О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
София, 05.02.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1103 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. П. П. против решение № 370 от 20.05.2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2007 г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 75 от 3.08.2007 г. по гр.д. № 169/2006 г. на Районен съд-Ботевград за отхвърляне на предявения от А. П. П. и М. П. С. против Р. М. Г. ревандикационен иск за 150 кв.м., представляващи част от УПИ * в кв.2 по план на с. С., Община П., при посочени граници.
Ответникът по касационната жалба Р. М. Г. не изразява становище по допустимостта на касационното обжалване.
Искът е основан на твърденията, че към собствените на ищците УПИ * и VІІІ-13 по регулация от 1943 г. са придадени 150 кв.м. от имот, който понастоящем е УПИ * и се владее без правно основание от ответника. Въззивният съд е отхвърлил иска, приемайки, че към имота на ищците има придаваемо по регулацията от 1935 г. място от имот без планоснимачен номер, но този имот е от западната страна, а придаваемите от север /където са процесните 150 кв.м./ места са от имоти, чиито кадастрални характеристики не съвпадат с описаното в нотариалния акт от 1978 г. за придаваемото по регулация място, т.е. липсва идентичност на придаваемото по регулация място и процесните 150 кв.м., съставляващо част от УПИ *.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като наличието на разминаване между фактическите данни – установяване по безспорен начин квадратурата на имота на ищците, факта, че ответникът владее без основание част от него без да е собственик на съседния имот, правят решението необосновано и постановено в нарушение на разпоредбата на чл.108 ЗС. Поддържа, че по безспорен начин е доказана собствеността на ищците върху процесния имот, придобит по регулация, идентичността на този имот и имота, описан в нотариалния акт и заплащането на придавемото място. Позовава се на определение от 11.12.2001 г. по ч.гр.д. № 4236/2001 г. на СГС, І-Б състав и решение № 2* от 2.02.2006 г. по грд № 2257/2004 г. на ВКС, ІV г.о. Посочените твърдения изразяват тезата на касатора какви факти въззивният съд е следвало да приеме за установени и като следствие от това да уважи предявения иск и в този смисъл са доводи за наличие на касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, подлежащи на разглеждане при постановяване на касационното решение съгласно чл.290 – 293 ГПК. Същите обаче не са свързани с материалноправен или процесуалноправен въпрос, касаещ обективираната в решението воля на съда, а непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретния спор е основание за недопускане на касационно обжалване.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на възивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 370 от 20.05.2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2007 г. на Софийски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: