регистрация /ДВ. бр.67 от 27 юли 1999 г./ до изменението на ал.2 на чл.19 от същия закон /ДВ. бр.59 от 20 юли 2007 г./, е регламентирано единствено, че промяната на име се допуска от съда по писмена молба на заинтересования, като липсва препращане към някои от особените правила на удостоверителните охранителни производства /за разлика от чл.15, ал.2 от отменения Закон за имената на българските граждани, който изрично препращаше към реда на чл.436 и сл. от ГПК – отм. или действащата понастоящем редакция на чл.19, ал.2 от ЗГР в сила от 1.03.2008 г., според която лице, придобило или възстановило българското си гражданство, може да промени бащиното и фамилното си име с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола му, както и да побългари собственото си име по реда на глава петдесета „Установяване на факти“ от Гражданския процесуален кодекс/. Следователно молбата за промяна на името или на някой от неговите елементи се разглежда по общите правила на охранителните производства – чл.424 – 435 от ГПК /отм./, респективно чл.530 – чл.541 от действащия ГПК, доколкото разпоредбите на ЗГР не препращат към друг процесуален ред. Същественото за общото охранително производство е, че е едностранно и безспорно и по своята правна същност представлява съдебно съдействие при правомерно упражняване на гражданските права, целящо да породи изгодни за молителя правни последици, без те да представляват същевременно посягане върху чужда правна сфера. Следователно, разглеждайки молбата единствено с участието на молителката и без конституиране и призоваване на заинтересовани страни и прокуратурата, съдът в охранителното производство не е допуснал нарушение на процесуалния закон.
Правилно в охранителното производство е приложен и материалния закон. В настоящия случай с молбата по която е било образувано гр.д. № 285 от 2001 г. на Пещерския районен съд молителката е поискала да се промени собственото й име от Н. на Н. , тъй като с последното е известна сред приятелите си. Името е част и от личностното самоопределяне на лицата. В тази връзка субективното желание на дадено лице да носи определено лично име може да се квалифицира като „важно обстоятелство” по смисъла на Закона за гражданската регистрация. Към молбата за промяна на име е било представено и свидетелство за съдимост, установяващо, че лицето не е осъждано, поради което съдът в охранителното производство не е допуснал нарушение на закона, като е приел, че е налице правомерно упражняване на гражданско право, за което е необходимо съдебно съдействие. В молбата на Районна прокуратура-Пещера по чл.432, ал.3 от ГПК /отм./ също липсват твърдения, че исканата промяна в собственото име засяга чужда правна сфера или е имала цели, различни от заявените от молителката.
С оглед изложеното следва, че при постановяването на охранителния акт – решение по гр.д. № 285/2001 г. на Пещерския районен съд, не са допуснати твърдените в настоящата искова молба нарушения на закона, поради което искът по чл.431, ал.3 от ГПК е неоснователен.
В обобщение касационният съд приема, че са налице релевираните основания за касиране на атакуваното решение и същото следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго за отхвърляне на предявения иск.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Пето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 583 от 23.10.2007 г., постановено по гр.д. № 581 по описа за 2007 г. на Пазарджишкия окръжен съд, гражданско отделение и вместо него ПОСТАНОВЯВА:.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Районна прокуратура-Пещера против Н. Г. П. /Н. Г. П./, ЕГН **********, с. И., ул.”П” № 32 иск по чл.431, ал.3 от ГПК /отм./ за отмяна на охранителен акт – решение № 339 от 5.06.2001 г. по гр.д. № 285 по описа за 2001 г. на Районен съд-Пещера.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: